Последната битка между Гоминдана и Китайската компартия и създаването на КНР
国民党和中国共产党之间的最后一战 - 中华人民共和国成立
На 08.08.1945 г. СССР обявява война на Япония (日本). Съветската армия, навлиза в териториите на Североизточен Китай и разгромява основните сили на сухопътната японска армия, взема в плен 510 000 войници и по този начин предрешава разгрома и капитулацията на Япония.
8-армия, Новата 4-та армия и други части на Китайската народно-освободителна армия, ръководена и направлявана от Китайската комунистическа партия, използвайки всички възможности, разгъва широко настъпление срещу отказалите да капитулират войски на агресора и марионетни китайски войски, унищожава тези вражески сили, завзема въоръжението и имуществото им и разширява т.н. освободени райони.
На 10.08.1945 г. японското правителство обявява капитулацията. В същия ден главнокомандващият на НОАК Джу Дъ (朱德) заповядва на войските на НОАК в Северен, Централен и Южен Китай бързо да се придвижат напред, да разоръжат японската и марионетната армия и да приемат капитулацията на Япония. Освен това, на НОАК и на другите войски, взели участие в сраженията с японските войски в пограничния район на провинциите Хэбэй (河北) - Жэхэ (热河省) - Ляонин (辽宁), е заповядано бързо да влязат в териториите на Североизточен Китай и във взаимодействие със Съветската армия да освободят от японските агресори цялата територия на този обширен район.
На 11.08.1945 г. председателят на военния комитет на продажното гоминдановско правителство Чан Кай-ши (蒋介石) „заповядва“ на главнокомандващия на НОАК Джу Дъ „всички подчинени на неговата армейска група войски да останат в заеманите от тях райони и да чакат по-нататъшни нареждания“ по отношение на японската и марионетната армия. В друга своя заповед Чан Кай-ши възлага на марионетните войски „задължението по поддържане на реда“ и по оказване на съпротива срещу Народно-освободителната армия, ако тя се опита да приеме капитулация от тях.
Всичко това се случва в момент, когато войските на НОАК отблъскват натиска на основните сили на японската армия (69%) и почти цялата марионетна армия (95%), когато всички градове в Северен, Централен и няколко района в Южен Китай дълго време са се намирали вече в обсадата от НОАК, а почти цялата гоминдановска армия, оказала пасивна съпротива срещу японските завоеватели, се е укривала в Югозападен и Северозападен Китай и старателно се е подготвяла за разгръщането на антинародната гражданска война. Тези заповеди на Чан Кай-ши изразяват решимостта на гоминдановските ръководители да сведат до нула резултатите от 8-годишната борба на китайския народ и отново да върнат Китай към мрачното полуколониално и полуфеодално положение, в което страната се е намирала преди антияпонската война.
Фактите убедително говорят за това, че в районите, нпредадени от японската армия и марионетните власти на гоминдановското правителство и в районите, завзети от Гоминдана с непосредствената военна помощ на американците и вероломно откъснати от НОАК, корупцията и разложението на чиновниците от гоминдановския правителствен апарат са достигали крайни нива, а икономиката се е намирала в състояние на пълен упадък. Въпреки това гоминдановците правят всичко, за да се представят за покровители и да осигурят властта си над своите съотечественици, попаднали за дълго под ярема на японските империалисти и техните марионетк и да ги ограбват. В резултат на този грабеж, невероятно се разраства бюрократичният капитал на гоминдановското правителство, възглавявано от 4 фамилии.
Огромното мнозинство на китайския народ проклина такъв „поход“ за капитулация на японската армия, подход на грабеж и насилие.
В районите, където е пребивавала НОАК, обстановката е коренно различна от гореописаната. Тук населението бързо пристъпва към свободен, мирен и активен съзидателен труд. Мирното строителство, разгърнало се в град Чжанцзякоу (Калган) (张家口), заслужило общото одобрение както вътре в Китай, така и в чужбина.
