Върху какво трябва да мисли ЛЕВИЦАТА?
(Размисли пред конгресите на разните български левици ...)
Преди да посочва нови кандидати за председател, Левицата трябва да мисли конкретно върху няколко конкретни въпроса, без решаването на които поне в теоретичен аспект не може да се продължава нататък.
Левицата естествено има някакъв ръководещ документ, наречен “Програма”, но той все още е неразбираем за тези, чиито интереси тя се е нагърбила да защитава. Когато нещо е актуално, разбираемо и желано, то привлича на избори не 0,5 %, респ. 15 %, а много повече за необходимата представителност на хората на наемния труд, които в България са поне 80 % от населението.
Темите са много, откритите въпроси – също и запълването на огромните празнини в програмата е належащо и неотменимо, ако се надяваме на успех.
В публичното простанство (медийно и друго), насочвано и манипулирано преди всичко от капитала и неговите представители, непрекъснато се съобщава за „леви проекти”, а всъщност такива липсват до ден днешен. Десните, т.е. капиталистическата Десница (СДС, ДСБ, ГЕРБ и др.) се забавляват, като споменават за т. н. „леви”, а всъщност беззъби проекти, а „левите”, т.е. капиталистическата Левица (засега БСП и присъдружните й) се ядосват, че някой евентуално би могъл да предложи нещо, чрез което да ги измести от общественото пространство.
Само няколко нови правила не са достатъчни. Често се говори за „носталгия по живковото време”, за ‘дребнобуржоазни фантазии за цялата власт”, за „неокомунизъм”. Всичко това са празни приказки, но те ще намират почва дотогава, докато не се създаде стройна, логична система на мислене, която да удовлетвори мнозинството.
Преодоляването на капитализма не може да дойде само по себе си, както се вижда от някои изказвания на сегашни ръководители на БСП и другите партии от ПЕС. Необходимо е компетентното изясняване и посочване на конкретни пътища за преодоляване на този обществено-икономически ред, който навсякъде се превръща в основно зло за човечеството и неговото бъдеще.
Ще посоча няколко от тях – те са засягани и обсъждани от левите по света, които не страдат от доктринерство и закостенялост или от конформизъм и страхопочитание, а се ползват от принципите на научния социализъм.
Тъй като основният противник на хората на наемния труд, свободните труженици, които не са експлоататори на труд и даже ,в определен смисъл, и на представителите на производствения капитал, е финансово упражняваният капитализъм, то особено важен проблем е ОБОБЩЕСТВАВАНЕТО НА БАНКИТЕ.
Това е сложен въпрос и той не може да се реши от само себе си, без изграждането на стабилно схващане въз основа на дискусия между компетентни в икономическо отношение хора с леви политически виждания. По това трябва да се създаде цяла школа от специалисти! Аксел Трост например предлага в своите разсъждения поетапно обобществяване на банковото дело като преход в един друг банков свят. Тук става въпрос за изпълване с полезно съдържание на задачата за демократичния контрол върху финансовия сектор и привеждането му в служба на общото благо – това трябва да бъде централната реформаторска задача на всеки проект, който се обявява за ляв. Необходимо е да се изработи в резултат на една задълбочена дискусия детайлиран подход за достигане на посочената цел. В тази насока предстои да се изясни въпросът за ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА БАНКОВИЯ СЕКТОР НА БЪДЕЩЕТО и в частност ограничаването на неговата роля в упражняването на политическата власт.
Втори важен проблем, свързан с обобществаването е ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА БАНКИТЕ. Докато този проблем не се реши окончателно, човечеството, Европа и България в частност непрекъснато ще стоят пред реалната заплаха от нови, сгъстяващи се във времето и все по-неприятни за хората финансови и икономически кризи. От изводите, дадени в теорията на дългите вълни на Николай Кондратиев, ясно се вижда, че сме в заключителния етап на възможността да вземем правилното решение, което е свързано с преодоляване на капитализма.
Другият кръг от въпроси, върху които се налага да се съсредоточи Левицата, ако иска да я възприемат като автентична, е основният проблем СВОБОДА ЧРЕЗ СОЦИАЛИЗЪМ. Изясняването и безкомпромисното отношение към този въпрос ще спаси Левицата от небезоснователните нападки от десните и неолибералите, които могат да се обобщят в една основна теза: „НЕСПРАВЯНЕ С МИНАЛОТО НА ТОТАЛИТАРНИЯ КОМУНИЗЪМ”. Не е случайно, когато научните социалисти използват максимата: „Автентичната Левица започва там, където приключва сталинизмът!” Както в програмната й същност, така и в кадровото попълнение и особено в ръководните й нива няма място за догматичен комунизъм – в противен случай провалът е осигурен. Никакви недомлъвки не бива да се допускат по отношение на престъпленията, извършени по време на комунизма и то под ръководството на бившите комунистически партии и техните органи, респ. от органите на т.н. „диктатура на пролетариата”. Който не е схванал това и не е убеден в това, просто е много далече от социализма!
Когато се поставя въпросът „Свобода чрез социализъм”, разбира се отговаряме на твърдението на десните и неолибералите „Свобода или социализъм”, респ. „Свобода вместо социализъм”. Неадекватността на това тяхно твърдение трябва последователно да се доказва, за да може то да бъде отхвърлено от съзнанието на мнозинството хора. Трябва ясно да се показва, доколко е „качествена” свободата без справедливост и равенство, свободата, която практически води до социално изхвърляне и разцепление и даже го предполага. Тези принципни положения са разгледани и в миналото (1918) от великата мислителка на научния социализъм Роза Люксембург, и в настоящето - примерно от видния представител на автентичната левица в Германия Оскар Лафонтен (2008 – Котбуския конгрес).
