Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2010 15:33 - Върху какво трябва да мисли ЛЕВИЦАТА? ((Размисли пред конгресите на разните български левици)
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 4529 Коментари: 8 Гласове:
0



Върху какво трябва да мисли ЛЕВИЦАТА?

(Размисли пред конгресите на разните български левици ...)

Преди да посочва нови кандидати за председател, Левицата трябва да мисли конкретно върху няколко конкретни въпроса, без решаването на които поне в теоретичен аспект не може да се продължава нататък.

Левицата естествено има някакъв ръководещ документ, наречен “Програма”, но той все още е неразбираем за тези, чиито интереси тя се е нагърбила да защитава. Когато нещо е актуално, разбираемо и желано, то привлича на избори не 0,5 %, респ. 15 %, а много повече за необходимата представителност на хората на наемния труд, които в България са поне 80 % от населението.

Темите са много, откритите въпроси – също и запълването на огромните празнини в програмата е належащо и неотменимо, ако се надяваме на успех.

В публичното простанство (медийно и друго), насочвано и манипулирано преди всичко от капитала и неговите представители, непрекъснато се съобщава за „леви проекти”, а всъщност такива липсват до ден днешен. Десните, т.е. капиталистическата Десница (СДС, ДСБ, ГЕРБ и др.) се забавляват, като споменават за т. н. „леви”, а всъщност беззъби проекти, а „левите”, т.е. капиталистическата Левица (засега БСП и присъдружните й) се ядосват, че някой евентуално би могъл да предложи нещо, чрез което да ги измести от общественото пространство.

Само няколко нови правила не са достатъчни. Често се говори за „носталгия по живковото време”, за ‘дребнобуржоазни фантазии за цялата власт”, за „неокомунизъм”. Всичко това са празни приказки, но те ще намират почва дотогава, докато не се създаде стройна, логична система на мислене, която да удовлетвори мнозинството.

Преодоляването на капитализма не може да дойде само по себе си, както се вижда от някои изказвания на сегашни ръководители на БСП и другите партии от ПЕС. Необходимо е компетентното изясняване  и посочване на конкретни пътища за преодоляване на този обществено-икономически ред, който навсякъде се превръща в основно зло за човечеството и неговото бъдеще.

Ще посоча няколко от тях – те са засягани и обсъждани от левите по света, които не страдат от доктринерство и закостенялост или от конформизъм и страхопочитание, а се ползват от принципите на научния социализъм.

Тъй като основният противник на хората на наемния труд, свободните труженици, които не са експлоататори на труд и даже ,в определен смисъл, и на представителите на производствения капитал, е финансово упражняваният капитализъм, то особено важен проблем е ОБОБЩЕСТВАВАНЕТО НА БАНКИТЕ.

Това е сложен въпрос и той не може да се реши от само себе си, без изграждането на стабилно схващане въз основа на дискусия между компетентни в икономическо отношение хора с леви политически виждания. По това трябва да се създаде цяла школа от специалисти! Аксел Трост например предлага в своите разсъждения поетапно обобществяване на банковото дело като преход в един друг банков свят. Тук става въпрос за изпълване с полезно съдържание на задачата за демократичния контрол върху финансовия сектор и привеждането му в служба на общото благо – това трябва да бъде централната реформаторска задача на всеки проект, който се обявява за ляв. Необходимо е да се изработи в резултат на една задълбочена дискусия детайлиран подход за достигане на посочената цел. В тази насока предстои да се изясни въпросът за ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА БАНКОВИЯ СЕКТОР НА БЪДЕЩЕТО и в частност ограничаването на неговата роля в упражняването на политическата власт.

Втори важен проблем, свързан с обобществаването е ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА БАНКИТЕ. Докато този проблем не се реши окончателно, човечеството, Европа и България в частност непрекъснато ще стоят пред реалната заплаха от нови, сгъстяващи се във времето и все по-неприятни за хората финансови и икономически кризи. От изводите, дадени в теорията на дългите вълни на Николай Кондратиев, ясно се вижда, че сме в заключителния етап на възможността да вземем правилното решение, което е свързано с преодоляване на капитализма.