На 13.08.1945 г. главнокоманващият на НОАК Джу Дъ и заместникът му Пън Дехуeй (彭德怀) изпращат на Чан Кайши телеграма, в която решително отхвърлят неговата заповед. В телеграмата им се казва: „Предвид на това, че адресираната към нас заповед е не само несправедлива, но и противоречи на национaлните интереси на китайския народ, оказвайки услуга само на японските агресори и на изменниците на родината, НОАК ще продължи да води решително настъпление срещу японските завоеватели и изменниците на родината, освобождавайки обширна територия от страната и многобройни градове...“.
На 14.08.1945 г. Китайската република и СССР подпиват Договор за приятелство и сътрудничество. Този договор предвижда влизането на съветски войски на територията на 3 източни провинции на Китай за разгром на японската армия в сътрудничество с китайската армия до окончателната победа.
На 15.08.1945 г. главнокоманващият на НОАК Джу Дъ изпраща паметна записка до правителствата на САЩ, Англия и СССР чрез посланиците на тези страни, акредитирани в Китай, в която се казва:
1. Гоминдановското правителство и неговото върховно командоване, приемайки капитулацията от японската и марионетната армии, а също така сключвайки всички споразумения и договори след приемането на капитулацията, не може да представлява освободените райони на Китай и широките народни маси в районите, окупирани от врага, а също и всички народни въоружени сили, активно водещи борбата против японските завоеватели. Ако в споразуменията и договорите бъдат вкючени пунктове, отнасящи се до всички народни въоръжени сили, истински сражаващи се против японските завоеватели в освободените райони и районите, окупирани от врага, без предварителното наше съгласие, то ние оставяме за себе си правото на излагане на собственото мнение;
2. Всички народни въоръжени сили, сражаващи се под командването на Генералния щаб в Янан (延安) (И.Г.: т.е. щаба на НОАК) против японските завоеватели в освободените райони и районите, окупирани от врага, ще бъдат в правото си въз основа на Потсдамската декларация и мероприятията по приемането на капитуляция, установени от съюзните страни, да предприемат капитулацията от японските и марионетните войски, обкръжени от НОАК, да завземат от противника оръжието и имуществото; те поемат върху себе си задължението да провеждат в живота всички решения на съюзните страни, след като бъде приета капитулацията;
3. Всички народни въоръжени сили, сражаващи се против японските завоеватели, широките народни маси от освободените и окупираните от Япония райони на Китай трябва да имат правото на изпращане на свои представители за участие в работата на съюзните страни, свързана с приемането на капитулацията от Япония и да вземат участие в работата, която трябва да бъде проведена след капитулацията на Япония.
4. Освободените райони на Китай, а също и всички въоръжени сили, сражавали се против японските завоеватели, запазват за себе си правото на избиране на своя делегация за участие в бъдеще на мирната конференция по регулиране на въпросите, свързани с Япония и на заседанието на ООН.
5. За намаляване на заплахата от гражданска война в Китай да помоли правителството на САШ в интерес на народите на двете страни – на Китай и Америка – незабавно да прекрати действието на Закона за Ленд-лиз по отношение на гоминдановското правителство. Ако гоминдановското правителство разгърне война против китайския народ (а заплахата за такава война става вече много сериозна), то молим правителството на САШ да не оказва помощ на гоминдановското правителство.
ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА КОМИНДАНА КЪМ КИТАЙСКИЯ НАРОД
На 23.08.1945 г. главнокоманващият на сухопътната армия на гомииндановското правителство Хъ Инцин (何应钦) изпраща до намиращия се в Нандзин главнокомандващ на японската окупационна армия в Китай, Ясудзи Окамура (冈村宁次), заповед в която се казва: „1. Незаконните въоръжени организации, действащи на територията на Китай, самоволно искат от японските войски предаване на оръжието. До предаването на оръжието към националните войски, което определя Председателят на военния комитет Чан Кай-ши или главнокомандващият Хъ Инцин, на японските войски се вменява в дълг да водят ефективна отбрана; 2. В момента бандитите настъпват към Кайфън (开封), Тяндзин (天津), Джънджоу (郑州). Сега вие трябва да обърнете особено внимание на това и в съответствие с меморандумом № 4 серия „Джун“ незабавно да концентрирате японските части в тези места, където водят настъпление указаните бандити, както и в другите места да водите ефективна отбрана. За всички места, които бъдат заети от бандитите, отговорност ще носят японските войски, задължени да освободят тези пунктове и да ги предадат обратно ...“.
