Унгарското народно въстание от 1956 или  т.н. „контрареволюция”

 (Когато то се случи, аз бях в 9-ти клас и току-що бях приет за член на ДСНМ-Димитровския съюз на народната младеж. Следях ежедневно чрез официалните български медии – вестник Работническо дело и Радио София какво става там ...)

Унгарското въстание от 23 октомври до 9 ноември 1956 (наричано сега Унгарската революция от 1956, а в съветските източници – «Унгарския котрареволюционен метеж от 1956») е въоръжено въстание против просъветския режим на народна република в Унгария. Разгромено от съветските войски.

Унгарското въстание стана едно от най-важните събития в периода на студената война, което продемонстрира, че СССР е готов чрез военна сила да поддържа нерушимостта на Варшавския договор (военния пакт между СССР и страните от съветската орбита).

Унгария воюваше по време на Втората световна война на станата на нацистка Германия до самия край на войната и попадна в съветската зона на окупация след приключване на Втората световна война.

В 1948 единствената легална политическа сила беше комунистическата УПТ (Унгарската партия на трудещите се). През 1949 държавата започна да се нарича официално Унгарска народна република.

Ръководителят на УПТ и министър-председател Матиаш Ракоши, наричан «Най-добрият ученик на Сталин», установи лична диктатура, копирайки сталинския режим в СССР: проведе насилствена индустриализация и колективизация, потуши всяко инакомислие, бореше се с католическата църква.

Икономическата ситуация в страната се усложняваше и от това, че Унгария, като съюзник на Германия през войната, беше задължена няколко години да изплаща на СССР, ЧССР и Югославия контрибуция, стигаща понякога до ј от националния продукт.

В Москва след смъртта на Сталин през 1953 решиха, че Ракоши е излишно фанатичен, че не допринася за популярността на новите унгарски власти сред народа. Така през юли 1953 «най-добрият ученик на Сталин»  беще сменен на поста премиер от друг унгарски комунист, Имре Наги.

Наги беше живял в Съветския съюз почти 20 години, беше свързан с НКВД и пряко с Берия. Но на новия си пост той проведе редица мерки, насочени към подобряване живота на народа (намали данъците, увеличи заплатите, либерализира земеползването), прекрати политическите репресии. Това го направи полулярен сред обикновените унгарци и опасен за Москва, която привидя в Наги излишно самостоятелна политическа фигура. В резултат на това след 2 години той беше махнат от поста министър-председател и изключен от УПТ.

Новият премиер Андраш Хегедюш продължи сталинския курс във всички насоки на обществения живот. Това предизвика недоволство сред широките слоеве на унгарския народ.

Стихийно се зародиха искания за връщане на Наги на власт, за провеждане на алтернативни избори и за извеждане на съветските войски от Унгария. Много от унгарците считаха политическия курс на страната въобще за погрешен.

Вътрешната борба в Унгарската партия на труда между сталинистите и привържениците на реформи започна от самото начало на 1956 и беше довела на 8 юли 1956 до оставката на генералния секретар на УПТ Матиаш Ракоши, който бе сменен с Ерньо Герьо (бивш министър на Държавна сигурност).

Отстраняването на Ракоши, а също и предизвикалото широк резонанс Познанско въстание в Полша през 1956, доведоха до нарастване на критичните настроения сред студентството и публицистиката. От средата на 1956 започна да действа активно «Кръжок Петьофи», в който се обсъждаха най-острите проблеми, настъпили в Унгария. Активна роля в провокирането на недоволство изиграха и западните специални служби, в частност британското разузнаване, което готвеше в своите бази в Австрия бойни отряди, изпратени по-късно в Унгария.

На 16 октомври 1956 част от студентите в университета в Сегед организирано излязоха от прокомунистическия «Демократичен съюз на младежта» и възродиха «Съюза на студентите от университетите и академиите», съществувал след войната и разгонен от комунистическото правителство. В рамките на няколко дни организации на Съюза се появиха в Печ, Мишколц и други градове.

