Реч на Виктор Орбан пред траурното тържество на 16.06.1989 за препогребването обесения от комунистите премиер Имре Наги и другарите му
Видео с речта:
http://www.youtube.com/watch?v=5i5x6b1h8vI
Гражданки и граждани!
От въвеждането преди 40 години на руската окупация и комунистическата диктатура, унгарската нация получава за пръв път възможността, да се опита да покаже смелост и сила да посочи декларираните още през 1848 г. цели на националната независимост и политическата свобода. Нашите цели не са се променили нито от 1848, нито от 1956 година. Тези млади хора днес се борят за въвеждането на европейската буржоазна демокрация чрез почитта към комуниста Имре Наги и другите.
Ние почитаме тези държавници, които бяха в състояние да се идентифицират с волята на унгарското общество, като се откажат от светите комунистически табута, а именно от безусловната служба на руската империя и на партийната диктатура. Пред нас те са държавните мъже, които под сянката на бесилото, посочиха на обществото убийците и които дадоха живота си за нацията, която им засвидетелствува своето доверие. Ние разбрахме неговата съдба, която е несъвместима с демокрацията и комунизма.
Както знаем, мнозинството от жертвите на революцията и репресиите бяха на нашата възраст, млади хора като нас. Но е трудно да се почустваме като тях в тези ковчези. През 1956 беше последния шанс за нашата страна да поеме западния път на развитие и икономическо благоденствие. Натискът на банкрута върху плещите ни днес е като директно последствие, че нашата революция беше подтисната, а ние бяхме вкарани в безизходицата на Азия и сме принудени отново да търсим пътя за изход. В действителност през 1956 нашето бъдеше отне Унгарската социалистическа работническа партия. Затова не само убитите бяха в тези ковчези, но и младостта на следващите 20 години.
Приятели !
Ние , младите хора не разбират много неща , които може би са естествени за по-старите поколения. Като стоим объркани преди революцията и министър-председателя, което доскоро беше невъзможно, изведнъж осъзнаваме, че те имали последователи за политически реформи от годините на Наги. Не искам да кажа , че партийните и държавни ръководители, които са ни препоръчани от революцията фалшифицират учебници, днес те са късметлии - те могат да се докоснат до ковчезите. Това, което ние вярваме, е не в това, че дължим благодарност да погребем нашите мъртви , след тридесет години не мога да им благодаря, защото сега работят политически организации. Унгарското политическото ръководство не заслужава лицето на демокрацията и свободните избори, макар че може да се оправдава с това, че не било използвало методите на Пол Потовци, Ярузелсковци, Ли Пен-овци или Ракоши-евци или сходни на тях.
Гражданки и граждани!
Днес, 33 години след Унгарската революция и 31 години след последната изява на унгарския министър-председател ние имаме шанса по мирен начин да постигнем всичко, което революционерите от 56-та чрез кървави битки макар и за няколко дни бяха постигнали за нацията. Ако ние повярваме в собствената си сила, ние сме в състояние да сложим край на комунистическата диктатура, ако сме достатъчно решителни на разпускане на управляващата партия и свободни избори. Ако Вие не загубите погледа на идеалите от 56-та, можете да избирате за самите себе си незабавно едно правителство, незабавен старт за преговори за изтеглкяне на руските войски. Ако имаме достатъчно смелост, каквато всички искаме, тогава и само тогава ще изпълним волята на нашата революция. Никой не може да вярва, че държавата на пакта ще се промени.
Помислете за тогавашната 1956. На 6 октомври, деня на погребението на Ласло Райк, партийният вестник писа обръщение: „Никога вече!” Бяха минали само 3 седмици след това и комунистическата партия започна да разстрелва мирни, невъоръжени демонстранти. А след по-малко от 2 години на процес подобен на показния процес срещу Райк стотици невинни хора бяха осъдени на смърт, между тях даже негови собствени другари. Ние няма да си позволим да вярваме на неангажираните обещания на комунистическите политици към нас, че управляващата партия нямала била да използва насилие срещу нас.
Нека да избегнем следващи саркофази, както днес закъснялото погребение по този начин! Наги, Николас Гимес, Геза Лошонци, Паул Малетер, Йозеф Силаги дадоха живота си за свободата и независимостта на Унгария. Тези млади хора на Унгария, за които тези идеи все още са неприкосновени, скланят пред Вас глави за почит.
Почивайте в мир!
(По-подробно за Унгарската революция от 1956 – тук: Унгарското народно въстание от 1956 или т.н. „контрареволюция”
16 декември 1949 – Общото престъпление н...
16 декември 1949 – Общото престъпление н...
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
Руска експедиция открила уникално доказа...