Tази заповед ясно показва, че гоминдановското правителство съвместно с японските агресори съвсем открито застава на пътя на борбата против Народноосвободителната армия, наричайки я „бандитска“.
На 28.08.1945 г., с цел предотвратяване на гражданската война, в Чунцин пристига със самолет председателят на ЦК на Китайската комунистическа партия Мао Дзъдун (毛泽东) , за да води преговори по въпросите на осъществяване на мирното демократично обединяване на страната.
На 29.08.1945 г. гоминдановският главнокомандващ Хъ Инцин издава тайна заповед до всички военни райони за публикуване и разпространяване на документ, съставен от Чан Кайши в периода на Първата гражданска война 1927-1936 под название „Инструкция по провеждането на наказателна експедиция против бандитите“. Това става ново неопровержимо доказателство, че Чан Кайши и Хъ Инцин на думи са за мир, но на практика се готвят за развързването на гражданска война.
На 2.09.1945 г. Япония подписва акта за капитуляция. Така приключва борбата срещу японските завоеватели на китайска територия.
На 10.09.1945 г. Народноосвободителната армия отхвърля гоминдановските войски под командването на генерал Фу Дзои, които се втурват от изток и достигат до покрайнините на Калган. (По време на войната против японците основните сили на този генерал са били концентрирани в района на Шанба в западната част на провинция Суйюан, а войските на НОАК са били освободили по-голямата част от провинциите Суйюан (绥远省) и Чахар (察哈尔) на изток от град Баотоу - 包头). В хода на наказателните си операции гоминдановските войски извършват безчинства сред местното население, което го довежда до крайно озлобление срещу гоминдана.
На 30.09.1945 г. американските войски, навлезли в Китай, извършват десант на пристанището Тангу (塘沽). Такива десанти на китайска територия те не са извършвали по времме на жестоката война с Япония, а сега заемат части от крайбрежието, което представлява заграбване на китайска територия и открито посегателство срещу суверенитета на Китай чрез военна интервенция.
Замислите на правителството на САШ са се свждали до това, да оказват помощ на своя предан лакей – гоминдановското правителство- и, осигурявайки превъзходство на чанкайшистите, да превърнат Китай във васална на САЩ държава.
След като навлизат в Тяндзин, американците започват да се държат като господари на пристанищата Тангу и Цинхуандао. Заедно с гоминдановските войски те заграбват градове в източната част на провинция Хъбей (河北) - Цинхуандао (秦皇岛), Бейдайхъ (北戴河), Люшоуин, Хайянджън, Шънхайджън. Разполагайки се с районите на Пекин, Тандзин, Кайпин, Цинхуандао и Дзинхай, американците постигат контрол на тяндзин-Дзинхайския участък от ж.п. линията Тяндзин-Пукоу, за да запазят за гоминдановската армия важни пунктове при воденето на гражданската война.
На 4.10.1945 г. американски военни кораби навлизат в морското пристанище Янтай (Чифу) (烟台, 芝罘), намиращо се в район зает от НОАК и нагло поискват от НОАК да предаде това пристанище на американците. На 5.10.1945 г. представители на НОАК решително протестират пред главнокомандващия на американската армия в Китай генерал Алберт Ведемейер (阿尔伯特·魏德迈), след което американските военни кораби са принудени да напуснат пристанище Янтай.
На 10.10.1945 г. навлязлата в Китай американска армия извършва десант в Циндао, като едновременно с това в Циндао и Пекин разполага 3 ексадрили на морската си авиация.
След завръщането на Мао Дзъдун в столицата на освободените райони Янан, Чан Кайши на 13.10.1945 г. отново издава секретна заповед за „провеждане на наказателна експедиция против бандитите“, която е заловена от НОАК.
