Имануил Валерщайн - След 30 години няма да има вече капитализъм

февруари 2009

Социологът Имануил Валерщайн беше предсказал срутването на Съветския блок и сега предсказва края на капитализма.

Валерщайн не е случаен теоретик. Роденият през 1930 г в Ню Йорк син на еврейски изселници от Германия бива считан за един от основоположниците на ТЕОРИЯТА НА СВЕТОВНАТА СИСТЕМА. Социологът преподава в Yale University, основа Центъра за изследвания на икономиките и цивилизациите на историческите общества в Бингхемптън (Ню Йорк) и го ръководеше до 2005 г. Той стана име чрез студиите си по глобалното капиталистическо стопанство. Валерщайн разработи една макротеория с универсални претенции, която се отнася към политикоикономически, исторически и сравнителни аспекти. Неговият най-известен труд в тритомникът „Модерната световна система”. Който беше публикуван през 1974, 1980 и 1989 г.

Той разкритикува твърде рано глобализиращия се капитализъм и инспирира с това неговите критици. Също и неговите позиции за „анти-системните движения” го направиха, подобно на Ноам Чомски и Пиер Бурдийо, забележителен представител на критиците срещу глобализацията. Той беше един от подписалите Манифеста „12 предложения за един друг възможен свят” на Социалния форум в Порту Алегре през 2005.

Въпреки големия наплив на присъстващи конференцията почти не получи отзвук в испанските медии. Само ежедневникът „Публико” информира за мероприятието и отпечата интервю с валерщайн. Ученият, който непрекъснато подчертаваше нарастващото значение на конфликта Север-Юг, показа в този разговор едно радикализиране на своите позиции при оценката на изострящата се и задълбочаваща се финансова и икономическа световна криза.

Докато досега Валерщайн декларираше обикновено по-общо, че сегашната капиталистическа система не може да оживее, то в едно интервю с френския вестник „МОНД” през посления октомври той стана по-ясен. Положението на господарите на този свят ще става в нарастваща степен „по-хаотично и по неконтролируемо”, декларира той. Валерщайн вижда началото на една борба и „то не само между защитници и противници на системата, но и между отделните играчи”, за да се определи, каква система ще замени капитализма. Понятието „криза” той изрично е резервирал за сегашната ситуация. „Та ние се намираме в кризата, капитализмът клони към своя край.”

"Открити са всички възможности”

В новото интервю Валерщайн отива една крачка по-нататък и установява един диапазон от време: „Ние можем да бъдем сигурни, че след 30 години вече няма да живеем в едно капиталистическо общество.” На въпроса каква система ще замени капитализма, той няма отговор. „Може да бъде една по-добра или една по-лоша система, всички възможности остават открити.”

Като специалист по конфликта Север-Юг Валерщайн вижда в него разковничето. „Решението ще го намерим, когато бъде решен конфликта между духа на Давос и духа на Порту Алегре.”

Той се основава на Теорията за световната система, която е повлияна от Маркс в същата степен, както и от Теорията за зависимостта и теориите на френските историци от Annales –школата, особеноs на Фернан Бродел. Обаче по друг начин отколкото при Маркс при Валерщайн не противоречието между труд и капитал стои на първо място, а а този конфликт настъпва след конфликта между Център и Периферия. В системата на безкрайна акумулация на капитала отговорни за възникващите напрежения са конкуриращите се актьори. Поради това неговата оценка, че също и при засилени противоречия и конфликти в рамките на защитниците на системата, ще се стигне до конфликт с актьорите на Юга. Понятието „Трети свят” той отхвърля, поради това, че за Валерщайн съществува само „един свят”, който е тясно обвързан в рамките на една мрежа с разделение на труда в икономическите разменни отношения.

Валерщайн счита за възможно вместо „ужасно несправедливия” капитализъм да настъпи една още по-екстремна ,още по-силно поляризирана  и йерархична система. Но би могла да възникне и една демократична и егалитарна система. В крайна сметка резултатът ще зависи от почти безкрайно многото индивидуални усилия.

Капитализмът е обречен на срутване не, защото ние сме влезли в крайната фаза на един цикъл по Кондратиев. По-скоро поради засичането на различни негативни конюнктурни цикли, които от своя страна се усилват взаимно, заедно с настъпващата системна криза.

Когато във фазата А на Кондратиевия цикъл печалбата се създава чрез материална, индустриална или друга продукция, капитализмът трябва да се финансира във фазата Б, ако иска да генерира и по-нататък печалба и поради това се насочва към спекулацията. Ето защо от повече от 30 години насам фирмите, държавите и частните домакинства задлъжняваха масирано.

„В този смисъл обаче сегашната криза не предлага нищо ново, върху което всички така са се раздискутирали, като че ли се е случило нещо досега невиждано. Тя е подобна на другите исторически моменти, като голямата депресия или периода между 1893 и 1896 г.” След масираното задлъжняване се спуква един спекулативен балон след друг и като последствие рухват фирми и банки, концентрацията на капитала и безработицата нарастват и стопанството е изложено на една реална дефлационна ситуация, която вече е обхванала второто по големина народно стопанство. „Така че ние виждаме колапса на спекулативния период, който започна през 1970-те години, дотук следователно всичко е съвсем нормално.”

            ФАЗАТА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ХАОС

Това че се добавя и криза в системата, с това се опрделя и изключителното на днешната ситуация, счита Валерщайн. Капитализмът е всеядник, който постоянно се стреми към най-високата печалба и де се задоволява с малки, маргинални печалби. „Реалните акумулационни възможности на тази система достигнаха своите граници.” От раждането на капитализма през втората половина на 16 век той живее от разликата в богатствата между Центъра, към който текат печалбите и все по-силно обедняващите периферии. Ловът в Азия и латинска Америка представлява обаче едно неразрешимо предизвикателство за доминираното от запада световно стопанство.

На Запада му става все по-трудно да контролира цената на акумулацията: цени на суровини, цени за наемен труд и данъци нарастваха от десетилетия. Но сега заминаващият си кратък неолиберален период може да спира само временно тази тенденция.  Последната криза, която той счита за сравнима с настъпващата, е срутването на европейската феодална система и нейното заместване от капитализма. Заминаващият си капитализъм Валерщайн счита за система, която „трябва да се отбележи като изключително произведе повечето стоки и най-голямото богатство.”

Въпреки вредите за околната среда и за обществата, той даде възможност на най-голям брой хора да водят един рационален и интелигентен живот. Обаче кризата на капитализма сега навлиза в една „фаза на политическия хаос”, предсказва той. Доминиращите политически играчи, преди всичко западните фирми и държави, направиха всякакви опити, за да създадат равновесие. Това обаче с най-голяма вероятност няма да им се отдаде, е убеден Валерщайн. Най-интелигентните вече разбраха, че трябва да бъде организирано нещо изцяло ново. „Днес в Порту Алегре виждат нещата по-ясно отколкото в Давос.” Така той дава да се разбере, къде може да се търси тази интелигенция. Различни играчи вече действаха подсъзнателно и без план, за да намерят нови решения.