Накрая, на 22 октомври към това движение се присъединиха студентите от Будапещенския Технологичен Университет (по онова време – Будапещтенски Университет на строителната промишленост) и формулираха 16 искания към органите на властта (незабавно свикване на извънреден партиен конгрес, извеждане на съветските войски от страната, разрушаване на паметника на Сталин и др.) и планираха за 23 октомври марш на протест от паметника на Бем (полски генерал, герой на Унгарската революция от 1848) до паметника на Петьофи.

На 23 октомври в 3 часа сутринта започна демонстрация, в която взеха участие около 1000 души – в т.ч. студенти и представители на интелигенцията.

Демонстарнтите носеха червени знамена, транспаранти с лозунги в полза на унгарско-съветската дружба, за включването на Имре Наги в правителството и т.н.

На площадите «Ясаи Мари», «Петнадесети март» и на улиците «Кошут» и «Ракоци» към демонстрантите се присъединиха радикално настроени групи, крещящи лозунги с друго направление. Те искаха възстановяване на стария унгарски герб, стария унгарски национален празник вместо «Деня на освобождението от фашизма», отмяна на военното обучение и уроците по руски език. Освен това бяха издигнати искания за провеждане на свободни избори, създаване на правителство начело с Имре Наги и извеждане на на съветските войски от Унгария.

В 20 ч на 23 октомври 1956 по радиото произнесе реч първият секретар на ЦК на УПТ Ерньо Герьо, в която рязко осъди демонстрантите.

         В отговор на речта на Герьо голяма група демонстранти се опита с шурм да проникне в студиото на «Дома на радиото» с искане да се предават в ефир програмните искания на демонстрантите. Това доведе до сблъсък с отбраняващите радиото подразделения на унгарската Държавна сигурност “AVH”, в хода който след 21 часа се появиха първите убити и ранени. Оръжие разбунтувалите се получиха или отнемаха от подкрепленията, изпратени на помощ за охрана на радиото, а също от складовете на гражданската отбрана и превзетите полицейски участъци. Група от въстаниците проникна на територията на казармата „Килиан”, където бяха разположени 3 строителни батальона и заграби оръжието им. Много от войниците на строителните батальони се присъединиха към въстаниците.

         Ожесточеният бой в „Дома на радиото” и около него продължи цялата нощ.

         Началникът на Полицейското управление на Будапещта подполковник Шандор Копачи се разпореди да не се стреля срещу въстаниците и да не се допуска вмешателство в техните действия. Той без уговорки изпълни исканията на събралите се пред ПУ тълпи за освобождаване на затворниците и снемане на червените звезди от фасадата на зданието.

расных звезд с фасада здания.

         В 23 часа на 23 октомври 1956, на основание на решение на Президиума на ЦК на КПСС, началникът на Генералния шаб на Въоръжените сили на СССР маршал В.Д. Соколовски заповяда на командира на Специалния корпус да започне навлизане в Будапеща за оказване на помощ на унгарските войски "за възстановяване на реда и създаване на условия за мирен съзидателен труд".

         През нощта на 23 октомври 1956 ръководството на УПТ взе решение за назначаването на Имре Наги за министър-председател.

         Имре Наги нерядко го обвиняваха за това, че формалната молба към съветските войски за оказване на съдействие в потушаване на въстанието била изпратена с негово участие. Неговите привърженици твърдят, че това решение е било взето зад гърба на Първия секретар на УПТ Герьо и премиера Хегедюш, а самият Наги е бил противник на привличането на съветски войски.

         На 24 октомври 1956 през нощта в Будапеща са въведени около 6000 военослужещи от Съветската армия, 290 танка, 120 бронетранспортьора и 156 оръдия. Вечерта към тях се присъединяват части на 3-ия стрелкови корпус на Унгарската народна армия. Част от унгарските военослужещи се и полицаи преминават на страната на въстаниците.

