Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2011 16:29 - 16 декември 1949 – Общото престъпление на Сталин и ЦК на БКП – част 2 Васил Коларов срещу Трайчо Костов
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 962 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.12.2011 16:31


16 декември 1949 – Общото престъпление на Сталин и ЦК на БКП – част 2 Васил Коларов срещу Трайчо Костов

(По случай 60-годишнината от унищожаването на БКП)

Съгласно протокола: „Доклад на др. В. Коларов за оценката и изводите във връзка с провеждане решенията на третия пленум на ЦК по грубите политически грешки на Трайчо Костов”:

 

Другари,

Три обстоятелства накараха Политбюро да постави на повторно разглеждане пред пленума на ЦК въпроса за Трайчо Костов:

Първо, поведението на Трайчо Костов след решението на третия пленум за неговото изваждане от състава на Политбюро и пр.

Второ, отношението на партийното членство към антипартийните постъпки на Трайчо Костов и към решението на третия пленум по тях.

Трето, отношението на обединената вътрешна и международна реакция към Трайчо Костов след снемането му от отговорни постове в партията и правителството.

Почти на всички партийни събрания, свикани във връзка с решението на априлския пленум, наложеното на Трайчо Костов наказание биде критикувано, като недостатъчно, несъответно с тежестта на неговите антипартийни простъпки. Вдигнаха се много гласове не само за неговото снемане от ЦК, но и за изключването

му от партията.

В тоя смисъл в Политбюро постъпи и формално предложение от пленума на Софийския градски партиен комитет и пленумите на комитетите на пловдивската градска и околийска организации

1. Миналият пленум на ЦК реши Трайчо Костов да бъде изваден от състава на Политбюро и да бъде освободен от отговорните постове в правителството поради неговите антисъветски и антипартийни постъпки, поради това, че той е търпял и насаждал лично антисъветски, националистически настроения в партията и си

е служил с вредни, неболшевишки методи в ръководството на партията и държавата.

Пленумът счете за необходимо да вземе тия санкции след като установи твърдо и несъмнено две твърде опасни за партията проявления в дейността на Трайчо Костов.

Първо, наличието у него на един изтъкнат националистически уклон. "Съзнава ли това др.Трайчо Костов или не съзнава – четем ние в доклада на Политбюро - цялото негово поведение по въпроса за информирането на съветските представители издава наличието у него на един националистически уклон. Както стана явно от

изложението на фактите, ние не се намираме пред една единствена националистическа грешка на др.Трайчо Костов, която, колкото и да е тежка, би могла да бъде случайна и изолирана и ние охотно бихме се задоволили с едно честно признание, с една искрена самокритика от страна на др. Тр[айчо] Костов. Работата е там, че ние се намираме пред редица грешки от подобно естество, които се повтарят в течение на години..."

Второ, наличието у Тр[айчо] Костов на един неизживян интелигентски индивидуализъм, свързан с неговото левосектантско минало и фракционерство. Др. Тр[айчо] Костов - четем ние по-нататък в доклада на Политбюро - критикува др.Димитров най-остро, по-остро отколкото се оправдаваше от фактите и беше целесъобразно, за нарушение на колективния принцип в ръководството на партията. Но сам той, от поста който заемаше, превърна колективното ръководство във фикция. Той решаваше самовластно въпроси от най-голяма важност за партията и държавата. Той фактически изместваше Политбюро, Министерския съвет и др. Димитров. Той ги поставяше пред свършени факти и не считаше за необходимо даже да ги информира за своите решения. "У него проличава стремление да превърне др. Димитров в една фирма, а той лично да се издигне като фактически вожд на партията. Той постъпва също като левите сектанти след Лайпцигския процес: те също признаваха на думи водачеството на др.Димитров, но на дело се опитваха да задържат в ръцете си ръководството на партията".

Докладът на Политбюро се приключваше със следното предупреждение към Тр[айчо] Костов:

"Ако др. Тр[айчо] Костов не се опомни и не стъпи в крак с партията, то ще се изпълни предупреждението, което му отправи др.Димитров: Той ще групира около себе си нездравите елементи в партията и ще стане знаме на реакцията в страната. Той ще приобрети симпатиите на империалистите, както е сега случая с кликата на Тито, но той ще влезе в конфликт и борба с целия антиимпериалистически лагер".

Миналият пленум се задоволи с одобрението на предложените от Политбюро санкции срещу Трайчо Костов, макар че в дискусиите на пленума, антипартийната дейност на Тр[айчо] Костов се очерта с редица нови твърде важни моменти, които оправдаваха и изискваха далеч по-сериозно партийни санкции срещу него.

