Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2010 17:02 - Проф. Михаил Константинов - ФАЛИТ НА СВЕТА
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 1109 Коментари: 1 Гласове:
0



Супер-интересна статия – можете отново да прочетете след статията и две мои съобщения, имащи нещо общо с предмета на статията на Константинов:

17.03.2009 - КРИЗАТА И ЦИКЛИТЕ НА КОНДРАТИЕВ

17.03.2009 - Имануил Валерщайн - След 30 години няма да има вече капитализъм

 

ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ- Фалит на светаПОЛИТИКА-12-02-2010

Три фундаментални въпроса стоят пред човечеството - каква е кризата, защо се случи и какъв е изходът

http://www.politika.bg/article?id=16025

 

Знаменитият закон на Чийзхолм гласи, че ако нещо може да се скапе, то се скапва. Законът има интересно следствие: ако нещо не може да се скапе, то също се скапва. Съществуват и варианти. Примерно, че ако нещата се развиват добре, то скоро всичко ще се издъни. А ако нещата са зле, то те неизбежно ще се влошат. За запознатите с този фундаментален закон избухването на кризата не беше изненада. И не защото всичко беше наред и следователно предстоеше да се скапе. Напротив, световните дела от 1985 г. насам вървяха на зле и следователно предстоеше влошаването им. Което не попречи на някои не особено интелигентни инвеститори да леят бетон по бреговете и планините на България чак до зимата на 2008 г. Но както е известно, никога не е късно човек да стане за резил. Или да си купи фабрика на 8 септември 1944 г.

В резултат на умствените си особености инвеститорите фалираха, а ние десетки години ще се чудим как да изчоплим бетона от природата българска. Като страничен продукт на бетонния бяс лоялните граждани го отнесоха по още една линия. За да не бъдат зян банките у нас не свалят лихвите по кредитите, а доскоро даже ги вдигаха, та белким избият лошите строителни кредити. Защото да се продадат недовършените бетонни чудовища е толкова безнадеждно, че никой не се и опитва. Интересно е докога ще издържат обикновените хора, които искат да живеят нормално и да си плащат задълженията. Защото овцете могат да се стрижат непрекъснато, но да се дерат - само веднъж.

Преди много време в. "Политика" написа, че някои банки всъщност са фалирали, но това не е проблем. А е проблем, че са фалирали държавите. Тогава статията предизвика хапливи коментари, които можеха да се резюмират като "Тоя що не ходи да се занимава там с математика и избори?". Само за сведение ще отбележа, че изводът за фалит на държавите беше направен именно математически - нарушено беше едно приемано за вярно равенство. По-късно коментарите омекнаха, а наскоро западни анализатори в пряк текст заявиха, че четири държави в еврозоната  - Гърция, Испания, Португалия и Ирландия са във фалит, но той няма да бъде обявен. Ситуацията е според популярното английско определение "Too Big to Fail" ("твърде голяма, за да фалира"), използвано за фалирала институция, която е толкова голяма, че ако загине ще повлече и останалите на финансовото дъно. Такива са впрочем първите 10 най-големи американски банки, а вероятно и останалите. Изглежда обаче, че нещата и тук вървят към бърза и драматична развръзка.

Съвсем наскоро шефът на Банката на Федералния резерв на САЩ в Ню Йорк Уилям Дъдли (това име Дъдли се среща и в книгите за Хари Потър и то май в недобра светлина) хвърли бомба, която би трябвало да има ефекта на трус с магнитуд 8,5 по Рихтер в острова на световната финансова система. Шефът заяви, че няма финансова фирма, която е толкова голяма, че да не може да фалира. Още малко въображение трябва да се сетим, че няма и толкова голяма държава. Противно на очакванията за незабавен шок и ужас, думите му не предизвикаха този ефект. Засега. Което ми напомня за една култова японска сцена, която не е за деца, а и за възрастни също. Най-бързият самурай можел да отсече главата на всеки, преди оня да се усети. При поредната демонстрация един от невярващите, който не забелязал светкавичния удар, попитал самурая кога ще демонстрира уменията си. "Що не кимнеш?" казал в отговор повелителят на меча.