Трети важен проблем в теорията и практиката на Левицата, който трябва да бъде дискутиран и да намери място в политиката й, е въпросът за ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМЪТ КАТО ОСНОВНО ПОЛОЖЕНИЕ. При това не става въпрос за социалноутопичната картина на едно „колективно щастие”, а за реалната възможност, която има своите корени, както в това, което хората днес желаят и намират за морално правилно, така и в това, което днес е исторически възможно и необходимо. Левицата трябва да се обяви в защита на радикалната интернационалистическа човешко-правна система като ръководство в своята политика. Това изключва подкрепата за агресивните войни на имперски осъществяваната глобализация и участието в тях. Този въпрос също предствлява проблем на левицата за справяне с миналото й и то „миналото” от последните 10 години, когато нейните президент и участници в изпълнителна и законодателна власт се превърнаха в съучастници във войните в Ирак и Афганистан. Накратко казано – става въпрос за милитаризацията на българската външна политика от самозабравилите се представители на „левите” и десните капиталисти.
Редица други въпроси също трябва да намерят място в дискусиите преди вземането на каквито и да било програмни или персонални решения.
Един от тях е проблемът за КАПИТАЛИЗМЪТ И ДЪРЖАВАТА.
Развитието на левите партии, които някога искаха да преодоляват капитализма, поради решението на Ленин, че е настъпил последният му стадий, се превърна през 20-ия век в една трагедия. В едни случаи, както при социалдемокрацията, те все повече се отказваха от първоначалните си критики, превръщаха се в обикновени управители от политическия апарат и се стремяха да осигурят едно натрупване на капитала „без сблъсъци”. В другия случай – както при повечето комунистически партии, те запазваха критиката си спрямо капитализма, но но с нокти и зъби се домогваха към запазването за себе си на един авторитарен и прекомерно репресивен модел на социализъм, при който даже и предпоставки не съществуваха да бъде критикуван. Други партии пък, които се придържаха към радикална критика както срещу капитализма, така и срещу „реалния социализъм”, изчезваха по правило в политическа незначителност, ако въобще някога я бяха напускали.
Особено важен и изискващ прецизно обсъждане и решаване е въпросът за ДЕМОКРАТИЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ И СОБСТВЕНОСТТА.
Дали понятието „демократичен социализъм” в програмите и главите на различните видове леви ръководни дейци не е изпразнено от съдържание и не е само една празна черупка?
Как да се отчитат реалностите в сегашния обществено-икономически модел и същевременно да се превърне Левицата в истински и желан изразител и защитник на интересите на наемния труд и свободните труженици, които не са експлоататори на труд?
Могат ли капиталисти да изразяват моите интереси като наемен работник и кои биха били условията към тях за това, да им дам доверието си до такава степен, че чак да ги направя членове на ръководствата на Левицата?
Съзнанието е необходимо на всекиго, но за ръководните дейци на Левицата то е просто задължително. Те четат ли, мислят ли, защо са така незабележителни и незабележими?
Човек може да има знания и да няма съзнание, но не може да има стабилно съзнание, ако няма задълбочени познания ...
Д-р инж. Илия Ганчев,
Варна, 05.10.2010
Да се влюбиш в държава
26.04.2024 - Загубите на жива сила на ук...
Посткомунизмът е също част от политиката на БКП, преродила се механично в БСП, а когато са извършени престъпления, като тези на "посткомунистите", които ограбиха общонародната собственост, превръщайки я в своя лична и частна собственост по престъпно-криминален начин (както ти правилно казваш), тогава престои решаването от автентичната левица и на този проблем от близкото минало. За него е говорено вече хиляди пъти от стотици хора, но не и от капиталистическата левица, т.е. от БСП като неин най-силен представител.
Аз лично теоретизирам на воля, защото съм от една страна свободолюбив и от друга страна - не съм крадец и помощник на крадци!!!
Какво се разбира под идеологеми и аз не съм казал, че предлагам идеологема?!
*** Това, което бях казал в своята статия е вярно и бих желал някой да го опровергае с положително настроение.
*** Много е хубаво, че има общочовешки правила, но реалността, че не се спазват, а обратното - все повече се нарушават, обезсилва прекрасното желание, изразено от тебе и от мене - "трябва да се спазват!"
*** Точно за тази задача - истинската и трудната - аз говоря и предлагам реални неща, които ние трябва да постигнем.
Иначе казано: полезна е формата "да направим това" вместо бездейственото "да се оправи само" или "дано да се оправи някога" ...
Аз съм неспокоен християнин - за разлика от фалшивите християни като например тези, които казват, че веруюто им било християнските ценности, а всъщност са си едни обикновени крадци на човешки труд и други блага.
По този повод ще цитирам нашия Бог Исус Христос, който според Светото евангелие на Матей, Глава 19, е казал следното:
"И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;
почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
20. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
21. Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
22. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;
24. и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие."
levitsa_ilia@abv.bg
ПО-СКОРО АЗ ИСКАМ ДА ПОЖЕЛАЯ НАЙ-СЪРДЕЧНО НА ТЕБЕ И НА ВСИЧКИ МЛАДИ УСПЕХ ВЪВ ВАШИЯ АКТИВЕН ЖИЗНЕН ПЪТ!
Илия