Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2012 13:04 - Лев Троцки – август 1940 – АНАЛИЗ НА ПОКУШЕНИЕТО
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 775 Коментари: 0 Гласове:
-2



Лев Троцки – август 1940 – АНАЛИЗ НА ПОКУШЕНИЕТО

(На 24 май 1940 г слугите на сталинските убийци в Мексико правят несполучлив опит за покушение срещу изгонения от сталинистите виден марксист и съратник на Ленин. На 17 август Троцки публикува в Койоакан следния анализ, в който оставя най-ярката и точна характеристика на тоталитарния комунизъм и неговата най-мрачна разновидност, сталинизма).

 

         Настоящият документ преследва съдебни, а не политически задачи. Но престъпнитедействия на членовете на така наречената”комунистическа” партия на Мексико произлизат от политически мотиви. Покушението от 24 май беше покушение от политически характер. Ето защо е невъзможно да се разбере механиката на това престъпление и още по-малко – подбуждащите мотиви на участниците му, ако не се разкрие, макар и в най-кратки черти, политическата основа на покушението.

         Общественото мнение сега не се съмнява вече в това, че покушението е организирано от ГПУ, основния орган на господството на Сталин. Кремълската олигархия има тоталитарен характер, т.е. подчинява на себе си всички функции на обществения, политическия и идеологически живот на  страната и подтиска и най-малките прояви на критика и самостоятелно мислене. Тоталитарният характер на политиката на Кремъл произтича не от личния характер на Сталин, а от положението на новия управляващ слой пред лицето на народа.

Октомврийската революция преследваше две, взаимно свързани задачи: първо, да се социализират средствата за производство и да се повиши, с помощта на плановото стопанство, материалното ниво на страната и, второ, да се създаде върху този фундамент общество без класови различия, следователно и без професионална бюрокрация, общество на социалистическото самоуправление на трудещите се. Първата задача в груби черти е разрешена; преимуществата на плановото стопанство, въпреки гибелното влияние на бюрократизма, се разкриха с безспорна сила. По друг начин стоят нещата със социалния режим, който не се приближава към социализма, а се отдалечава от него.

По силата на исторически причини, за които не тук е мястото да се говори, върху фундамента на Октомврийската революция израстна нова привилегирована каста, която съсредоточава в свои ръце цялата власт и консумира все по-голяма част от националния доход. Положението на тази каста е дълбоко противоречиво. На думи тя действа от името на комунизма; в действителност тя се бори за собствената неограничена власт и грандиозни материални привилегии. Обкръжена от недоверието и враждата на измамените маси, новата аристокрация не може да допусне ни най-малка пукнатина в своята система. В инстерес на самосъхранението си тя е приниудена да задушава и най-малките проблясъци на критика и опозиция. Оттук и задушаващата тирания, всеобщото робство пред „вожда” и всеобщото лицемерие; оттук е и гигантската роля на ГПУ, като инструмент на тоталитарното господство.

Абсолютизмът на Сталин се опира не на традиционната власт на „божията милост” и не на „свещената” и „неприкосновена” частна собственост, а върху идеята за комунистическото равенство. Това лишава олигархията от възможността да правдава своята диктатура и растящите си привилегии с каквито и да било разумни и убедителни доводи. Тя не може също така, за оправдание, да се позовава на „преходния” характер на своя режим, тъй като въпросът се състои не в това, защо равенството не е осъществено напълно, а в това, защо неравенството непрекъснато расте. Управляващата каста е принудена систематично да лъже, да се гримира, да носи маска и на приписва на своите критици и противници мотиви, право противоположни на онези, от които те се движат. Всекиго, който застава в защита на трудещите се против олигархията, Кремъл незабавно заклеймява като привърженик на реставрацията на капитализма. Тази стандартна лъжа не е случайна: тя произтича от обективното положение на кастата, която въплащава реакцията, кланейки се на революцията. Във всички предишни революции новата привилегирована класа с е стремяла да прикрива себе си от критика отляво чрез фалшива революционна фразеология. Термидорианците и бонапартистите във Великата Френска Революция са преследвали и съдили всички истински революционери (якобинци), като „роялисти” и агенти на реакционното британско правителство на Пит.

Сталин не е измислил нищо ново. Той само доведе системата на политическите измами до краен предел. Лъжата, клеветата, преследването, фалшивите обвинения, съдебните трагикомедии произтичат с желязна необходимост от положението на узурпаторската бюрокрация в съветското общество. Без да разбираме, не можем да разберем нито вътрешната политика на СССР, нито ролята на ГПУ на международната арена.

