Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2012 16:10 - ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СТАЛИН В ЧЕХОСЛОВАКИЯ - Stalin's crimes in Czechoslovakia - Stalinovy zlociny v Ceskoslovensku
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 1185 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.11.2012 14:15


ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СТАЛИН В ЧЕХОСЛОВАКИЯ - Stalin"s crimes in Czechoslovakia - Stalinovy ​​zločiny v Československu
д-р инж. Илия Ганчев, септември, Рощок - октомври, Варна
      След приключване на Втората световна война Чехословакия се оказва в съветската зона на влияние. В същото време в хода на военното настъпление на съюзниците през пролетта на 1945 г. част от чехословашката територия е заета от американски и английски войски. Това обстоятелство и действащият договор, сключен на 12 декември 1943 г. от правителството на СССР с лондонското чехословашко правителство не са позволявали на СССР веднага след завършване на войната да форсира установяването на комунистически режим в Чехословакия. На Сталин му се е налагало да действа съобразявайки се със Запада и, по възможност да не нарушава грубо или демонстративно наличните споразумения. Това довежда до изтегляне на съветските войски от чехословашката територия през 1946 г. (док. 01). Същевременно е било наивно да се смята, че Сталин се е отказал от своите замисли да включи изцяло Чехословакия в орбитата на съветската система. Той не е бързал, а е предпочитал да действа тайно, но уверено.

Силата, която според замисъла на Кремъл е била в състояние постепенно да заграби цялата власт и да изтласка буржуазните партии и органи на управление на довоенната Чехословакия, е била Чехословашката комунистическа партия начело с Клемент Готвалд. Нейните кадри, запазени и увеличени през годините на войната на територията на СССР, включително и националните военни чехословашки формирования (1-ви чехословашки национален корпус начело с Лудвик Свобода) усърдно са били налагани във всички сфери на политиката  и управленческия апарат на Чехия и Словакия.

За силата на съветските марионетки достатъчно откровено се говори в записите, направени от съветския посланик Валериан Александрович Зорин по време на беседата с Клемент Готвалд и Рудолф Слански през април 1945 г. в гр. Кошице. Готвалд се похвалил, че комунистите възглавяват апарата на МВР в чехословашкото правителство и Словашкия национален съвет, а министърът на вътрешните работи Вацлав Нозек „е зает с разработването на проект за реорганизация на цялата вътрешна охрана, използвайки опита на Съветския съюз” (док. 02). В състава на чехословашкото МВР е бил създаден контролираният от комунистите апарат на тайната политическа полиция (Stбtnн bezpečnost) – в неговите функции са влизали провеждането на арестите и разследването по делата за „престъпления срещу държавата” (док. 03). Съвсем очевидно е, че апаратът на политическата полиция, в който са се подбирали изключително просъветски лица, активно е бил използван от ЧКП за борба с нейните противници.

На 5 април 1945 г. е била провъзгласена т.н. „Кошицка програма” – програмата на правителството на националния фронт на чехите и словаците. Нейният проект е бил разработен от комунистите и главното изискване на програмата е било провеждането на „национално-демократичната революция”.

         Готвалд не е скривал смисъла на текущите политически цели и публично е заявявал, например в речта си пред партийния актив в Прага на 9 юли 1945 г., че в Чехословакия се създава не „формална парламентарна демокрация”, а „режим на народната демокрация” (док. 04). Следваща стъпка по мнението на Готвалд трябвало да стане социализмът, макар че той избягвал все още да говори открито за това. Но през януари 1947 г. вече не го скривал (док. 05).

         Междувременно откритите и демонстративни отношения между СССР и чехословашкото правителство е трябвало да демонстрират привързаността на Сталин към принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави. Сталин даже не изпратил свои представители на 8-ия конгрес на КПЧ, състоял се от 28 до 31 март 1946 г. (1166 делегати са представлявали компартията в чешките земи, която там наброявала вече 1 081 544 члена, а Словашката КП била представена на този конгрес с 50 гости). В същото време в Кремъл тайно и безусловно редовно приемали и инструктирали представители на ЧКП.

