Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2011 13:41 - Западните икономики – основна мишена за ислямисткия тероризъм
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.09.2011 09:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Западните икономики – основна мишена за ислямисткия тероризъм

(анализ на излязлата през август книга на Улрих Шефер „Как ислямисткият терор ще взриви нашето благосъстояние”)

05.08.2011, Рощок

Д-р инж. Илия Ганчев

Немските медии съобщиха вече за един младеж от Хамбург, който няколко месеца е прекарал в лагер за обучение на Ал-Кайда в Пакистан. На следователите след арестуването му през август 2010 той разказа неща, които звучат твърде заплашително.

В лагера той се е запознал с шейх Юнис ал-Мауретани, нов силен човек в Ал-Кайда. Тайнственият шейх, за когото се твърди, че бил „външният министър” на терористичната мрежа, бил му казал, че Ал-Кайда планира голям удар – „Това, което е в главите ни, даже дяволът не може да си го представи”. Целта била да се засегне финансовата и икономическа система на САЩ и Европа.

Атака срещу финансовата и икономическа система? Какво означава това, засега следователите не могат да си обяснят. Защото не съответства на картинката, която сме си нарисували от години за Ал-Кайда: Десет години след 11 септември 2001 г, след стотиците успели и неуспели удари в Европа, Америка, Азия, Африка, както и в ислямските държави, ние си представяме, като че ли ислямистките терористи са банда от неориентирани горещи глави, от религиозни фанатици, които искат чрез насилие да ни наложат своята вяра.

И в действителност терористите следват план, който е насочен към сърцевината на западното общество: Те говорят за джихад, за свещена война срещу неверниците – но реално осъществяват икономическа война, с която да съкрушат Запада. Те възхваляват с помазани думи Аллах, но на първо място искат да взривят западното благополучие. Те цитират Корана, но реално искат да „обезкръвят” финансово американците и европейците и по този начин да ги принудят да се изтеглят от ислямския свят. Едва тогава – вярват терористите – щял да бъде открит свободният път за ислямската божествена държава.

Ето защо ислямистките атентатори взривяват с бомби там, където глобализираната икономика е особено наранима: те използват като оръжие самолети – и по този начин онова транспортно средство, което като никое друго е така свързано със западната икономика. Те взривяват бомби в метрата, т.е. в онези периодични влакове, които откарват човешките маси в големите столици на работа. Те изпращат пакети-бомби с въздушни товарни пратки и така по онези маршрути, по които пътуват голяма част от всички световно транспортирани стоки. Те взривяват тръбопроводи и петролни инсталации, атакуват петролни танкери и рафинерии – и по този начин онези снабдителни системи, които доставят на световното стопанство най-важния  течен продукт – петрола.

Привържениците на Ал-Кайда схванаха, че в свят, в който политиката става все по-слаба, а пазарът все по-силен, те могат да предизвикат малко, ако продължават, както някога RAF, да отвличат или разстрелват политици, прокурори или отделни водещи бизнесмени. Те постигат не много и тогава, когато хвърлят във въздуха сградата на някое посолство или атакуват военен кораб с помощта на катер натъпкан с взрив. Те обаче могат да постигнат голям ефект, когато разлюшкат онази част на западното общество, което според капитала е носител на демокрацията: икономиката. Тази опасност се пренебрегва на Запад от години, отрича се и се отминава.

Даже идеята за ИКОНОМИЧЕСКИЯ ДЖИХАД се промъква в текстовете и речите на водещите глави на Ал-Кайда. Тя може да бъде разбрана и от жизнената история на Осама Бин Ладен:

Основателят на Ал-Кайда произхождаше от едно от най-успелите бизнес-семейства на Саудитска Арабия, следвал е икономически науки, работил е като мениджър в строителния концерн на фамилията и е основал по-късно многобройни фирми. Той веднъж предупреди западните индустриални нации, че Ал-Кайда се прицелила върху „ключовите направления на вашата икономика”.