Ленин в своето „Завещание” (януари 1923 г) предлагаше да се снеме Сталин от поста генерален секретар на партията, позовавайки се на неговата грубост, нелоялност и склонност да злоупотребява с властта. Две години по-рано ленин предупреждаваше: „този готвач ще готви само парливи ястия”. Никой в партията не обичаше и не уважаваше Сталин. Но когато бюрокрацията остро почувства опасност, която я заплашва от страна на народа, на нея й затрябва именно грубият и нелоялен вожд, готов да злоупотребява с властта в името на нейните интереси. Ето защо готвачът на парливи ястия стана вожд на тоталитарната бюрокрация.

Ненавистта на московската олигархия към мене е предизвикана от това, че аз, по нейното дълбоко убеждение, съм я „предал”. В това обвинение има определен исторически смисъл. Съветската бюрокрация не веднага и не без колебания издигна Сталин до вожд. До 1924 г. Сталин не беше известен даже в широките кръгове на партията, да не говорим за населението и, както е споменато, в редиците на самата бюрокрация не се ползваше с популярност. Новият управляващ слой се надяваше, че аз ще взема на защита неговите привилегии. В това направление бяха положени немалко усилия. Едва след като бюрокрацията разбра, че аз възнамерявам да защитавам не нейните интереси против трудещите се, а обратно, интересите на трудещите се против новата аристокрация, тя окончателно се преобърна към страната на травили Сталин, обявявайки ме за „предател”. в меня "предателем". Този прякор в устата на привилегированата каста е свидетелство за моята вярност към делото на работническата класа. Не случайно 90 % от революционерите, създавали болшевишката партия, извършили Октомврийската революция, създавали съветската държава и Червената армия и ръководили гражданската война, се оказаха в течение на последните 12 години избити, като „предатели”. Обратно, сталинският апарат се попълва за този период с хора, които в годините на революцията в преобладаващото си мнозинство се намираха от другата страна на барикадата.

Аналогично израждане претърпя за този период и КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. В първия период на съветския режим, когато революцията се движеше от опасност към опасност, когато всички сили отиваха за гражданската война, с присъщите й глад и епидемии, към Октомврийската революция и Коминтерна с енасочваха в различните страни най-смелите и безкористни революционери. От този първи революционен слой, който на дело доказа своята верност към Октомврийскатта революция в трудните години, не остана сега в Коминтерна буквално нито един човек.

По пътя на непрекъснатите изключвания, материален тормоз, пряк подкуп, чистки и разстрели тоталитарната клика на Кремъл окончателно превърна Коминтерна в свое покорно оръдие. Сегашният ръководен слой на Коминтерна, както и отделните му секции, се състоят от хора, присъединили се не към Октомврийската революция, а към победомосната олигархия, към източника на политически титли и материални блага.

По своя господстващ път сегашните „комунистически” бюрократи представляват политически кариеристи и, по този начин, пряка противоположност на революционери. Техният идеал представлява – да достигнат в своята страна такова положение, каквото е достигнала в СССР кремълската олигархия.

Това не са революционни вождове на пролетариата, а претенденти за тоталитарна държава. Да постигнат успех те мечтаят с помощта на същата тази съветска бюрокрация и нейното ГПУ.

Те с възторг и завист се взират в нахлуването на Червената армия в Полша, Финландия, балтийските страни, в Бесарабия, защото такива нахлувания незабавно водят до предаване на властта на местните сталински кандидати за тоталитарно господство.

Нямайки самостоятелна физиономия, нито самостоятелни идеи, нито самостоятелно влияние, вождовете на секциите на Коминтерна твърде добре знаят, че тяхното положение и репутацията им стоят и падат заедно с положението и репутацията на Кремъл. В материален смисъл те, както ще бъде показано по-нататък, живеят от подаянията на ГПУ. Поради това тяхната борба за съществуване се свежда до ожесточената защита на Кремъл от всяка опозиция. Те не могат да не чувстват правилността, следователно и опасността от критиката, произхождаща от така наречените троцкисти. Но това само удвоява тяхната ненавист към мене и моите съмишленици. По подобие на своите кремълски господари, вождовете на компартиите не могат да критикуват действителните идеи на Четвъртия Интернационал, а са принудени да прибягват към фалшификации и измами, каквито се експлоатират от Кремъл в неограничено количество.

В поведението на мексиканските сталинци, по този начин, няма нищо „национално”: те просто превеждат на испански език политиката на Сталин и заповедите на ГПУ.

(следва Част 2)




Гласувай:
0
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3090890
Постинги: 3160
Коментари: 877
Гласове: 846
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829