В средата на 1947 г. темповете на съветизация на Чехословакия вече забележимо изоставали от аналогичните процеси в другите страни, където вече били победили компартиите и се утвърждавал „социалистическият курс”. Така например, в записката на завеждащият Отдел външна политика на ЦК на ВКП(б) П.В. Гуляев вече явно се е промъквала тревога. През юни 1947 г. той пристига на инспекционна обиколка из Чехословакия и се среща с Готвалд. Оценката му за позициите на КПЧ е била силно критична: Отбелязвайки „факта за слабо проникване на компартията в органите на държавния апарат” и недостатъчния брой комунисти в МВР, Гуляев с тревога пише и за това, че позициите на КПЧ в армията в последно време не са укрепнали, а самата КПЧ „още не се е проявила като партия, построена на марксистко-ленински основи” (док. 06).

Докладната записка на Гуляев била адресирана до секретаря на ЦК на ВКП(б) Михаил Суслов, който незабавно я изпратил на Сталин и най-близкото му обкръжение. Изводът, който можел да си направи Сталин, бил един: КПЧ губи време и по този начин и позициите си. Трябвало да се започне да се действа и то решително.

Разделението на Европа на военно-политически блокове по това време вече почти е приключвало и сега или никога трябвало окончателно да се утвърдят комунистическите порядки във всички страни на източния блок, да се отсекат техните свободни връзки със Запада и да се превърнат аморфните граници на страните-сателити в непристъпна крепост.

През втората половина на 1947 г. се разгръщат активни действия на комунистите по изостряне на ситуацията в Чехословакия, т.е. форсиране на „революционните преобразования”. Неизбежен резултат от тази активност стават икономическите и стопански затруднения и желаното изостряне на „класовата борба”. Станало така, че и природата помогнала на ръководителите на КПЧ – настъпва силно засушаване и като следствие – лоша реколта. Противопоставянето се засилва. ЧКП измисля извънреден данък за богатите – еднократно облагане на милионерите. Москва заставя Чехословакия да се откаже от плана за западна икономическа помощ (План Маршал).

През февруари 1948 г. се стига до правителствена криза. В резултат на това на 25 февруари на власт идва комунистическо правителство. На 9 май 1948 г. е приета нова конституция, провъзгласяваща Чехословакия за „народно-демократична република”, цел в развитието на която е социализмът.

На 30 май 1948 г. са проведени избори за Национално събрание, които донасят победата на комунистическите сили. Оставката на президента на Чехословашката република (ЧСР) Едуард Бенеш става факт, но е била предрешена:

Неговото отстраняване се извършва с тайното съветско участие. Предисторията и механизмът на натиск върху Бенеш е разкрит от генерал-лейтенант Павел Анатолиевич Судоплатов – началник на бюро „ДР” на МДС на СССР. Именно на него Молотов възлага да замине за Прага, тайно да се срещне с президента Бенеш и да му припомни за негласните му връзки с НКВД.

Фактите, за които Кремъл напомнил на Бенеш са следните:

         През 1938 г. Бенеш получил от СССР 10 хил. долара за заминаването си в Лондон, през 1935 г. одобрил таен протокол за сътрудничество на съветското и чехословащкото разузнаване, а по-късно и секретен протокол за предаването на Задкарпатието на СССР. Бенеш е участвал също в подготовката на политическия преврат през 1938 г. и покушението срещу министър-председателя на Югославия (док. 7).

В случай на неподчинение на Бенеш, Москва го заплашила да предаде гласност на тези факти. С това задание през януари 1948 г. Судоплатов в съпровод на бившия довоенен резидент на ИНО (чуждестранния отдел) на НКВД в Прага Петр Яковлевич Зубов и бригада чекисти, под формата на търговска мисия, пристигнали в Чехословакия. Малко преди това натам се отправили и 400 преоблечени в цивилни костюми чекисти за поддръжка на Готвалд. Зубов успял да се срещне с Бенеш и да му предаде съветския ултиматум. Бенеш бил сломен (док. 8).

