Илия Ганчев – автобиография – стр. 12

Регенсбург, 04.12.2016

          Основният виновник за неуспеха по усвояването на лиценза за корабни двигатели, което би променило нивото на българското корабостроене, беше тогавашният секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов – отговарящ за машиностроенето. Той направи всичко възможно лицензът да пропадне. Имаше и други виновници в партийния и държавен апарат както в София, така и във Варна. Едни не са между живите, други са пенсионери, а трети даже и към 2008 г. участваха във властта.

          Някъде към 1976-77 г работата по лиценза Зулцер постепенно замря и така нашето корабостроене продължи да си купува всички двигатели, които се монтират на новостроящите се кораби.

          След работата в БВКДД имах случая да работя в една прелюбопитна и бих казал дори екзотична „история” – създаването на дизелов двигател, за който Тодор Живков беше заблуден и увлечен от своите другари от София и Варна, и беше обещал лично на Леонид Брежнев по време на редовната лятна кримска среща на първите секретари на братските партии от лагера през 1977 г да снабди всички отрасли на стопанството и отбраната на лагерните страни с необикновено мощен и лек двигател. Така се стигна до секретната далавера, наречена „Гърбичния двигател”. Тя започна официално през есента на 1976 и продължи до края на „зрелия социализъм” в народната република България. В нея аз взех много сериозно и доста колоритно участие – по време на едногодишната ми работа в секретната НПЛДВГ (Научно-производствена лаборатория по ДВГ) и след като я напуснах.

          Историята с „Тайната лаборатория“ даде силен отпечатък върху мене и затова ще я разгледам подробно в контекста на тогавашните времена и нрави:

          От 10.02.1974 г. със заповед на ректора на ВМЕИ – Варна работeх и като хоноруван асистент по „Техническа механика”.

Със заповед от 4.03.1975 г. бях повишен в научен сътрудник 1-ва степен, а основната ми заплатата стана цели 165 лв.

Едновеменно с това със заповед на ВМЕИ Варна от 7.03.1075 г. отново станах хоноруван асистент по „Техническа механика”, а на 15.10.1975 г. - хоноруван асистент по „Динамика на корабните ДВГ”.

Участвах активно в научните форуми по механика и ДВГ в национален и варненски мащаб,  включително със свои доклади и организирах заедно с един свой колега Научен семинар по корабни дизелови двигатели във Варна, който се провеждаше в нашата База (БВКДД).

И така, дойде 1976 г., която ме въвлече в колоритната и „специфична” история:

В началото на годината кандидатска (сега се нарича докторска) дисертация по един нов вид двигатели защити във ВМЕИ – Варна един варненски инженер. Както разбрах малко по-късно от неговия научен ръководител проф. Емил Станчев (който през 1965 г. беше ръководител на моята дипломна работа „Надлъжни трептения на валопровода на първия български 5000 т. кораб „София”), този човек е бил дотогава сътрудник на секретаря на Окръжния комитет на БКП – Варна по индустрията, инж. Страхил Христов. Работил е в тогавашния Завод за дизелови двигатели „Васил Коларов”, бивш „ВАМО”, а след като избухна демокрацията – отново „ВАМО”.
                  ... продължава ...