Илия Ганчев – автобиография – стр. 21 и 22

Регенсбург, 04.12.2016  

Между другото през 1983 г. се хабилитирах като „старши научен сътрудник по динамика на машините и съоръженията” (доцент);

          Купихме необходимата техника и материали и в новата Лаборатория във Варна направихме изследвания както за корабни и корабно-машиностроителни детайли, така и – по договори – якостни изследвания на детайли на дизелови двигатели, произвеждани във варненския Завод за дизелови двигатели и Добрич, якостни изследвания на стоящия се през 1988 г. виадукт над р. Велека при Малко Търново, а по покана на ОИИМФ, Морския инженерен институт в Одеса,  осъществихме там изследване на процеса на възникването и разпространението на пукнатини в корабен шпангоут, подложен на моделирано вълнение. Професор Короткин, ръководителят на катедрата по Строителна механика на кораба, беше нашият партньор, за когото правехме експерименталното изследване по този забележителен и ефективен метод. За редица машиностроителни заводи в България разработихме практически полезен каталог за концентрация на напреженията в зоната на концентратори.

          Двете последни години на българския държавно-етаблиран социализъм минаха, както е известно в много противоречия, икономически спад и едно престъпление – насилственото преименуване на българските турци и свързаното с това нелицеприятно петно върху толерантността на българския етнос.

          Партията продължаваше да си ръководи, опитвайки се да извърши някои промени в икономическите похвати, но така и нямаше резултат.

          През 1988 г. в т.н. „партийна учебна година“, в която участваха задължително всички служители, настъпи една промяна на формата – освен формата на четене на политинформации от водещ партиец беше дадена възможност за клубен подход, т.е. обсъждане на проблеми, които си е решила самата група. Аз и колегата ми Димитър Серафимов, който за разлика от мене беше член на БКП организирахме заедно с около 30 колеги в Института такъв кръжок, който твърде бързо се превърна в дисидентско събиране. Няколко пъти дойде на събиранията и един от партийните секретари в Института (M.), с цел, както разбрах след няколко дни, да докладва за „сборището“. Очевидно така е било докладвано, че скоро бях предупреден, че ни следят, какво си говорим. Предупреждението не ни направи особено впечатление и си продължихме до края на 1989 г. Най-пряко си изказваше мненията против партийните начинания и идеологическата нищета колегата научен сътрудник от Технологичното направление Михаил Бояджиев, който след промените замина за западна Европа и оттам – за САЩ. Колегата Димитър Серафимов, който беше завършил докторантура в Ленинградския корабостроителен институт, толкова силно се възмущаваше от партийните глупости, че беше решил да напусне БКП. Не се наложи да бърза – дойде 10 ноември 1989 г. и проблемът се реши от само себе си.

          Скоро след известния пленум на ЦК на БКП възникна една политическа коалиция с името СДС (Съюз на демократичните сили), в който отначало влязоха 10 политически организации, сред които двете възстановени партии – БЗНС „Никола Петков“ с р-л Милан Дренчев и Социалдемократическата партия с р-ли Атанас Москов и Петър Дертлиев.

стр. 22
          През март 1990 г. аз влязох едната от партиите-членки на коалиция СДС – Социалдемократическата. Във Варна БСДП беше възстановена от адвоката г-н Димитър Славов, който е син на депутата в 6-то Народно събрание (1946-1948)  от БСДП Крум Славов. През септември 1948 г. Крум Славов е арестуван от комунистическата власт и осъден в набързо скалъпен процес на 10 години затвор. Излиза от затвора по амнистия през 1956 г. Дъщерята на Крум Славов, Людмила Славова, известен ръководител на младежката социалдемократическа организация ССМ, е умъртвена жестоко по време на следствието в Държавна сигурност през месец септември 1948 г. Синът Димитър Славов е изпратен за няколко години в концлагер в Куциян и Богданов дол.

През април 1990 започнаха предизборните митинги-концерти във Варна и страната. Веднага след изборите за 7-мо ВНС от 10.06.1990 бяха формирани нови органи на местната власт – временните управи, в които участваха представители на парламентарни партии.

С отчитане на Протокол от заседанието на варненските политически сили на 20.09.1990 г. бе определен Временният изпълнителен комитет на Община Варна. Документ: СДС вх. № 168 / 21.09.1990

1. За председател - Войно Иванов Войнов, СДС – БЗНС „Никола Петков”, юрист,

2. За зам. председател - Стелка Маринова Иванова, БСП, инженер,

3. За секретар - Христо Костадинов Грудев, БЗНС, юрист,

За членове: 4. Илия Костадинов Ганчев, СДС - БСДП, старши научен сътрудник,

5. Емил Милев, безпартиен-СДС, архитект,

6. Володя Борисов Дамянов, СДС, БЗНС „Никола Петков”, инженер-лесовъд,

7. Николай Николов Чолаков, СДС, Зелена партия, проектант,

8. Сава Иванов Ханджиев, БСП, инженер,

9. Димитър Дечев Иванов, БСП, адвокат,

10. Сийка Стефанова Папазова, БСП, театровед.

11. Златан Златанов – професор, пулмолог.

Освен това предложени, но неназначени:

Христо Парашкевов Христов, БСП, инженер,

Димитър Тодоров Четников, БЗНС, инженер,

Николай Панайотов Николов, Отечествена партия на труда, кин, н.с.,

 - - - Движение за права и свободи,

Варненски и Преславски митрополит Кирил – Отечествен съюз,

В този състав Временната управа на община Варна работеше от 03.10.1990 до 20.10.1991 г., т.е. до редовните избори за обикновено народно събрание, след като 7-то ВНС беше приело новата Конституция на Република България.

          Част от своята дейност в тази управа съм описал в публикацията си: „Странички от дневника на Илия Ганчев – член на Временната управа на Варна 1990-1991“.

          На щатна длъжност в Общината бяха само кметът Войнов и секретарят Грудев, а останалите бяхме на обществени начала, т.е. без заплащане, с оставане на дотогавашните си работни места (за мене това беше Научно-изследователският и проектноконструкторски институт по корабостроене – НИПКИК-Варна, ул. Осми приморски полк, 128 – сега там се помещава НАП)
               ... продължава ...