На 14 юни 1948 г. президент на ЧСР става Клемент Готвалд.

Сега вече бил открит пътят за укрепване на всевластието на ЧКП и отстраняването на всички конкуренти. В пълно съответствие с доктрините на Сталин за необходимостта от подчиняване на всички повече или по-малко леви сили на комунистите и формирането на блокове, през юни 1948 г. Социал-демократическата партия била погълната от КПЧ и фактически престанала да съществува. Сега оставали за уреждане още някои незначителни неща.

Една от пречките в установяването на пълна диктатура на ЧКП в страната е бил зам. началникът на генералния щаб на армията генерал Хелиодор Пика.

Той става първата видна жертва на тоталитарния комунистически режим.

Хелиодор Пика е виден представител на чешката съпротива срещу германския националсоциализъм. От 1932 до 1937 г. той е военен аташе на ЧСР в Румъния. След фашисткия преврат в Румъния заминава за Истанбул, където се запознава с Лудвик Свобода, който му предлага да създаде военна мисия в Москва на емигрантското чехословашко правителство на Бенеш. Бенеш също се съгглася с това предложение и на 18 юли 1941 г. Пика създава и оглавява Чехословашката военна мисия в Москва. През ноември 1943 г Пика участва в тържественото подписване на Чехословашко-съветския договор за сътрудничество. През есента на 1944 г., с напредването на Червената армия на чехословашка територия, Пика предлага на главнокомандващия на фронта маршал Конев да назначи генерал Лудвик Свобода за главнокомандващ на освободителните войски. СССР отхвърля това предложение. През май 1945 г. Хелиодор Пика се връща в Прага и е назначен за зам. началник на чехословашкия генерален щаб, като получава и два съветски ордена.

След февруари 1948 г. той е арестуван и обвинен в държавна измяна, в показен процес е осъден на смърт чрез обесване и екзекутиран на 21.06.1949 г. в двора на затвора в Пилзен (тялото му след екзекуцията „се загубило” непогребано и досега още не е открито). В същия затвор е бил и арестуваният му син, който през войната е служел в британските кралски ВВС. Освободен е по настояване на генерал Лудвик Свобода „поради липса на доказателства”.

Историците считат, че една от основните подбуди за унищожаването на генерал Пика е било събирането от негова страна на данни за съветските концлагери (ГУЛАГ), където са били хвърлени част от 30 000 хиляди чехословашки граждани, успели да избягат от националсоциалистическия терор.

През 1968 с помоща на президента на ЧССР, Лудвик Свобода процесът срещу Пика е подновен. Военният съд в Прага установява невинността му и го реабилитира в пълен размер. Но до 1989 г. личността и животът му са оставени на забравата. Едва през 90-те години чешката телевизия излиза с документалното предаване „Защо убихте генерала?” и излизат няколко книги за него.

На 9-тия конгрес на ЧКП (състоял се от 25 до 29.05.1949), на който 2346 делегати са представлявали вече 2 300 000 члена) е била утвърдена „генералната линия на партията – програмата за строителството на социализма”.

След като през август 1949 г. правителството на СССР (док. 9) взема решение „да прекрати агентурно-разузнавателната дейност в страните с народна-демокрация” и „да разпусне в тези страни мрежата от действащата агентура и да не допуска в бъдеще вербовки”, резидентурите на съветското политическо и военно разузнаване в Прага са били закрити.

От Прага е бил отзован съветникът на посолството на СССР Михаил .М. Хазанов (изпълняващ длъжността резидент на Комитета за информация) и военният аташе генерал-майор Александър Фьодорович Сизов (резидент на ГРУ на въоръжените сили на СССР).  На новите представители на съветските политическо и военно разузнавания е било предложено да установят контакти със съответните разузнавателни служби на страните за нуждите на „помощта в разузнавателната и контраразузнавателна работа”.