Другият кръг от въпроси, върху които се налага да се съсредоточи Левицата, ако иска да я възприемат като автентична, е основният проблем СВОБОДА ЧРЕЗ СОЦИАЛИЗЪМ. Изясняването и безкомпромисното отношение към този въпрос ще спаси Левицата от небезоснователните  нападки от десните и неолибералите, които могат да се обобщят в една основна теза: „НЕСПРАВЯНЕ С МИНАЛОТО НА ТОТАЛИТАРНИЯ КОМУНИЗЪМ”. Не е случайно, когато научните социалисти използват максимата: „Автентичната Левица започва там, където приключва сталинизмът!” Както в програмната й същност, така и в кадровото попълнение и особено в ръководните й  нива няма място за догматичен комунизъм – в противен случай провалът е осигурен. Никакви недомлъвки не бива да се допускат по отношение на престъпленията, извършени по време на комунизма и то под ръководството на бившите комунистически партии и техните органи, респ. от органите на т.н. „диктатура на пролетариата”. Който не е схванал това и не е убеден в това, просто е много далече от социализма!

Когато се поставя въпросът „Свобода чрез социализъм”, разбира се отговаряме на твърдението на десните и неолибералите „Свобода или социализъм”, респ. „Свобода вместо социализъм”. Неадекватността на това тяхно твърдение трябва последователно да се доказва, за да може то да бъде отхвърлено от съзнанието на мнозинството хора. Трябва ясно да се показва, доколко е „качествена” свободата без справедливост и равенство, свободата, която практически води до социално изхвърляне и разцепление и даже го предполага. Тези принципни положения са разгледани и в миналото (1918) от великата мислителка на научния социализъм Роза Люксембург, и в настоящето - примерно от видния представител на автентичната левица в Германия Оскар Лафонтен (2008 – Котбуския конгрес).

Трети важен проблем в теорията и практиката на Левицата, който трябва да бъде дискутиран и да намери място в политиката й, е въпросът за ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМЪТ КАТО ОСНОВНО ПОЛОЖЕНИЕ. При това не става въпрос за социалноутопичната картина на едно „колективно щастие”, а за реалната възможност, която има своите корени, както в това, което хората днес желаят и намират за морално правилно, така и в това, което днес е исторически възможно и необходимо. Левицата трябва да се обяви в защита на радикалната интернационалистическа човешко-правна система като ръководство в своята политика. Това изключва подкрепата за агресивните войни на имперски осъществяваната глобализация и участието в тях. Този въпрос също предствлява проблем на левицата за справяне с миналото й и то „миналото” от последните 10 години, когато нейните президент и участници в изпълнителна и законодателна власт се превърнаха в съучастници във войните в Ирак и Афганистан. Накратко казано – става въпрос за милитаризацията на българската външна политика от самозабравилите се представители на „левите” и десните капиталисти.

Редица други въпроси също трябва да намерят място в дискусиите преди вземането на каквито и да било програмни или персонални решения.

Един от тях е проблемът за КАПИТАЛИЗМЪТ И ДЪРЖАВАТА.

Развитието на левите партии, които някога искаха да преодоляват капитализма, поради решението на Ленин, че е настъпил последният му стадий, се превърна през 20-ия век в една трагедия. В едни случаи, както при социалдемокрацията, те все повече се отказваха от първоначалните си критики, превръщаха се в обикновени управители от политическия апарат и се стремяха да осигурят едно натрупване на капитала „без сблъсъци”. В другия случай – както при повечето комунистически партии, те запазваха критиката си спрямо капитализма, но но с нокти и зъби се домогваха към запазването за себе си на един авторитарен и прекомерно репресивен модел на социализъм, при който даже и предпоставки не съществуваха да бъде критикуван. Други партии пък, които се придържаха към радикална критика както срещу капитализма, така и срещу „реалния социализъм”, изчезваха по правило в политическа незначителност, ако въобще някога я бяха напускали.