И наистина в самия пленум Тр[айчо] Костов направи следните антипартийни, фракционни опити:

1. Трайчо Костов се опита да произведе цепнатина в единството и сплотеността на Политбюро около др.Георги Димитров, като атакува изнесения на пленума доклад от името на Политбюро, като лично мнение на отделни членове на Политбюро; а както биде разяснено на пленума, оценките, изводите и предложенията, съдържащи се в доклада, бяха обсъждани и приети единодушно от целия състав на Политбюро и съгласувани с др. Димитров.

2. Тр[айчо] Костов се опита безуспешно да възбуди в ЦК недоверие към Политбюро, да противопостави ЦК на Политбюро или да раздели самия ЦК. Той, както знаете, предложи на пленума да назначи анкета за проверка фактите, изнесени в доклада на Политбюро, които в края на заседанието беше принуден все пак да

признае, че са съвършено верни и точни. Неговата цел беше явно да създаде своя фракция в ЦК, да внесе раздор в партията и да я разцепи.

3. Тр[айчо] Костов направи несполучлив опит да възбуди недоверие във ВКП /б/ към ЦК на нашата партия, като по един антипартиен начин предизвика известната телеграма на ЦК ВКП

/б/. Доказано е, че "слуховете", по повод на които ЦК ВКП /б/ е счел за необходимо за да отправи своята телеграма до нашия ЦК, изхождат от самия Тр[айчо] Костов. Явно е, каква е била целта на тая негова фракционна постъпка: чрез лъжливи съобщения да въведе в заблуждение ЦК на ВКП /б/ и да използува неговия

авторитет за създаване свой личен престиж в ущърб на престижа на ЦК на нашата партия.

Тия несъмнени факти дадоха пълно основание на пленума да се отнесе с най-голямо недоверие към заявлението на Тр[айчо] Костов, направено в края на заседанието, че той се бил "убедил" в основателността на обвиненията срещу него и в справедливостта на предложените от Политбюро санкции. Явно беше, че и тая негова последна декларация беше тъй неискрена, както всички негови предшествуващи декларации. Далеч от да се разоръжи идейно и политически пред партията, той само се подчини на неизбежното. Неговото поведение на края на заседанието и особено фактът, че след толкова груби фракционни опити да отбие обвиненията, издигнати срещу него, той сам гласува за предложението на Политбюро, не беше нищо друго освен нов опит да излъже партията. Камъкът, обаче, той запази в пазвата си, за да го извади и хвърли срещу нея в друг момент. За да се разоръжи идейно и политически пред партията, съвсем не са достатъчни неговите формални декларации, и словесни признания на грешки и виновност. След като е заемал такива високи постове в партията и правителството, той трябваше да изложи конкретно всичката вреда, която е принесъл на партията и държавата със своите погрешни националистически установки, със своите неболшевишки методи в ръководството на партията и управлението на държавата и със своята фракционност. Той трябваше особено да подхвърли на критика своята дейност на ония постове, които той беше специално натоварен да ръководи непосредствено и да отговаря за тях пред партията. Аз имам предвид преди всичко такъв изключително важен и решаващ пост, като председател на комитета за стопански и финансови въпроси.

Под ръководството на Трайчо Костов на стопанския фронт са извършени груби нарушения на партийната линия и са нанесени тежки удари по престижа на партията особено в село. Заедно със своя пръв съветник и разобличен империалистически агент Начев, Трайчо Костов провеждаше по отношение на селското стопанство една политика, която неизбежно отблъскваше основната маса средни селяни и голямата част от дребните селяни от партията и ги хвърляше под влиянието на кулаците и реакцията. Той не сигнализира пред партията опасността, която заплашваше да разкъса съюза между работниците и основната селска маса благодарение на редица явно неразумни и несправедливи мероприятия, издавани и провеждани под негово ръководство или с негово одобрение. Правителството разформирова комитета за стопански и финансови въпроси. Но Трайчо Костов не прояви ни най-малка склонност да признае и разкритикува своето банкрутство, като ръководител и отговорник пред партията за стопанския фронт.

След като призна на думи своите антипартийни методи на ръководство и престъпни домогвания против единството и сплотеността на партията около др. Георги Димитров, Трайчо Костов трябваше да подири и корените на тия свои грешки. Тия грешки, които не са отделни, изолирани една от друга грешки, - а издават една погрешна антипартийна линия, съвсем не са случайни. Трайчо Костов твърде много се самовъзхвалява, като истински болшевик. Но след характеристиката, която му даде Сталин, би трябвало да бъде по-скромен. Той експлоатира с "доверието", което му е оказал др. Димитров, като в 1935 год. го изпратил в страната да "изправя" левосектантския курс. Но това негово твърдение е един нескопосан опит да измами партията.