В Будапещта пристигнаха членовете  на Президиума ма ЦК на КПСС А.И. Микоян и М.С.Суслов, председателят на КГБ И.А. Серов и зам. Началникът на Генералния щаб на СА арм. генерал М.С. Малинин.

         На 25 октомври 1956 сутринта в Будапещта пристига 33-та гвардейска механизирана дивизия, а вечерта и 128-ма гвардейска стрелкова дивизия, вляла се в Специалния корпус. По време на митинга пред зданието на парламента става инцидент: от горните етажи е открит огън, в резултат на което загива съветски офицер и е запален танк. В отговор на това съветските войски откриват огън по манифестантите, в резултат на което от двете страни са убити 61 души и ранени 284.

         На 26 октомври сблъсъците продължават.

         На 27 октомври Ерньо Герьо беше сменен от поста първи секретар на ЦК на УПТ с Янош Кадар, който малко преди това беше спасен от от съветските войници, след като въстаници го бяха арестували. (Подробностите за арестуването му и освобождаването – в. Работническо дело от октомври 1956). Перемиерът Имре Наги се обърна по радиото към воюващите страни с предложение да прекратят огъня.

         На 28 октомври Имре Наги отново излезе по радиото и заяви, че «правителството осъжда възгледите, съгласно които движението се разглежда като контрареволюция». Правителството обяви прекратяване на огъня и начало на преговори със СССР за извеждане на съветските войски от Унгария (за което по-късно беше екзекутиран).

         На 29 октомври 1956 Имре Наги разтури Управлението на ДС. Боевете на улиците се прекратиха и за пръв път след 5 дни размирици в столицата се възцари тишина. На пръв поглед революцията беше победила.

         Йожеф Дудаш обяви, че не признава правителството и създаде собствено.

         На 30 октомври цареше безвластие. Сутринта всички съветски войски бяха изведени на места за дислокация. Унгарските градове изпаднаха във фактическо безвластие. Някои затвори, свързани с репресивната държавна сигурност (AVH) бяха завладяни от въстаниците. Охраната практически не оказваше съпротива и частично се разбяга. От затворите бяха пуснати както политзатворниците, така и криминалните.

         На места профсъюзите започнаха да създават работнически и местни съвети, неподчинени на властите и неконтролируеми от комунистическата партия.

Гвардейците на Бела Кирай и отрядите на Дудаш започнаха да екзекутират комунисти, сътрудници на ДС и унгарски военни, отказали да им се подчинят. В резултат на саморазправата загинаха 37 души.

         Въстанието, което беше достигнало определени временни успехи, бързо се радикализираше – убийства на комунисти (първият секретар на будапещенската партийна организация беше буквално заклан на улицата), на сътрудници на ДС и МВР, обстрелване на съветските военни градчета на унгарска територия.

На съветските военослужещи със заповед от 30 октомври беше забранено да откриват ответен огън, «да се поддават на провокации» и да излизат извън частите си. Бяха фиксирани случаи на убийства на съветски военослужещи в отпуск и часови в няколко града на Унгария.

Въстаниците окупираха Будапещенския градски комитет на УПТ и над 20 комунисти бяха обесени от тълпата. Тази разправа беше осъдена обаче от представителите на политическите сили на Унгария.

В страната настъпи хаос ... Прекъсваха ж.п. лини, прекратиха работа летища, затворени бяха магазини и банки. Бяха извършени жестокости (заловени партийни ръководители бяха приковавани към пода с поставени в ръцете им портрети на Ленин.

На 30 октомври правителството на Наги взе решение  за възстановяване на многопартийната система и създаване на коалиционнно правителство от представители на УПТ, Независимата партия на дребните собственици и възстановената Социалдемократическа партия. Бяха обявени скорошни свободни избори.

         На 31 октомври първият секретар на ЦК на КПСС и министър-председател Хрушчов заяви на заседание на Президиума на ЦК на КПСС: "Ако ние напуснем Унгария, това ще развесели американските, английските и френските империалисти". Te ще схванат това като наша слабост и ще настъпят". Върхушката на КПСС взе решение да се създаде «революционно работническо-селско правителство» начело с Янош Кадар и да се проведе военна операция с цел смъкването на правителството на Имре Наги. Планът за операцията получи название «ВИХЪР» и беше разработен под ръководството на министъра на отбраната на СССР, героя на Съветския съюз маршал Г.К. Жуков.

