Лидерските партии, журналистът Симов и моите проучвания за фашизма, когато бях на 27, в ГДР ...

Сега съм на 69, но от 14-годишна възраст проучвам онова, което при едни се наричаше „фашизъм”, а при други „национал-социализъм”.

Най-полезно беше проучването по време на престоя ми в ГДР от 1969 до 1973.

От социалистите там научавах обикновено онова, което и от комунистите в НРБ – то беше част от политическото възпитание на младежта и народа. Едно нещо ми беше необяснимо: Защо немският народ се е увлякъл по фашизма до такава степен, че е бил принуден да бъде съучастник в престъпленията и зверствата (хитлеристката армия „вермахт”).

И от несоциалистите около мене научавах интересни неща в същата насока, но изразени по-просто и по-ясно.

Отчетливо си спомням разказите и обясненията на двама мои колеги в катедрата: един конструктор и една машинописка и преводачка.

На въпроса ми: „Вярвахте ли в национал-социализма и защо?” те откровено ми казваха: „Разбира се, но сега е ясно, колко сме се заблуждавали!”

65-годишният тогава конструктор, хер Хаберщроо, ми разказваше приблизително следното в отговор на накъсаните ми въпроси:

„Бях социал-демократ. Дойде страшната криза. Останах безработен за 3 години – отвреме навреме намирах работа за няколко дни: Глад и ужас до побъркване. И в този момент идва Фюрерът, малко смешен, но интересен и обещаващ: „На бедните и безработните ще дам хляб и работа! На богатите ще дам бизнес и още богатство! На жените ще дам мъже, а на мъжете жени! Ще защитя ограбената и унижена нация! ...” „Не му вярвахме всички, но дойде и съвсем наскоро: ах? Ето че безработицата изчезна, всички се оказахме с работа, след ужаса започнахме да се храним нормално ... Замръзнахме си по местата и всеки слуша, какво му нареждат: команда „Наляво!” – наляво. Команда „Надясно!” – надясно. Кудето ти кажат, натам тръгваш, нали най-после вече има хляб и шоколад!!!”

Питам го: „Ами арестуваните социалисти и комунисти, концлагерите?” Отговаря: „Да... ама какво да направим? – тя машината беше тръгнала неумолимо натам ... Чувахме, че имало някакви лагери, но подробностите се пазеха в строга тайна от населението! После започна голямата война и ... всичко се обърка и се стигна до това, което сега Вие виждате.

Питам го: „А какво стана с национал-социалистите?” Отговаря: „Аааа, те бяха милиони – както сега членовете на ГЕСП!” и се оживи: „Хер Ганчев, имаше хиляди приспособенци, както и сега! Спомням си един от нашия квартал – тогава всичко беше обхванато в клещи, по квартали, по работно място и т.н. – всеки трябваше да прославя Фюрера и да се очарова от неговите и на Гьобелс речи. Кварталният нацист ни караше да участваме в колективните мероприятия и се заливаше сам от хвалебствени словесни потоци! Дойде разгромът на Хитлер и знаете ли, гледам го един ден и не вярвам на очите си: Същият пламенен привърженик на Адолф го гледам активист на Националния фронт под ръководството на Партията (новата) – отново той ни призовава към събрания и манифестации ...”

Също възрастната прекрасна колежка, преводачката от руски, г-жа Паули, беше още по-откровена: „Ааааах, хер Ганчев, и сега се чудя как сме могли в такава степен да се захласнем по тези бандити! Знаете ли, когато започнеше да говори по радиото Гьобелс, всички спирахме да работим и го слушахме в захлас ... Мдааа, трудно ми е да Ви обясня, как се случи всичко това ...”

На мене тези двама чудесни хора разказваха спокойно, но само насаме –вярваха ми повече отколкото на своите сънародници, защото не знаеха кой кой е и дали няма да отиде и да ги предаде на „стъкления прозорец” (така наричаха гишето на близката „Щази” – щита на Партията и на първата „страна на работниците и селяните на германска земя” – както беше наричана в официалните документи ГДР.

. . . . .

Вчера уважаваният повече от стар, но всъщност млад, журналист Александър Симов писа следното:

„Alexander Simov : Има нещо в българския политически модел, което е суперсбъркано. Защо в България се създават само лидерски партии? Лидерската партия е бъг в демокрацията, защото как ще управлява демократично партия, която няма демокрация в самата себе си? Очевидно кризата на представителството, а и кризата на идеите се отразява на България под формата на радикален политически нарцисизъм и усещането за незаменимост на твърде много хора.

В статията си „Култ към Вожда и държава на Вожда” аз описах основните елементи на стремежа към ПРАЗНО ЛИДЕРСТВО и тук няма да добавям нищо по-теоретично – има достатъчно книги от специалисти:

http://iliaganchev.blog.bg/zabavlenie/2011/01/06/kult-kym-vojda-i-dyrjava-na-vojda.662672

         Нека да приключа своето „писание” с една УСЛОВНА РАЗМИСЪЛ:

         Замисляли ли сте се, как би изглеждала една партия през периода след голямата война, ако тя по някакъв мирен начин би произлязла от основната маса и от средната и висша прослойки на НСДАП (Национал-социалистическата германска работническа партия)?

         При което тя би запазила и червеното си знаме и само би заменила в него пречупения кръст с някакво цвете, например черно лале?

         И някой бивш щурмбанфюрер би продължил да пише хвалебствени книги за главния фюрер – престъпник спрямо немския и другите народи?

         Защо пък не, ако тези хора са били способни ядрени специалисти, адвокати или публицисти, или ...?

Не е ли най-важното помирението и единството на обществото на всяка цена?!

Възниква още един въпрос:

А как ли би се отнасял съответния народ към едно такова „развитие”?

Моят отговор е лесен и повърхностен:

Народът забравя бързо лошото и помни доброто – или както казва моят конструктор: „все пак – шоколад, работа за всички и магистрали ...”

Ех, имало е и лошо: Някакви там невинни жертви – 10 милиона свои и 20 милиона чужди ...

Това разбира се беше една формална мисловна конструкция – в действителния живот е друго: например това, че престъпната финансова олигархия, която няма отечество, няма да има и капка съмнение в необходимостта да „повика” към действие отново някаква форма на грубо лидерство от рода на фашизма, за да си защити награбеното, когато то се окаже заплашено!

Положението в Гърция не е епизод или по-точно е начало една по-голяма драма, надхвърляща обхвата на „гръцката трагедия” ...