Но в Прага са изпитвали необходимост постоянно да имат някого от Москва, който би могъл да оказва помощ в провеждането на следствието по делата на арестуваните. Готвалд помолил за това Кремъл. На 19.09.1949 г. Абакумов подготвя своите съображения във връзка с телеграмата от Готвалд за необходимостта от изпращане на служители за оказването на помощ по тези дела. МГБ на СССР, пише Абакумов, счита за целесъобразно да се командироват в Чехословакия Александър Михайлович Сахаровски и Лев Илич Новобратски – и веднага добавя: „По-добре би било, ако е възможно, да се командироват в Чехословакия след завършването на процеса по делото на Ласло Райк и други работници на МГБ, др. Белкин и Макаров, които оказваха помощ в подготовката за този процес в Унгария и в момента се намират в Будапеща” (док. 10).

Съдейки по всичко, сътрудниците на МГБ са били изпратени в Чехословакия. Така например, на 1 декември 1949 г. Абакумов препраща до Сталин, Молотов, Берия и Маленков телеграма (№ 10 от 30.11.1949) от Прага от Лихачов и Макаров, командировани там да оказват помощ в следствието по делата на арестуваните „шпиони”. Те пишат за сериозни недостатъци в работата на органите на ДС в Чехословакия, които съществуват от февруари 1948 г. и са комплектовани с млади работници, а част от кадрите се състои от бивши полицаи и жандарми. В производството на органите на ДС нямало сериозни разработки, лошо е поставена и охраната на Готвалд. Началникът на Управлението на ДС Индржих Весели (Jindřich Veselэ) и неговият заместник Освалд Заводски (Osvald Zбvodskэ) били проявявали безпомощност. Обръщайки се по този повод към Сталин, Абакумов пише:

„Може би ще счетете за целесъобразно да поставите пред др. Готвалд въпроса за това, че трябва да използва в Чехословакия при органите за сигурност, за помощ в работата, съветници от МГБ на СССР. Чехословашките другари самите не мърдат по този въпрос. Моля за Вашите указания” (док. 11).

         На 13 април 1950 г. Абакумов препратил до Сталин съобщението на Лихачов и Макаров от Прага за опита на началника на УДС на Чехословакия Весели да се самоубие. Преди това той бил тежко ранен (случайно) по време на стрелба, а после преживявал депресия (док. 12).

         На 25 април 1950 г. Абакумов съобщил на Сталин, че,във връзка с молбата на Готвалд за изпращане на съветници в Чехословакия по работата на ДС, МГБ предлага да се изпрати старшия съветник Владимир Филипович Марчик (зам. министър на ДС на Белорусия) и с него още 7 съветника. В този случай се е прилагал и проект за постановление на ПБ на ЦК и проект за телеграма от „Филипов” (т.е. Сталин) до Готвалд (док. 13). По неизвестни съображения  кандидатурата на Марчик не се харесала на Кремъл и въпросът увиснал във въздуха.

Междувременно от МГБ до Сталин продължавали да постъпват съобщения, които не можели да убедят вожда в необходимостта срочно да се реши въпросът за изпращането на съветници. Така например на 5 юли 1950 г. Абакумов препратил на Сталин, Молотов, Берия и Маленков съобщението на Лихачов и Макаров от Прага, че чехословашките органи на ДС са им дали материали по отношение на бившия министър на външните работи Владимир Клементис (док. 14).

         Най-после на 14 юли 1950 г. е било взето решението на ПБ на ЦК на ВКП(б) за изпращане в Чехословакия на постоянна работа на група съветници на МГБ на СССР (док. 15). Групата е оглавена от Владимир Ананиевич Боярски, който преди това е заемал длъжността зам. началник на Управлението на МГБ за Московска област.

