Моите разбирания за социализма и разбиранията на „питащия” Димитър Димитров за капитализма

(по повод отговора му на моята публикация от 11.06.2010 – „Демократичното икономическо и политическо обновяване на обществото – необходимостта на 21 век”  http://iliaganchev.blog.bg/politika/2010/06/11/demokratichnoto-ikonomichesko-i-politichesko-obnoviavane-na-.560346

Коментаторът е блогер в блог в blog.bg под името pitashtia и профил във facebook под името „Димитър Димитров” от Русе

Моите разбирания са в посочения линк и в моя профил във facebook, а неговите от 6.12.2010 цитирам тук:

„Просто не е необходимо да се преодолява капитализмът. Достатъчно е икономическата, политическата и духовна власти да са гарантирано разделени и да не се унаследяват в особено големи размери, а движението на парите и бизнеса да са абсолютно прозрачни. Както се казва-кучето скача според тоягата. В момента срастването на икономическата власт и политическата е най-големият проблем, както и данъчният, валутният и трудов дъмпинг. Трудът е стока и има себестойност, а когато една стока се продава под себестойността си някой фалира. Световната икономика де факто е глобализирана и взаимната обвързаност на икономиките почти изключва глобален военен конфликт. Днес по бедните развиващи се икономики стават по-богати , а развитите боксуват. Това се дължи на износа на капитали към по евтините пазари на труда. Китай вече е втората икономика в света и засега уверено върви по стъпките на Япония. Там лява партия няма, а трудът не е защитен и това позволява високи печалби и натрупване на капитали. Глобализацията е в ход и тя работи за бъдещето и изравняването на стандартите, но естествено икономическият и политически елит няма да промени правилата на играта в която е печеливш. Това означава нови кризи и регионални конфликти. В тази обстановка една лява партия, която иска да провежда социална политика и да преразпределя е обречена да води центриска политика и точно това се случва в Европа. Либералният модел побеждава социализираният капитализъм. За да бъде конкурентна, националната икономика трябва да сваля данъци и глези по всякакъв начин инвеститарите. На това му се вика данъчен дъмпинг. Освен това, ако синдикатите извоюват високи заплати, продукцията става неконкурентноспособна на вътрешният и външен пазар, а капиталът се изнася към страните с по-евтин труд. И ако в началото в тези страни липсваше инфраструктура, наука , кадри и т.н. и те произвеждаха нискокаческвени и трудоемки стоки, днес положението е различно и те отиват на свои марки и стандарти за качество. Някога и на японските стоки се е гледало с пренебрежение. С други думи конкуренцията на трудовият пазар става все по глобална, а трудът е бързоразваляща се стока и човек в затруднение е склонен на дъмпинг. Това му се вика дъмпинг на труда.
За играта с валутните курсова няма какво да говорим. Юанът изкуствено се поддържа на ниско нива, а доларът се печата на поразия. При еврото нещата са малко по сложни, но и тук се правят фокуси със дългове и т-н. Това е валутна война или валутен дъмпинг. Както и да го наречем е ясно , че е дошло време да има една нова световна валута и валутен ред и тази идея е доста стара доколкото знам. Тя обаче ще дойде на дневен ред едва след още една две яростни кризи и срив на долара. Ясно е , че лява политика в тази обстановка на люта конкуренция в една отделна държава е почти невъзможна, затова левите трябва да се борят за фиксиране на процента на преразпределения БВП чрез международни договорености, за единна световна валута и забрана дъмпинга на труда, като всички се задължат да изчисляват себестойността му. Това е невъзможно без подем и обединение на левите в световен мащаб, което е съмнително да се случи преди новата криза да връхлети Запада. Най опасни за тази идея са левичарските, сталиниски , анархистични и дори марксиски партии, които са в идеен ступор след провала на "реалният" социализъм. Не" назад към природата" , а напред. Не антиглобализъм, а качествена , прозрачна и справедлива глобализация, глобална солидарност.
Зюгановисти, сталинисти, ленинисти, анархисти, чегеваристи, и прочие стари и нови кримки и идеи са в ущърб на постепенното и настъпателно опитомяване на опърничевият капитализъм. Те компрометират идеята за справедливост постигната по демократичен начин. Днес движещата сила не са масите, а и класическият пролетариат е малцинство. Днес ударната сила на промените трябва да бъде интелигенцията и висококвалифицираният труд, работещата средна класа, коята понася удари от глобалното преразпределение на труда и капиталите. Тя не може да бъде спечелена с левичарски простотии за диктатура на пролетариата, но със сигурност иска по справедлив ред, прозрачност и истинска демокрация. Тя със сигурност ще схване идеята за прозрачно правене на бизнеса и отпадане на банковите и фирмени тайни, пък и друго обобществяване на капитала просто не е нужно с изключение на банковата сфера.”

Моят отговор беше:

Чувал съм подобни мнения и ги отхвърлям разбира се, защото са недоказани твърдения.
Твоето мнение по тези въпроси е точно противоположно на моето и дискусия между нас е невъзможна. Защо, казал съм го чрез мисълта на Цицерон "С отричащия основното е излишно да се спори!"
Все пак обменът на мисли е необходим за мислещите ...