Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2010 14:14 - Бившата Академия на науките на ГДР - какво стана с нея?
Автор: iliaganchev Категория: Технологии   
Прочетен: 1081 Коментари: 2 Гласове:
1



Берлин-Бранденбургска академия на науките (бивша АН на ГДР)

Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften

1.     Основни данни

2.     Историята на академията

3.     Академията по времето на ГДР и последвалата реорганизация

4.     Съдбата на научно-изследователските институти в страна с разум

 

Основни данни:

Берлин-Бранденбургската академия на науките е една академия на науките, създадена през 1992 г (една година след пълното обединение на Германия) чрез държавен договор между провинциите Берлин и Бранденбург.

Академията е правен субект по публичното право с правото на самоуправление.

През 1993 г тя започна своята дейност под ръководството на президента-основател Хуберт Маркл ( ).

От 1995 до 2005 г председател на Академията беше Дитер Симон (), а от 2006 е Гюнтер Щок ().

В състава на акдемията са 279 члена, от които един почетен член, 156 редовни, 56 освободени от редовност и 67 извънредни членове. 115 от всички са от провинциите Берлин и Бранденбург, 130 са от другите провинции на ФРГ и 34 – от чужбина. 26 от членовете за жени.

 

Историята на академията:

Основана като Пруска академия на науките ( PreuЯische Akademie der Wissenschaften) в Берлин на 11 юли 1700 година от крал Фридрих I, тя носи първоначално наименованията Пруска и Кралска - Пруско кралско научно общество (Kцniglich PreuЯische Sozietдt der Wissenschaften) /.

От 1701 /Кралска академия на науките (Kцnigliche Akademie der Wissenschaften) /от  Фридрих II през 1744/) до възстановяването на Райха, когато е прекръстена на Германска академия на науките (Deutsche Akademie der Wissenschaften).

От 1972 носи името Академия на науките на ГДР ( Akademie der Wissenschaften der DDR), а след обединението на Германия от 1992 година е със сегашното си име.

 

Академията по времето на ГДР и последвалата реорганизация:

АН на ГДР (AdW), до 1972 наричана Германска академия на науките в Берлин (DAW), беше най-значителната научно-изследователска институция на Германската демократична република (DDR). Официално тя беше открита една година след войната, през 1946 и макар и отчасти продължи традициите на Пруската академия на науките (PreiЯische Akademie der Wissenschaften).

Академията беше както обединение на учени, в което получаването на членство представляваше признание чрез кооптиране, така и, за разлика от много други академии на науките в Европа и по света, холдинг (носител) на едно изследователско съдружие от извънуниверситетски изследователски институти, такова, каквото представляват все още академиите на науките в България и още няколко от бившите държави от блока на тоталитарния социализъм.

ЧРЕЗ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ГДР ОТ 27 ЮНИ 1990 Г  ЗАКОНЪТ ЗА АН НА ГДР БЕШЕ ОТМЕНЕН, А ТЯ ПОЛУЧИ СТАТУТА НА Kцrperschaft des цffentlichen Rechts.

С влизането в действие на Договора за обединение на двете германски държави от 3 октомври 1990 г обединението на учените беше отделено от научно-изследователските институти и друг звена.

В персонална наследственост от АН на ГДР дейностите на това обединение от учени продължават от 1993 г в рамките на организацията „Дружество Лайбниц”. В него членуват общо 308 души, от които 122 бивши членове на АН на ГДР). Те се събират ежемесечно на заседания, на които изнасят доклади и дискутират, а ежегодно провеждат научен колквиум.

 

Съдбата на научно-изследователските институти в страна с разум:

Изследователските институти и други звена на АН на ГДР пое създадената през 1992 г Берлинско-Бранденбургска академия на науките, която също се схваща като наследник на традициите на Пруската академия на науките.

На 31 декември 1991 г институтите на АН на ГДР бяха разформировани и в голяма част основани наново в рамките на НАУЧНИТЕ ОБЕДИНЕНИЯ „Лайбниц”, „Хелмхолц”, „Макс Планк”, редом със съществуващото вече научно обединение „Фраунхофер”.

Състав и финансиране на научните обединения на Германия:

НО „Фраунхофер” – повече от 80 институти и др. научни звена – 1,5 млрд €;

НО „Макс Планк” – 89 институти и други научни звена – 1 млрд €;

НО „Лайбниц” – 86 институти и други научни звена – 0,8 млрд €;

НО „Хелмхолц” – 16 изследователски центрове с годишен бюджет 2,8 млрд €.

 

Така Германия с население 82 мил. души и 44 хил. USD/човек отделя за науката си в извънуниверситетските 270 центрове 6 млрд евро. За 117 си университети и техните изследователски центрове – отделно други пари.

Забележка: България – население 7,6 мил. души и БВП 12-13 хил. USD/човек.

(числата са данни на International Monetary Fund за 2009).



Тагове:   БАН,


Гласувай:
1
0



1. zaw12929 - Българското патентно ведомство ...
07.02.2010 14:56
Българското патентно ведомство издава ежегодно малко по-вече от 200 патента от български изобретатели. На най-богатия пазар в САЩ се регистрират около 5- 6 български патента. Толкова имат Барбадос, Тринидад и Тобаго, Кения, Бермуди и Каймановите острови.Сравними с нас по население държави регистрират в САЩ: Финландия -1418 патента (236 пъти по-вече от нас!), Израел - 1867 бр. (311 пъти по-вече), Швеция - 3673 бр. (612 пъти по-вече) и т.н.; В България няма визия за създаване центрове за практическа и професионална подкрепа на идеи. В 5 милионна Финландия има 270 центъра (във всяко населено място по 2-3 души);
цитирай
2. iliaganchev - интересно
07.02.2010 15:13
интересно ...
и всичко върви натам да става още по-зле, нали?
така е в държавите без разум, където народите не знаят как да се управляват ....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3315651
Постинги: 3376
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031