         Като пристигнал в Прага, Боярски веднага започнал да проучва работата на органите на ДС в Чехословакия и открил маса неща, според него неправилни. По информация на МГМ на СССР № 7167, препратена на 17.09.1950 г. до Сталин, Молотов, Берия и Маленков, се приело специално решение на Политбюро (П78/85) от 29 септември 1950 г., съгласно което на заместник министъра на ДС Сергей Иванович Оголцов се нареждало да извика Боярски в Москва за инструктаж (док. 16). Ставало дума за информацията от Боярски за неговата беседа с Готвалд в присъствието на Рудолф Слански (Rudolf Slбnskэ) и Ладислав Копржива (Ladislav Kopřiva) по повод структурата на създаваното Министерство на националната сигурност (МНС) на Чехословакия.

                   По думите на Боярски, Готвалд не бил още взел окончателното решение и казвал, че може би не трябва да се създава такова мощно министерство за малка страна. Беседата продължила 4 часа и Готвалд няколко пъти изразявал желание да не се разширява апаратът на МНС, позовавайки се на това, че обстановката не била такава както през 1948 г. Междувременно Боярски си спомнил, как по-рано, на 15 юни 1950 г. Готвалд в беседа с Лихачов и Макаров бил заявил, че създаването на МНС на Чехословакия се обяснява със стремежа да се засили сигурността на Чехословашката държава, произтичащ от условията на класовата борба. В резултат на това, както пише Боярски, у него се е създало мнение, че в близко време има малко перспективи да се създадат достатъчно силни и организирани органи на ДС в Чехословакия, тъй като Готвалд възразява против увеличаването на апарата на тези органи. А в същото време положението в страната го изисква. Преди всичко Боярски пише за активната работа на англичаните, американците, Ватикана, „кликата на Тито” и други разузнавания, за отсъствие на необходимата борба с нелегалните националисти, особено в Словакия, а също за замърсяването на държавния апарат с „чужди хора” (док. 17).

В края на 1950 г. става събитие, поставило началото на чистката в чехословашката партийна върхушка. На 22 ноември 1950 г. Боярски съобщил в Москва за арестуването на Ото Шлинг (Otto Šling) – секретар на Окръжния комитет на ЧКП в Бърно.

Ото Шлинг е арестуван на 6 октомври 1950 г., по анонимно писмо, обвиняващо го в заговор срещу партията.  Съпругата му и двете му деца са били взети от дома му в Прага на 5 октомври, като стъпругата му е хвърлена в затвора за няколко месеца. Обвиняват го като вражески агент, извършващ шпионаж, саботаж, подтискане на критиката и непризнаване на борабата с класовия враг. Изключен е от партията, а „шлингизмът” става синоним за невярност на партията.

 До февруари 1951 г., 50 души са били затворени във връзка с разследването на Шлинг, като сред тях е била и съпругата на чешкия национален герой Ян Шверма, Мария Швермова (Marie Švermovб). Записите показват, че разследванията са били моделирани в Москва. Накрая самият Ото Шлинг започнал да вярва, че трябва  да бъде принесен в жертва за Партията и се чувствал задължен да представи доказателства срещу генералния секретар на ЧКП Рудолф Слански.

В  този период е нараствало присъствието на представители на МГБ на СССР в Чехословакия.

На 4 декември 1950 г. Абакумов съобщава на Сталин, Молотов, берия и Маленков за състоялото се в Прага съвещание на специалисти по радиопредаванията от органите на ДС на Полша, Унгария и Чехословакия, посветено на „разстройването на вражеските радиопредавания” (док. 18).

А на 19.12.1950 г. Абакумов съобщава в ЦК на ВКП(б) за това, че във връзка с молбата на Слански за изпращане в Прага на допълнително още 4 съветника от МГБ, министерството счита за възможно да удовлетвори тази молба и да подготви проект за съответно решение на Политбюро (док. 19).

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3312302
Постинги: 3370
Коментари: 877
Гласове: 885
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031