Новите опасности за Гърция и ЕС
МВФ вече не вярва в способността на Гърция за реформи.
Малко преди следващата мисия на Тройката в Гърция, идват все по-лоши новини от Вашингтон. Атина се нуждае от още многомилиардни помощи.
Съмненията нарастват, че Гърция няма да може да бъде спасена без намаляване на дълга й. МВФ, който заедно с ЕЦБ и ЕС-комисията принадлежи към т.н. „Тройка”, не вярва, че силно задлъжнялата страна може да понесе за дълго време въз основа на досегашните планове за саниранеis дълговете си.
Експертите на МВФ искат по време на предстоящата мисия, която стартира на 16 1нуари, да съгласуват важни показатели на спасителния пакет с влошената икономическа ситуация.
Съгласно вътрешно обсъждане във Фонда Гърция или трябва да осъществи по-висок консолидиращ принос, да се откажат частните кредитори от по-високо участие в изискванията им, или евро-държавите трябва да участват с по-висок принос.
МВФ критикува провлачилите се реформи в Атина. Прогресът при засилване на данъците и осъществяване на приватизациите е под очакванията. С отпуснатият през октомври спасителен пакет трябваше да се постигне това, че гръцккият държавен дълг през 2020 да съответства мано на 120 % от БВП. С тази стойност би трябвало да бъде обезпечена поносимостта на дълговете. Дори това вече стои под въпрос.
Икономистът Хенинг Клод от Килския институт по световна икономика е изчислил, с каква стойност текущите приходи в гръцкия държавен бюджет би трябвало на надвишават разходите, за да може правителството да се справи с дълговете.
Неговият анализ стига до заключението, че сумата даже при значително по-ниски лихви и икономическо успокоение би трябвало да бъде повече от 10 % от БВП. „А това през миналото десетилетие не го е достигала нито една индустриална държава”, казва Клод.
До 20 март страната се нуждае от пресни пари, тъй като трябва да се платят стари кредити на стойност 14,5 млрд евро. Тъй като силно задлъжнялата държава не може понастоящем да получи никакъв пресен капитал на финансовия пазар, тя се надява на плащанията от МВФ и страните от ЕС.
До средата на март трябва да постъпят 89 млрд евро – в случай, че предстоящите преговори стигнат до добър край. В противен случай Гърция е заплашена от сигурен банкрут.
В новогодишното си обръщение правителственият ръководител Лукас Пападемос вече предупреди за една „неконтролируема катастрофална платежонеспособност”.
Продължава да се дискутира и едно излизане на Гърция от зоната на еврото – както и фаталните последици, което това би имало за страната.
Шефът на Гръцката национална банка Георгиос Провопулос каза в интервю, че ако Гърция се върне към драхмата, това би я върнало икономически към нивото от 1950 година!