Истината е, че Трайчо Костов сам беше един изтъкнат лев сектант. Кооптиран в левосектантското ръководство /1931-32/, той биде изпратен в Москва да отстоява левосектантския курс. Като сътрудник в Балканския секретариат, той възхваляваше

левосектантското ръководство в лицето на такива знаменити "болшевики", като Петров и Иван Павлов, Росен и Бойко и др. случайни величия, авантюристи и пройдохи и правеше част от сектантската противопартийна фракция Искров - Бойко - Росен.

Известно е, че ярко изражение на левосектантския курс, провеждан от временно удържалата връх в ръководството на партията левосектантска фракция, беше резолюцията на четвъртия пленум на ЦК, състоял се през септември 1933 год.

Тая "знаменита" резолюция провъзгласи Земеделския съюз за "преден отряд на фашистката контрареволюция" и с това дезориентира партията, като насочи нейния "главен стратегически удар" не срещу фашистката хищническа буржоазия, не срещу цанковци, не срещу явните и тайни фашистки организации, а срещу Земеделския съюз и особено срещу неговото лево, опозиционно крило. Всеки, който не беше съгласен с тая явно вредна, капитулантска установка на левосектантската фракция, беше клеймен като "опортюнист". Тая, именно, установка, която късаше връзките на партията със селските маси, осъждаше партията на пасивност по отношение на фашизма, беше главната причина за тежките удари, които получи партията през тоя период и тя е, която ни доведе до тежкото поражение на 19 май 1934 год.

Тр[айчо] Костов, обаче, не можеше да намери изрази да възхвалява в "Комунистическо знаме" /1934 год., книга 1-2/ резолюцията на четвърти пленум 1933 год. Той беше напълно съгласен с "оценката на българската действителност, дадена от четвърти пленум на ЦК", с обявената от него борба срещу "всички сортове земеделски съюзи", а заедно с това и срещу ония партийци, които не споделяха левосектантския курс, - той призоваваше партията на борба за "болшевишка разработка и провеждане на решенията на четвърти разширен пленум на ЦК БКП /1933/, за най-бързото мобилизиране на цялата партия около задачите, които те поставят".

В Балканския секретариат Трайчо Костов защищаваше сектантските фракционери срещу критиките, на които бе подложено тяхното позорно държане към др. Димитров през време на Лайпцигския процес, срещу критиките, на които бе подложена цялата тяхна дейност след политическото им банкрутство на 19 май 1934 год. За принадлежността на Трайчо Костов към левосектантския курс и левосектантската фракция свидетелствува и др. Марек в характеристиката, която му даде в 1940 г. в която характеристика, между впрочем, той посочва и на колебанията на Костов и след като той беше изпратен в България. Покойният др. Марек със своята болшевишка прозорливост рекомандуваше Трайчо Костов като агитпропчик, но предупреждаваше, че той по никакъв начин не бива да се издига на самостоятелна ръководна политическа работа.

Заслужава да бъде изложен тук "стратегическия план за отстраняване на Димитрова и Коларова от ръководството на партията, изработен от Петровци, Павловци и Росеновци, които Трайчо Костов величаеше, като истински болшевишки ръководители на партията.

Тоя план на левосектантската фракция съдържаше няколко фази:

Първо, да се ликвидира задграничното бюро и по тоя начин Димитров и Коларов, като негови членове, да се отстранят фактически от всяко участие в ръководството на партията.

Второ, да не се допусне избирането на Димитров и Коларов от седми Конгрес на Коминтерна за членове на ИККИ, като представители на БКП.

Трето, най-радикалното: да се свика набърже един партиен конгрес, но на такова място и по такъв начин, щото на него да не могат да участвуват нито Димитров и Коларов, нито делегат на ИККИ. Тъй подготвения "конгрес" да си разчисти окончателно сметките с Димитров и Коларов.

Нека не се забравя, че тоя "гениален" стратегически план за отстраняване на Димитрова и Коларова от ръководството на партията е бил замислен и трябваше да се изпълнява тъкмо тогава, когато др. Георги Димитров със своето истински болшевишко държание на Лайпцигския процес беше си завоювал огромен авторитет в Интернационала и бе вече набелязан като бъдещ негов генерален секретар.

При това Петровци, Павловци, Росеновци и пр. Също "признаваха" на думи др. Георги Димитров за вожд на партията.