Особено важен и изискващ прецизно обсъждане и решаване е въпросът за ДЕМОКРАТИЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ И СОБСТВЕНОСТТА.

Дали понятието „демократичен социализъм” в програмите и главите на различните видове леви ръководни дейци не е изпразнено от съдържание и не е само една празна черупка?

Как да се отчитат реалностите в сегашния обществено-икономически модел и същевременно да се превърне Левицата в истински и желан изразител и защитник на интересите на наемния труд и свободните труженици, които не са експлоататори на труд?

Могат ли капиталисти да изразяват моите интереси като наемен работник и кои биха били условията към тях за това, да им дам доверието си до такава степен, че чак да ги направя членове на ръководствата на Левицата?

Съзнанието е необходимо на всекиго, но за ръководните дейци на Левицата то е просто задължително. Те четат ли, мислят ли, защо са така незабележителни и незабележими?

Човек може да има знания и да няма съзнание, но не може да има стабилно съзнание, ако няма задълбочени познания ...

 

Д-р инж. Илия Ганчев,

Варна, 05.10.2010

 




Гласувай:
0



1. andrei - Би ли коментирал и един въпрос,
07.10.2010 16:06
който виждам,че съзнателно пропускаш.Какво смята бъдещата левица да прави със собствеността и хората от нейните редове,които по престъпено-криминален начин се обогатиха и разграбиха на безценица,по най-хищен начин държавата и нейните активи?Когато си изясните и решите тези и други въпроси,може да теоретизирате на воля!
цитирай
2. iliaganchev - С удоволствие!
08.10.2010 08:35
В своята статия тук аз казах какво е отношението ми към тоталитарния комунизъм.
Посткомунизмът е също част от политиката на БКП, преродила се механично в БСП, а когато са извършени престъпления, като тези на "посткомунистите", които ограбиха общонародната собственост, превръщайки я в своя лична и частна собственост по престъпно-криминален начин (както ти правилно казваш), тогава престои решаването от автентичната левица и на този проблем от близкото минало. За него е говорено вече хиляди пъти от стотици хора, но не и от капиталистическата левица, т.е. от БСП като неин най-силен представител.
Аз лично теоретизирам на воля, защото съм от една страна свободолюбив и от друга страна - не съм крадец и помощник на крадци!!!
цитирай
3. andrei - БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ОТГОВОРА,
08.10.2010 10:49
МАКАР ЧЕ НЯМАМ САНТИМЕНТИ КЪМ ЛЕВИЦАТА И ДЕСНИЦАТА!МОЕТО МНЕНИЕ Е,ЧЕ СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ И БЕЗ ДА СЕ СТЪПВА НА КАКВИТО И ДА СА ИДЕОЛОГЕМИ.ИМА ПРОСТИ ОБЩОЧОВЕШКИ ПРАВИЛА,КОИТО ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВАТ ОТ ВСИЧКИ,А ТЕ НЕ СА МНОГО НА БРОЙ!ПРЕМАХВАНЕТО НА ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕСПАЗВАНЕТО ИМ Е ИСТИНСКАТА И ТРУДНА ЗАДАЧА!
цитирай
4. iliaganchev - Да има ли идеологеми?!
08.10.2010 12:13
Моето мнение от дългия ми жизнен път е следното по този въпрос, който засягаш:
Какво се разбира под идеологеми и аз не съм казал, че предлагам идеологема?!
*** Това, което бях казал в своята статия е вярно и бих желал някой да го опровергае с положително настроение.
*** Много е хубаво, че има общочовешки правила, но реалността, че не се спазват, а обратното - все повече се нарушават, обезсилва прекрасното желание, изразено от тебе и от мене - "трябва да се спазват!"
*** Точно за тази задача - истинската и трудната - аз говоря и предлагам реални неща, които ние трябва да постигнем.
Иначе казано: полезна е формата "да направим това" вместо бездейственото "да се оправи само" или "дано да се оправи някога" ...
