16 декември 1949 – Общото престъпление на Сталин и ЦК на БКП – част 3 Мистериозното писмо на „вожда” Димитров срещу „предателя” Трайчо Костов

(По случай 60-годишнината от унищожаването на БКП)

         14 дни след обесването на Трайчо Костов, в. „Работническо дело”, предшественикът на в. „Дума”, помества на 10.12.1949 на първа страница мистериозно писмо на вожда и учителя на българския народ срещу предателя.

В съчиненията на Димитров това писмо е един от последните материали в последния 14 том, издаден в 80 000 екземпляра от ЦК на БКП в Издателството на БКП на 25.07.1955 г., стр. 373/374:

„Из необнародваните писма на другаря Георги Димитров до Политбюро на ЦК на БКП: „Характеристика на предателя Трайчо Костов”

На 10 май т.г. във връзка с пленума на ЦК на БКП, на който Трайчо Костов бе изключен от състава на ЦК, другарят Георги Димитров написа писмо до Политбюро на ЦК на БКП. В него между другото пише:

"Голямо утешение през време на изключително мъчителното мое лечение е успешното изобщо провеждане от вас на редица важни партийни и държавни мероприятия, които още веднъж свидетелствуват за твърдостта и зрелостта на вашето партийно ръководство... Пленумът към трайчокостовисткия въпрос е минал много добре и партията се е отнесла изключително зряло към решенията на пленума, но въпросът с Трайчо Костов и тия, които в Партията мислят също като него не считайте за ликвидиран. След като прочетох протокола на пленума и особено дългата реч на Трайчо Костов, аз окончателно се убедих, че ние имаме работа не само с един интелигентен индивидуалист и безогледен кариерист, но и с един лукав, рафиниран, изпечен подлец, на който не може да бъде мястото в една действително болшевишка партия, каквато ние от все сърце искаме да бъде нашата партия...Тр. Костов е преизпълнен от низка злоба и държи камък в пазвата си с надежда да дочака такова трудно време за Партията, когато отново ще изплува на повърхността със своята неподражаема подлост и коварство..."

         В 14 том на вожда и учителя са публикувани негови речи, доклади, изказвания, писма и телеграми от 2 март 1948 до 28 юни 1949 г. Този том красеше библиотеката на всеки стар български комунист – сред тях беше и един мой роднина, от когото наследих този интересен том.

         Има две публични версии за цитираното „забележително” съчинение: първата, че то е автентично произведено от вожда и втората, че то е фалшификат. И двете са нелицеприятни:

         В първия случай, ако го е написал Димитров, то е ужасно за характеристиката на самия вожд.

         Във втория случай, ако е фалшификат, това е ужасна характеристика на вече полуунищожената от гледна точка на научния социализъм БКП.

         Ако се прочете внимателно докладът на „съратника на вожда”, Васил Коларов, пред пленума на ЦК на БКП на 11 юни 1949 г., може да се предположи, кой е и самият фалшификатор или подбудител за фалшификацията. Един от изразите в доклада на Коларов и в мистериозното писмо се повтаря и в двете, а докладът на Коларов е автентичен – прочетен пред целия състав на ЦК.

         Тук възниква въпросът: в кои случаи един сегашен младеж от БСП би могъл да се гордее, че е примерно трето поколение социалист?! Не е ли по-сигурно, ако е просто социалист Първо поколение?