Аз питам, тоя подъл начин на действие, който жертваше върховните интереси на партията пред кариеристичните домогвания на една банда от интелигентски авантюристи, няма ли той нещо общо с неискренното, двурушническо отношение на Трайчо Костов към др.Георги Димитров и към партията, което биде разобличено и заклеймено на миналия пленум?

Аз питам, защо Трайчо Костов премълча пред Политбюро и пред ЦК убийствената критика, която му е направил др. Сталин?

Нейните унищожаващи подробности ние узнахме само на миналия пленум от изложението на др. Червенков!

Но тогава защо в 1935 год. Трайчо Костов, наистина, биде изпратен в България от Задграничното бюро?

Отговорът е много прост. След банкрутството на левосектантския курс в 1934 год. и неговото решително осъждане от Коминтерна и най-изтъкнатите леви сектанти в Москва се отказаха от него. Ние с др. Димитров повярвахме и в искреността на Трайчо Костов и като бивш член на левосектантското ръководство

счетохме, че той също може да помогне на партията. Ние изпратихме и други бивши леви сектанти.

Но не е вярно, че др. Димитров имал тогава особено доверие в Трайчо Костов. Нашето доверие беше в такива твърди и изпитани другари, като Марек и Георги Дамянов, които ние изпратихме едновременно с Трайчо Костов, въпреки че те имаха смъртни присъди и ние ги подхвърляхме на най-голям риск.

Днес е ясно, че Трайчо Костов не е преодолял лявото сектантство и сектантското фракционерство. При нова обстановка, когато той се оказва на високи ръководни постове, неговото левосектантство изплава отново и се прояви в най-уродливи форми. С особена сила изпъкна нечестното му отношение към партията, неговата неискреност, неговото двурушничество. Той възобнови фракционерството на левите сектанти и се опита да разбие единството на нашата партия и нейното ръководство.

Миналият пленум прояви към Трайчо Костов голяма снизходителност. Изглежда, че това го насърчи. Вместо да пристъпи към истинска самокритика на своите тежки простъпки, той продължи опитите си да заблуждава партията. Той, банкрутиралият ръководител на стопанския фронт, има дебелоочието да изпрати

статия в "Работническо дело" по изпълнението на стопанския план! За жалост, по недостатъчна бдителност на редакцията на партийния орган, - за което тя биде наказана! - статията биде напечатана. Трайчо Костов написа две "покаятелни" декларации до Политбюро, които бяха едно повторение на словестното му "признание" на неговите грешки без всеки опит за действителна болшевишка самокритика. Но Политбюро не се поддаде на неговата игра и не напечата неговите декларации. И не само поради това, че те не бяха удовлетворителни и не подлежаха на корекция, но главно поради това, че те бяха просто един нов маневр да се заблуди

партията и отклони вниманието й от сериозността на въпросите, които повдигна случаят с Тр[айчо] Костов.

Поведението на Трайчо Костов, след решението на априлския пленум, дава пълно основание на сегашния четвърти пленум да се върне отново към преценка на неговата партийност и вземе нови санкции против него.

2.

Аз вече споменах, че ако партийното членство единогласно одобри решението на априлския пленум, с което се осъждат антипартийните простъпки на Трайчо Костов, то почти на всички събрания биде изразено недоволство от наложеното му наказание. Почти навсякъде недоумяваха как е възможно след такива тежки прегрешения Трайчо Костов да се остави и в бъдеще да бъде член ЦК и искаха строгото приложение на партийния устав и изключването му от партията.

Сегашният пленум не може да не държи сметка за упражнената от партийното членство критика на решението на ЦК.

На всички събрания, свикани по тоя повод, биде продемонстрирано единодушието и сплотеността на партията около начело с др. Димитров. Това беше отговор на партийното членство на фракционните опити на Трайчо Костов. Но това не ни освобождава от задължението да бъдем бдителни по отношение на възможни прояви на трайчовщина в нашите редове.

Но в изказванията на партийните членове има и друго, което трябва да бъде изтъкнато, а именно проявеното от партийното членство дълбоко съзнание за сериозността и изключителната важност за партията на въпросите, които повдигна случаят с Трайчо Костов.

Почти навсякъде партийното членство е задавало въпроса: Не ли закъсняло Политбюро с поставянето въпроса за грешките на Трайчо Костов във всичката му сериозност и пълнота и с вземането санкции срещу него? Още в доклада пред миналия пленум Политбюро призна тая своя грешка и сега аз не мога да направя друго, освен да потвърдя още веднъж това признание.