По подобен начин се изразява днес и Айман ал-Зауахири, новият шеф на Ал-Кайда. През февруари 2011 г, няколко седмици преди убийството на Бин Ладен, той декларира: „Дори и когато в този момент не сме в състояние да произвеждаме оръжия, такива, с които да можем да възпрем кръстоносците, то ние все пак можем да руинираме тяхната комплицирана икономическа система и индустрията им.” Същото го чуваме и от Сейф ал-Адл, който през пролетта за няколко седмици ръководеше организацията.

Цел на тази война специално са Съединените щати. А Ал-Кайда е по-успешна, отколкото искат да го възприемат американците. Десет години след 11 септември САЩ са световна сила „на повикване”: пострадала от терора, потресена от втората световна икономическа криза, парализирана от гигантските дългове, които натрупа след ударите върху Вашингтон и Ню Йорк. Америка – това е нация, която в неистова битла с терора се опитва да разреши едновременно твърде много конфликти. Америка – това е едно народно стопанство, което повече откогато и да било е заплашено от терористични удари, поради това, че силно задлъжнялата страна по-слабо би могла да се противопостави на една нова атака.

Но истината е, че ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ДЖИХАД заплашва и Германия, икономически най-развитата част на Европейския съюз. Причината за това е, че в никое народно стопанство по земята благосъстоянието не зависи така силно от глобализацията:

Плътно след Китай, Германия е втората по експорт нация в света, тя е център на международната търговия, „въртележка” на товарния трафик по суша, въздух и вода. Германия с нейната банкова столица Франкфурт на Майн се числи към най-важните финансови зони на света. Точно в тази посока – върху световната търговия със стоки и върху най-чувствителните финансови пазари са се прицелили терористите. А заплашващото е, че те улучват Германия дори и тогава, когато бомбите експлоадират някъде другаде. И тук въздействията върху нервната система на глобалната икономика също намират място.

Това не на последно място важи и за чудовищните удари от 11 септември 2001. И това е така, защото те съществено допринесоха за развоя, който накрая завърши със срутването на финансовите пазари през 2008 г – т.е. с една криза, която особено твърдо засегна Германия. Някои могат да считат и за безразсъдно да се прави такава връзка между 11 септември 2001 и най-тежката икономическа криза от осем десетилетия насам. Други ще намерят това твърдение за нецелесъобразно. Но естествено има и редица други основания, които през есента на 2008 едва не доведоха капитализма до крах: небрежността на банкерите примерно, наивността на надзорните органи, безхаберието на политиците или алчността на инвеститорите.

         И все пак сред всичко това беше и Ал-Кайда: Чрез атаките в Ню Йорк и Вашингтон терористите поставиха началото на процес, в края на който сега стои днешната криза. Те доведоха индустриалните държави до положение, да парализират своето стопанство чрез поток от мерки за сигурност и контрол. Те принудиха не само САЩ, но и останалия западен свят към безразсъдна политика, която съдържаше зародиша на финансовата и икономическата криза.

         Между 11 септември 2001 и банкрута на „Леман брадърс” на 15 септември 2008 могат да бъдат очертани три обвързващи линии – три вериги от събития, коита бяха фундаментални за развитието на световната икономика и за срутването на финансовите пазари.

         Първата връзка: Това е политиката на „леките пари”, наводненията от долари и евро, с които Западът се опитваше да вкара в ход стопанството след атаката от 2001. В световен мащаб националните банки снижиха лихвите, те ги притиснаха до ниво, каквото не сме преживявали от години и ги задържаха така продължително. Особено радикално постъпи американската национална банка FED. Тя напомпи между 2001 и 2005 г без да спира евтини пари в икономиката на САЩ, подкладе с това пазара на недвижимите имоти, но същевременно и рисковия бизнес на Хедж-фондовете и инвестиционните банки и по този начин насочи държавата към онази криза, която води до парализ стопанството на света след лятото на 2007 г.

         Без атаките на 11 септември подобно количество леки пари никога не би се появило за толкова време, без тези леки пари американците никога не биха живяли по този начин „от напомпеното”. С този удар или по-точно опит за удар в същото време се повиши несигурността във световната икономика – а по този начин и необходимостта да се продължава политиката на евтините пари.