Аз съм неспокоен християнин - за разлика от фалшивите християни като например тези, които казват, че веруюто им било християнските ценности, а всъщност са си едни обикновени крадци на човешки труд и други блага.
По този повод ще цитирам нашия Бог Исус Христос, който според Светото евангелие на Матей, Глава 19, е казал следното:
"И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;
почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
20. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
21. Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
22. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;
24. и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие."
цитирай
5. andrei - Още веднъж ти благодаря за съдържателният коментар
08.10.2010 12:26
и ти пожелавам успех в начинанието,на което си се посветил!
цитирай
6. iliaganchev - Благодаря ти и аз!
08.10.2010 12:30
Винаги, когато пожелаеш да споделиш нещо по интересни неща от живота и обществото, можеш да ми го напишеш както тук, така и на мейла ми:
levitsa_ilia@abv.bg
ПО-СКОРО АЗ ИСКАМ ДА ПОЖЕЛАЯ НАЙ-СЪРДЕЧНО НА ТЕБЕ И НА ВСИЧКИ МЛАДИ УСПЕХ ВЪВ ВАШИЯ АКТИВЕН ЖИЗНЕН ПЪТ!
Илия
цитирай
7. jelezov - Вие, г. Илия Ганчев, пишете: &qu...
17.04.2011 12:59
Вие, г. Илия Ганчев, пишете: "Аз лично теоретизирам на воля, защото съм от една страна свободолюбив и от друга страна - не съм крадец и помощник на крадци." Допускам че казвате истината, защото всички хора, дори и надзирателите в затворите, са свободолюбиви.Вероятно не сте и крадец, най-молкото защото огромното мнозинство от хората не са крадци, иначе човечеството би се самоизяло. Но, уважаеми господине, за да теоретизарете на воля е обсолютно необходима и още една, трета страна - способност за теоретизиране. Тя е многостранна. Първо, дава се "Свише", т. е. теоретикът се РАЖДА с заложби на талант или гений. Второ, теоретизирането изисква ерудиция от най-висока класа, но в определена област от научното познание. Енциклопедизмът днес вече е невъзможен. Теоретизирането в областта на обществознанието непременно изисква задълбочено познаване на "Капиталът" на Маркс и още много десетки хиляди страници от произведенията на ВИДНИ марксисти и антимарксисти. Всеки що-годе ерудиран читател ще констатира, че такава ерудиция Ви липсва, а по-малко ерудираните от Вас ще бъдат заблудени, ако повярват в истинността на повечето тези, които лансирате. И с това ставате вреден за трудовите хора, на коити искрено сте убеден, че помагате. Допускам, че в областта на инженерните науки имате висока ерудиция, щом сте доктор, но, явно, обществознанието не е Вашето амплоа. За да не бъда голословен, ще се позова на употребявания от Вас термин "тоталитарен комунизъм". Такъв комунизъм не е имало, няма и не може да има. Това е евфемизъм, използван от най-посредствените антикомунистически идеолози, но за съжаление, поднесен им от пишман марксисти като "незабравимия" Никита Сергеевич.
цитирай
8. iliaganchev - G-n Jelezov
08.03.2014 15:00
Г-н Железов, благодаря за кометара Ви. Много е дълъг, но не е конкретен в 90 % от казаното! Достатъчно е било, вместо да ме поучавате за неща, които всеки знае, да кажете само последните 3 изречения, отнасящи се за "тпталитарния комунизъм". Продължавайте да мислите по своему - това не променя същността на тоталитарния комунизъм, който е толкова престъпен спрямо човечеството , колкото и фашизмът или национал-социализмът. Моето мнение е такова въз основа на фактите, а нека Вашето да бъде разбрано от другите читатели ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5259554
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031