210 години от похода в Русия и разгрома на Френската империя и нейния император Наполеон Бонапарт през декември 1812 г.

210 Jahre seit dem Feldzug in Russland und der Niederlage des franzoesischen Reiches und seines Kaisers Napoleon Bonaparte im Dezember 1812

3.12. - 24.12.1812 –Бягството на Наполеон Бонапарт от Русия през Белорусия и Полша

3.12. - 24.12.1812 – Die Flucht Napoleon Bonapartes aus Russland durch Weissrussland und Polen

(полезно четиво за обединени евро-властници и задокеански владетели на света).

(nuetzliche Lektьre fuer vereinte Euro-Lords und transozeanische Herrscher der Welt).

                                 Не веднъж се е случвало, когато руската мечка бъде нападната, тя да продължава да поспи още малко и едва когато положението стане горещо и врагът й е достигнал до Москва или даже е влязъл в нея, Мечокът се събужда в невиждана ярост и тогава от нахалното прекалило животно (обикновено двуглав орел) остават да хвърчат само перушини.

                                 Така се случило и с Франция и нейния цар, който преди това бил републикански революционер – негово Пресечено величество Наполеон Първи (полуфренски-полуиталиански).

                                 Този упорит властолюбец бил за съжаление твърде прибързващ – една често срещана глупост при много от революционерите в световната история...

                                 Ето накратко забележителният възход на Негово Величество:

* През ноември 1799 г. Наполеон направил държавен преврат (но без участието на друга по-видна държава от Франция) и стал Първи Консул, но за съжаление в република.

* На 18 май 1804 г. самонадеяният републиканец бил „провъзгласен“ за император на Френската империя, която престанала да бъде първата  велика европейска републикa.

* На 2 декември 1804 г. Той бил официално коронован.

* На 12.07.1806 става Протектор на Рейнския съюз - Rheinbund (до 4.11.1813)

(монархии-членки на Съюза: Великото херцогство Баден, Кралство Бавария, Великото херцогство Берг, Кралство Вестфалия, Кралство Вюртемберг, Великото херцогство Вюрцбург, Великото херцогство Хесен, Кралство Саксония (което преди това било полско), Земите на ерцканцлера (архиепископство Регенсбург, княжество Ашафенбург) и Великото херцогство Франкфурт).

                                 * Доста войни направил императорът – oт 18 май 1803 до 20 ноември   1815:

                                 - Нанесъл съкрушителни удари на Австрия и Прусия, подчинил многобройните управляващи на малките германски държавички и създал още няколко монархии, които твърдо свързал с интересите на Франция. Фррнските войски водели упорита борба на територията на Пиренейския полуостров, където Великобритания участвала в битките срещу Франция. Забележителното е, че френските войски не могли да се справят с народните опълченци там, тъй като те били поддържани с парите на Великобритания, която имала не голяма армия и предпочитала да използва познатия ни вариант – чуждо „пушечно месо“.

* Англия сформирала мощна коалиция, в която влезли Русия, Австрия, Швеция и Неапол и се задължила да изплаща на своите съюзници парични субсидии – за всеки 100 хиляди войници по 1 250 000 фунта стерлинги.

* През 1812 г. Наполеон хвърлил против Русия над 500 хиляди бойци от бойните контингенти на почти всички европейски държави, тоест получило се нещо като Обединен Европейски Запад. Тази коалиция постепенно започнала да се разпада и под контрола на Русия европейските народи постепенно се опълчили против Наполеон.

На Наполеон се налагало да променя коалициите, които стигнали до 6 на брой.

Той дълго и хитро се съпротивлявал на това последвало обединение, но все пак претърпял поражението.

                                 Влиза в Москва и скоро след това излиза завинаги от нея, бягайки към Париж.

                                 През декември 1812 г. Наполеон започва отстъплението, което бързо се превърнало в бягство. Великият военачалник накрая изостваил фактически и армията си и с прибежки и припълзявания едва се прибрал до Париж, за да сключи капитулацията в личното присъствие на руския император Александър

                                 Френските историци наричат войната срещу Русия „Руската кампания 1812“, а руските историци – „Отечествената война 1812“, а често и „Нашествието на 12-те езика“ (по този начин се определял многонационалния съства на армията на Наполеон).

                                 На първия етап на войната (от юни до септември 1812 г.) руската армия с боеве отстъпила от границите на Русия до важния за Руската империя град Москва, като основното сражение преди влизането в Москва е кървавото Бородинско сражение.

                                 В началото на втория етап на войната (от октомври до декември 1812 г.) наполеоновската армия маневрирала, като се опитвала на отиде на зимни квартири в неразорените от войната местности, а после започнала да отстъпва до границите на Руската империя, преследвана от руската армия, от глада и студовете.

Едни наричат това „Oтстъплението на Наполеон, а други по-ясно – „Бягството на Наполеон“.

Войната завършила с почти пълното унищожаване на наполеоновската армия, освобождаването на цялата територия на Русия и пренасяне на военните действия върху земята на Варшавското херцогство и Германия през 1813 година.

                                 Главнокомандващ на Руската армия е княз Михаил Иларионович Кутузов, генерал-фелдмаршал.

                                 Особено трагичен за наполеоновата армия в отстъплението й е моментът на пресичането в Белорусия на река Березина, която е десен приток на Днепър.

                                 Сражението при Березина е от 26 до 29 ноември 1812 года между френските военни корпуси и двете руски армии на адмирал Павел Чичагов и генерал-фелдмаршал княз Петър Витгенщайн на двата бряга на Березина, в сегашната Минска област.

                                 Самото сражение започва на 28 ноември вечерта. Внезапно върху 40-хилядната френска армия се изсипват артилерийските снаряди на корпуса, воден от Витгенщайн. В ужаса си хиляди французи се хвърлят в ледената вода на река Березина, но всички загиват от вледеняването и ударите на артилерията.

                                 В първите дни на декември 1812 започва безразборното бягство на френската армив, която се превръща в ужасена тълпа: останките й, преследвани от армията на генерал Чичагов, казаците на Платов и партизанските отряди се хвърлят в неудържимо бягство. Уморената до смърт армия е без изход.

                                 Негово Величество Наполеон Бонапарт разбира, че катастрофата вече е дошла и така наречената Руска кампания (нещо като специална операция за ликвидиране на Русия) е окончателно провалена и на 3. декември 1812 г. в белоруския град Молодечно на 70 км от Минск, написал последния 29-ти бюлетин на Великата армия, чрез който се опитва да пресече необикновения песимизъм по обратния път към Франция.

                                 Малкото части, които успели на преминат Березина, умирали от глад, умора, студ и липса на дрехи. Пътищата, по които се движела армията, били осеяни с труповете на хора и коне. Отначало Смоленск им служел като пътеводна звезда, но постепенно разбирали, че трябва да достигнат поне до Вилна (Вилнюс) в Литва.

                                 Наполеон изоставил армията на 23 ноември 1812 г. в белоруския град Сморгон, Гродненска област, като предава командването на останките на маршал Мюрат и тръгва към Париж. На 5 декември 1812 г. той преминава границата на Русия с екскорт от полски улани (бойци от леката кавалерия). Съпровожда го малка свита – маршал Дюрок, генерал Коленкур, граф Лобо и неголяма охрана. Императорът пътувал инкогнито, а на армията било казано, че Наполеон заминава за Варшава.