Почти навсякъде е бил задаван и следния въпрос: Нямат ли грешките на Трайчо Костов сродство с титовщината? Не са ли те проявление на левосектантство и не е ли бил Трайчо Костов проводник на левосектантския курс в миналото.

Не може да има съмнение в сродството на антипартийните простъпки на Трайчо Костов с титовщината. Също така трябва да се каже открито пред партията - нещо, което Трайчо Костов скрива от нея - че той е бил проводник и защитник на левосектантския курс и че той още не е преодолял сектантщината си.

Много партийни членове питат: антисъветското поведение на Трайчо Костов не ще ли се отрази зле върху отношението на ВКП /б/ към нашата партия? Няма съмнение, че то би могло да укаже най-пагубно влияние, ако не би срещнало решителен отпор в ръководството на партията и в партийното членство. Мерките, които взе ЦК срещу Трайчо Костов и проявената пълна солидарност на цялата партия с ЦК, разпръснаха и най-малките съмнения в БКП /б/ по отношение на нашата партия и нейното ръководство. Днес повече от всеки друг път нашата партия и нейния ЦК, начело е др.Георги Димитров, се радва на безграничното доверие на ЦК на БКП /б/ и лично на др. Сталин.

Погрешната линия на Трайчо Костов и неговите антипартийни методи на ръководство, като председател на комитета за стопански и финансови въпроси, не се ли отразиха вредно върху стопанската политика на партията? Тоя въпрос също се задава от много членове. Аз вече казах по-горе, че грешките на Тр[айчо] Костов на

стопанския фронт причиниха големи щети на народното стопанство и нанесоха голяма вреда на престижа на партията особено в село; но Политбюро взема решителни мерки за изправяне на грешките в стопанската област по отношение на селяните. Това ще бъде и главният въпрос на дневния ред на тоя пленум.

Почти навсякъде е поставен въпроса: Дали са взети мерки за изправяне на антиболшевишките методи на ръководство в партията и управлението, насаждани от Трайчо Костов? Още от 16 пленум и особено след миналия, Политбюро с още по-голям успех закрепява на дело колективния принцип в ръководството на партията и

управлението на държавата. Но въпросът за едно действително колективно, истински болшевишко ръководство от страна на всички ръководители на партията си остава един от най-сериозните въпроси за нашата партия.

На събранията, проведени в цялата страна, партийното членство с пълно единодушие манифестира своята сплотеност около ЦК начело с др. Димитров. В пълна хармония с това и Политбюро от своя страна работи единно и сплотено, всички свои решения взема единодушно и се ръководи неуклонно от мъдрите

съвети, които въпреки болестта си продължава да му дава др. Георги Димитров, нашият любим учител и вожд.

Партийните събрания показаха, че ако ние сме бдителни, то никакви хитрости и двуличия, игри и маневри не са в състояние да внесат бацила на разложението и фракционната борба в партийната среда, не могат да сломят гранитната твърдост и челичено единство на нашата Димитровска партия.

3.

Едва ли е нужно да се спирам дълго върху третото обстоятелство, което налага повторното разглеждане на въпроса за партийността на Трайчо Костов, а именно факта, че той биде провъзгласен за знаме на обединената вътрешна и международна

реакция у нас.

Сбъдна се онова, за което ЦК и лично др. Димитров предупреждаваха Трайчо Костов. Неговото име днес е синоним на всичко враждебно на нашата партия. В него се кълнат всички гнили комунисти. Под него се обединяват жалките остатъци на разбитата монархо-фашистка клика, всички реакционери, фашисти и реставратори на капитализма, смъртните врагове на нашата партия,

на нашата Народна република и на Съветския съюз.

Ние знаем възраженията на Трайчо Костов. Какво съм аз виноват, ако мене не издигат като знаме на реакцията и провъзгласяват за вожд на враговете на партията? - ще каже Трайчо Костов. А кой е виноват? Да не би да е виновата партията?

Враговете угадиха у Трайчо Костов онова гнило, което той не призна и за което не пожела да се искрено саморазкритикува.

Политбюро не прие и не публикува неговите нови декларации, защото то не се съгласи да стане съучастник на Трайчо Костов в опита му да излъже още веднъж партията, защото то по никакъв начин не се съгласи да притъпи бдителността на партийното членство по отношение на опасността, която представлява трайчовщината за нашата партия.

Пред вид всичко това Политбюро поддържа предложенията на пленумите на комитетите на Софийската градска организация, на Пловдивската градска и Пловдивската околийска организации и от своя страна предлага Трайчо Костов да бъде изваден от състава на Централния комитет и изключен от редовете на партията.

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 4162685
Постинги: 4356
Коментари: 877
Гласове: 1196
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031