В рамките на месец октомври 1945 г. НОАК унищожава в боеве над 30 000 войници и офицери от гоминдановската армия на Ян Сишан (阎锡山), който се е опитвал да завземи освободения район в югоизточната част на провинция Шанси. В тази битка НОАК пленява командващия на 19-та гоминдановска армия Ши Дзъбо (史澤波) и голяма част от младшия, средния и висшия офицерски състав. Бойният състав на гоминдановците, който е участвал в това първо мащабно нападение срещу НОАК, е бил в рамките на 13 дивизии. Предишното поведение на тези войски по време на скорошната японската агресия и личното предателство на Ян Сишан чрез поддържане на контакти с японските войски предизвиква острото негодуване на населението на провинция Шанси (山西).
На 31.10.1945 г. части на 8-ма, 30-та и 40-та гоминдановски армии от общо над 70 000 бойци, в съответствие със заповедта на Чан навлизат в северната част на освободения район Шанси - Хъбей - Шандун – Хънан. Те са разгромени напълно от НОАК в района Хандан (邯郸) (провинция Хъбей), при което са пленени заместник командващият на 1-ви военен район Ма Фау и много командири на дивизии.
На 4.11.1945 г. главнокомандващият на НОАК Джу Дъ изпраща протест до главнокомандващия на американските войски в Китай генерал Ведемейер по повод намесата на американските въоръжени сили във вътрешните работи на Китай.
Гоминдановското правителство мобилизира 1 милион бойци от редовната армия и с помощта на подчинената след окупацията японско-марионетна армия започва настъпление към освободените райони.
На 8.11.1945 г. американският главнокомандващ Ведемейер обявява заплахата си от Шанхай, че американската армия в Северен Китай е „готова да настъпи срещу комунистическите войски“.
На 11.11.1945 г. гоминдановски войски извършват десант в Цинхуандао, качени на американски военен кораб. По този начин американските военно-морски сили поставят началото на прехвърлянето на гоминдановските войски непосредствено на фронтовете на гражданската война.
По данни на американското правителство, публикувани по-късно, до края на 1947 г. то е оказало помощ на чанкайшисткото правителство в общ размер 777 638 292 долара.
На 19.11.1945 г. представители на обществените кръгове в гр. Чунцин създават Обединен комитет за борба срещу гражданската война в Китай. Скоро такива комитети се създават и в останалите райони на гоминдановците.
На 15.12.1945 г. американският президент Труман (哈里·杜鲁门) публикува изявление за политиката в Китай, в което изразява съгласието си с необходимостта от обединение и демократизация на Китай и гарантира, че САЩ в бъдеще няма да се намесват с военна сила или да влияят върху хода на гражданската война. Последвалите факти съвсем ясно показват, че неговото заявление е било начин за измама.
На 20.12.1945 г. под предлог „за регулиране на гражданските разпри“ в Китай пристига специалният представител на американския президент, Маршал.
На 22.12.1945 г. американският военно-морски флот, вмъкнал се в териториалните води на Китай, започва да прехвърля гоминдановски войски под командването на Ду Юй-мин (杜聿明) на Североизток за настъпление срещу войските на Народно-освободителната армия.
На 10.01.1946 г. ЦК на Китайската комунистическа партия и ръководството на Гоминдана едновременно публикуват заповед за прекратяване на военните действия.
На 22.02.1946 г. гоминдановското правителство инспирира в Чунцин антисъветска и антикомунистическа демонстрация и извършва нападения на редакциите на вестниците на ККП и Демократичната лига – „Синхуа жибао“ и „Минджу жибао“. По същия начин след това и в други градове продължават да бъдат провокирани демонстрации, предизвикващи продължаване на гражданската война.
На 9.03.1946 г. е създадена група военни съветници към гоминдановското правителство, изпратени от правителството на САЩ.
На 9.04.1946 г. по време на неогласен прием на американски кореспондент Чан Кайши му казва, че е решил да приключи с компартията и че „всичко сега зависи само от това, каква ще бъде позицията на САЩ“.
На 16.04.1946 г. части на НОАК разгромяват 87-ма дивизия на гоминдановската армия, която е настъпвала към Съпин (四平) в провинция Дзилин (吉林省).
(ПРОДЪЛЖАВА)
. . . . .
Китай извърши „из-ескортиране“ на разузн...
МВнР на Китай осъжда подривните действия...