         Втората връзка: Това е скъпият петрол.  От деня, в който Джордж W. Буш произнесе своята реч за „Оста на злото” относно онези държави, които били покрепяли терора, дълги години цената на петрола непрекъснато нарастваше. Тя бе задвижена чрез терористичните удари, тя беше задвижена чрез войните в Афганистан и Ирак, също така тя беше поощрявана чрез заплахата с по-нататъшни  конфликти в арабския свят.

         Икономистите в света говорят за една т.н. „премия за терора”, която ние оттогава трябва да плащаме. Тлеещата заплаха подсилваше онази вълна от спекулации, която тласна цената на петрола до към лятото на 2008 до никога непознати преди това върхове. Тази експлозия на цената – а не само кризата на банките – допринесе за това, че през есента на 2008 световната икономика се срути.

         И в заключение - третата връзка между терора и финансовата криза: Това е политиката на необуздано задлъжняване, до която се смъкна правителството на Америка след атентатите.

         През първата година на властването на Джордж W. Буш правителството все още постигаше някакъв бюджетен излишък, но след атаките на Ню Йорк и Вашингтон, то поемаше непрекъснати кредити, за да може да заплаща „войната срещу терора”: воените нахлувания в Афганистан и в Ирак, строгите мерки за сигурност в собствената страна и гигантските конюнктурни програми, чрез които САЩ се бореха срещу заплашващата рецесия. Буш удвои военния бюджет, по време на своето президентстване той успя да натрупа толкова дългове, колкото всички 42 президенти преди него. А при Барак Обама дълговете експлодираха още по-нататък.

         Парите за целта от години американците се налага да заемат от чужбина. Тази абсурдна бюджетна политика изостри онзи дисбаланс в световната икономика, който не можеше постепенно да не доведе до най-голямата опасност. И това е така, защото е просто невъзможно нещата да вървят все добре, когато прахоснически правителства и държавите им в продължение на години си живеят над възможностите – а същевременно други държави да финансират това, като предоставят на виновниците за задлъжняването отново и отново пресен капитал.

         Естествено, че Осама Бин Ладен и терористичните пилоти от 11 септември не биха могли да са предвидили всичко това. Те не може да са прогнозирали, какви сложни процеси биха поставили в ход, какви вътрешно политически грешки биха провокирали – и какво би стояло в края на тези процеси.  Но в края на краищата не това е най-важното. Решаващото е това, че Ал-Кайда  искаше да засегне чувствително най-важната икономическа нация в света и нейните съюзници – а именно икономически, а не във военно отношение.

         Държавите на Запада плащат за всичко това скъпо. Но те и още дълго време ще плащат! Причината е, че те стоят срещу враг, който прави сметките си не за години, а за десетилетия – и поради това този враг остава толкова опасен за обществата, благоденстващи на базата на имперския тип глобализация, колкото и преди смъртта на Осама Бин Ладен.

         Икономическата изтощителна война, както беше казал преди една година Сейф ал-Адл, щяла да бъде „една продължителна война, която ще продължи 20 години”. Затова може да бъде оценено като прекалено смело и бодро изказването през юли на новия американски министър на отбраната Леон Панета, с което той обяви, че победата срещу Ал-Кайда щяла да е скоро. А в действителност силно задлъжнелите и зависими от петрола нации на Запада повече от всякога страдат от икономическите следствия от терора.

         Десет години след 11 септември и три години след срутването на финансовите пазари атаките от страна на ислямистките терористи срещу благоденствието на Запада все още са в пълен ход.

         Не е ли време народите и техните правителства да направят точен и всеобхватен анализ на първопричините за тази „мизерна картина”, за да открият неотложния път за преодоляване на тоталния сблъсък и преминат към диалог с компромисно взаимно зачитане на интересите на всички народи и цивилизации?




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 4348877
Постинги: 4532
Коментари: 877
Гласове: 1239
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031