Драматично, безизходно и поучително е положението на юг от нас. От месеци мнозина упражняват чувството си за хумор, задавайки въпроса "Гърция достатъчно голяма ли е, за да не фалира?" и търсейки възможните отговори. Но ние знаем - всяка държава, дори САЩ (и даже именно САЩ), може да фалира. Как конкретно се стигна до това в Гърция? След като влезе в еврозоната, страната загуби лостовете за поддържане на фалшиво всенародно благосъстояние при наличие на неработеща мудна администрация и не особено трудолюбиво население. Гърция вече не можеше да печата драхми, щото използваше евро. И също така не можеше да си девалвира валутата, или просто да поддържа висока инфлация, за да гори като в пещ държавния си дълг. Резултатът? За 8 години страната натрупа 400 милиарда евро държавен дълг! Казано на прост език всеки грък, от пеленачето до стареца, дължи по 40 000 евро. Отделно дължи други суми, но и тази е абсолютно непосилна.

Може би е съвпадение, но според наскоро публикувани данни всеки американец с кредитна карта (а такива са почти всички пълнолетни американци) дължи по нея 52 000 долара при 20% годишна лихва! Отделно е държавният дълг, равен на тройния годишен вътрешен продукт на страната. За държавния дефицит от 15% пък е излишно да се говори, щото той се губи сред другите шокиращи данни. Парадоксално, но повечето американци не се тревожат от това. С право. Наистина, ако дългът на всеки американец и на САЩ като цяло беше примерно десет пъти по-малък, той би могъл някак да бъде изплатен. Сега за всеки е ясно, че това е съвършено невъзможно. Междувременно печатницата не спира.

Макар не толкова драматично, положението е сходно и в другите държави. Даже в Китай, който пак бележи годишен ръст от 10% напук на кризата. Но това нищо не значи. Първо, защото Китай държи огромно количество долари и американски държавни ценни книжа, които при фалит на САЩ няма да струват повече от хартията, на която са напечатани. И второ, защото там още се надува балонът на недвижимостите и ипотечните кредити. Когато (без ако!) този балон гръмне, ще има банален римейк на случилото се в другите страни, надували подобни уреди. Разбира се, днес Китай е не само уникална комбинация от капитализъм и марксистка идеология, но и наследник на 5000-годишна империя. А какво значи това и за нас и за самите китайци е пълна енигма.

Три фундаментални въпроса стоят днес пред човечеството и отговорите ще научим съвсем скоро. Първо, каква е кризата? Тук нещата са ясни. Кризите са две, криза ресурсна и криза в главите ни. Решението на първата, за съжаление, няма да е мирно. Ще се воюва за нефт, вода и плодородна земя с променлив успех. Кризата в главите ни е по-лесна за преодоляване, но иска много време. Не е сигурно дали Господ ни го е отпуснал.

Второ, защо се стигна дотук? Тук вайканията са излишни. Сигурно е можело да стане другояче, но в историята няма "ако". Като махнем неизтребимата човешка лакомия остава изводът, че ръст на всяка цена в икономика, използваща невъзстановими ресурси, е глупост и утопия. Или, както гласи една поговорка, ако някой си мисли, че растежът може да трае вечно, той или е луд, или е макроикономист. А не е ли вярно, че хората стават повече и трябва да ядат? Дори и да е така, все още имаме избор: вместо да оставим природата да ни регулира популацията, да си я регулираме сами. Или да се самоубием колективно като леминги, които дружно скачат от скалите. Но и те не се самоубиват съвсем, а едни животни загиват, за да живеят останалите.

Трето, основният за сега въпрос - какъв е изходът? Когато си напечатал хартийки, чиято стойност надхвърля сто пъти (или хиляда, или десет хиляди пъти) сумарната цена на всичко, което се продава по света, трябва да запалиш хипер инфлационната пещ. Няма друг лек срещу отровните хартийки. Умните политици и финансисти го знаят, само че ги е страх да отпуснат процеса. Защото не е ясно как ще реагират хората, когато разберат, че парите им ги няма. По-точно, ясно е. Преди 13 години видяхме как реагираха българите. Но тогава старият свят още го имаше, или поне така ни се струваше.

Днес локални решения са невъзможни - ще загинем или ще живеем заедно. А спасение има. То е да заживеем с това, което е необходимо и да забравим ръста. Да имаме една къща, пълна със здрави неща и да не преяждаме. Досега ни учеха, че преяждането съкращава живота. Вече знаем, че може просто да го прекрати.



Тагове:   Михаил,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - ntevRIgbqDRt
25.05.2011 13:21
It's spooky how cleevr some ppl are. Thanks!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3315460
Постинги: 3376
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031