Терорът на Ленинската власт срещу Светата руска православна църква

„ ... лесно се управлява стадо, чийто духовни пастири са разпиляни или компрометирани!” (Иван Гранитски, Андрей Пантев,  Любомир Левчев и др. интелектуалци)

Кой ни учеше да разгромяваме Светата правослявна църква?

В световната история рядко може да бъде намерен държавен деятел, който така да е ненавиждал религията и да е преследвал църквата, считайки религията за едно от най-гнусните неща, както Ленин.

За разлика от него най-видната представителка на научния социализъм през 20 век, Роза Люксембург, е считала: СВОБОДАТА Е ПРЕДИ ВСИЧКО СВОБОДА ЗА ДРУГОЯЧЕМИСЛЕЩИЯ!

След руската революция на гонения е била подложена преди всичко Руската православна църква, която Ленин дълго време преди да дойде на власт е клеймял като като «ведомство на полицейското православие», «полицейско-казионнна църква». В същото време мюсюлманството го е разглеждал като съюзник в разпространяването на световната революция на Изток.

При преследване на западните християнски църкви болшевиките са се сблъскали с протестите на Ватикана и европейските държави, с което те се е наложило да се съобразяват. Сектантските общности често са били поддържани, за да може с тяхна помощ да се отлаби Православната църква, която след поражението на белите в Гражданската война, е останала сама беззащитна пред лицето на народните комисари. В течение на целия период на пребиваването си на власт Ленин е призовавал към физическо унищожаване на служителите на парвославния култ.

Ленин е бил инициаторът на 4-те масови кампании, насочени против Православието:

1. Ноември 1917 – 1919 г.: лишаването на църквата от правото на юридическо лице, лишаване на духовенството от политически права, начало на затваряне на манастири, някои храмове, реквизиция на имуществото им.

2. 1919 – 1920 г.: отваряне на светите мощи

3. От края на 1920 г.: организиране на разкол в Църквата

4. От началото на 1922 г.: разграбване на всички църкви, с разстрел на максимален брой православни свещенослужители.

Кампанията по изземване на църковните ценности е предизвикала съпротивата на представителите на духовенството и част от паството. Голям резонанс е предизвикал разстрела в гр. Шуя на 10 май 1922 г. Във връзка с тези събития на 19 март 1922 г Ленин съставил секретно писмо, в което изложил свой план за разправа с църквата. На 22 март 1922 г на заседание на Политбщро на ЦК на РКП(болшевики) е бил приет плана за мероприятията, подготвен от Троцки, по разгрома на църковната организация.

В главата на Ленин са се раждали най-фантастични идеи по повод на това, с какво може да бъде заменена религията в живота на вярващите. Така например председателя на ВЦИК (парламента) Михаил Калинин си спомня, че в началото на 1922 г Ленин в частна беседа на тази тема му е заявил: „Тази задача (какво може да замени религията) изцяло лежи върху театъра, че театърът е длъжен да отлъчи от обредните сборища селските маси”. А при обсъждането на проблемите по електрификацията с В. П. Милютин и Л. Б. Красин Ленин отбелязал, Бога за селянина ще го замени електричеството, на което той ще се моли, чувствайки вместо небесното могъщество могъществото на централната власт.

Поради това, че болестта на Ленин прогресирала, той все по-рядко можел пълнокръвно да работи. Но въпросите за антицърковната борба са го вълнували до последните дни на неговия активен живот. Така например, в няколкото дни на подобрено здраве през октомври 1922 г Ленин поставил върху Постановлението на Оргбюрото на ЦК на РКП(б) „За създаване на комисия по антирелигиозната пропаганда” от 13 октомври 1922 г своя резолюция, с искане да се подвключи към работата на комисията и ГПУ (предшественика на НКВД и КГБ). Седмица преди окончателното излизане от строя в резултат на поредния пристъп на болестта – на 5 декември 1922 г – Ленин ного отхода от дел в результате очередного приступа болезни — 5 декабря 1922 г. — Ленин се противопоставил на решението на Малкия Совнарком (част от правителството) за прекратяване на работата на специалния 8-ми отдел на Народния комисариат по правосъдието за отделяне на църквата от държавата, отбелязвайки: „Що се касае до твърдението, че процесът на отделяне на църквата от държавата е завършен, то това всъщност стои така: църквата от държавата ние вече отделихме, но религията от хората още не сме отделили”.

Едва след окончателното излизане на Ленин от работа, неговият приемник на поста глава на съветското правителство Алексей Иванович Риков (ликвидиран от Сталин на 15 март 1938) намалил в някаква степен натиска на съветската държава върху православната църква.

Жестоките престъпления на руските болшевики спрямо висшия църковен клир, т.е. духовните пастири:

* През декември 1918 г., епископ Теофан Соликамски (Илменски) е убит публично чрез периодично потапяне в дупка в леда и замръзване, като е бил окачен на косата си.

* В Самара бившият Михайловски епископ Изидор (Колоколов) е бил надянат на кол, вследствие на което настъпва смъртта му.

* Епископ Пермски Андроник (Николски) е бил убит чрез заравяне в земята жив.

* Архиепископ Новгородский Иоаким (Левицки) е бил убит чрез публично обесване с главата надолу в катедралата на Севастопол.

* Епископ Амвросий Серапулски (Гудко) е бил убит чрез завързването на опашката на кон.

* Във Воронеж през 1919 г. са били едновременно убити 160 свещеници, начело с архиепископ Тихон (Никаноров), който е обесен на Царските врати в църквата на Митрофанския манастир.

* В началото на януари 1919 г., наред с други, е бил зверски умъртвен убит епископ Ревелски Платон (Кулбуш).

По оценки на някои историци, от 1918 до края на 1930-те години в хода на репресиите по отношение на духовенството са били разстреляни или загинали в местата за лишаване от свобода около 41 000 свещенослужители.

Сходни данни по статистиката на разстрелите привежда и Свети-Тихоновският Богословски институт, извършил анализ на репресиите по отношение на църковните служители въз основа на архивни материали, съобщавайки за 3000 разстрела само през 1918 година.

Реабилитацията на духовенството, подложено на червения терор, е  била осъществена едва на 14 март 1996 г с Указ на Президента на Русия № 378 „За мерките по реабилитацията на свещенослужителите и вярващите, станали жертва на необосновани репресии”, в който се казва “Да се осъди многогодишният терор,, отприщен от болшевишкия партийно съветски режим по отношение на свещенослужителите и вярващите от всички вероизповедания”.