На 1 ноември 1956 правителството на Имре Наги

* Взе решение за денонсиране от Унгария на участието й във военния блок на лагера (Варшавския договор) и връчи съответната нота на посолството на СССР.

* Едновременно с това Унгария се обърна към ООН с молба за помощ в защита на своя неутралитет.

* Бяха предприети мерки по защитата на Будапещта в случай на «възможно външно нападение».

На 3 ноември в Текел (близо до Будапещта) по време на преговори с руснаците сътрудници на КГБ на СССР арестуваха новия министър на отбраната на Унгария генерал-лейтенант Пал Малетер (разстрелян на 16 юни 1958).

         На 4 ноември рано сутринта започна въвеждането в Унгария на нови съветски войски под общото командване на маршал Жуков – начало на операция «Вихър».

         Официално съветските войски нахлуха в Унгария «по покана на правителството», създадено набързо от Янош Кадар. Бяха окупирани основните обекти в Будапеща. 

Имре Наги произнесе по радиото реч, в която каза:

«Говори председателят на Върховния съвет на Унгарската народна република Имре Наги. Днес сутринта съветски войски атакуваха нашата страна с цел да смъкнат законното демократично правителство на Унгария. Нашата армия води боеве. Всички членове на правителството остават на своите места. ...»

         Отрядите на «Унгарската национална гвардия» и отделни армейски подразделения безрезултатно се опитваха да окажат съпротива на «безславната» съветска армия  (някога славна при унищожаване на фашизма)...

         Съветските войски нанасяха артилерийски удари по огнищата на съпротива и провеждаха «очистване» чрез силите на пехотата с поддръжка на танковете.

Основни центрове на съпротивата станаха предградията на Будапеща, където местните съвети съумяха да възглавят едно повече или по-малко организирано съпротивление. Тези райони на столицата бяха подложени на най-масираните артилерийски обстрели.

Пред съветските танкове бяха майки с деца, но те продължиха непоколебимо с великото «Вперёд».

         От 5 до 7 ноември на улиците се водиха боеве.

         На 8 ноември, един ден след празника на Великата октомврийска социалистическа революция, бяха унищожени и последните огнища на съпротива на въстаналите. Членовете на правителството на Имре Наги намериха временно спасение в посолството на Югославия.

На 19 декември 1956 органите на Държавна сигурност разгромиха работническите съвети и арестуваха ръководителите им.

Веднага след потушаване на въстанието започнаха масови арести: специалните служби на УНР и съветските им колеги арестуваха около 5000 унгарци (846 от тях бяха изпратени в съветски затвори). Значителна част от арестуваните бяха членове на Унгарската партия на трудещите се ...

На 22 ноември чрез измама министър-председателят Имре Наги и членовете на правителството бяха измъкнати от посолството на Югославия и затворени под стража на територията на Румъния. После бяха върнати в Унгария и изправени пред съд:

Имре Наги и бившият министър на отбраната генерал Пал Малетер бяха осъдени на смърт по обвинение в държавна измяна.

Имре Наги беше обесен на 16 юни 1958. Екзекутирани бяха общо 350 души.

Съдени бяха 26 000 души, от които 13 000 осъдени на различни срокове затвор. През 1963 тези затворници бяха реабилитирани от Янош Кадар.

Маршал Жуков «за потушаване на унгарския контрареволюционен метеж получи 4-та звезда на Герой СССР, а председателят на КГБ Серов – орден «Кутузов». От 23 октомври до 31 декември 1956 загинаха 2652 унгарски граждани и ранени 19226.  Загубите на СА: 669 убити, 1540 ранени, 51 изчезнали, 18 танка.

От Унгария емигрираха 200 000 души ...