ЗАЩО ТАКТИКАТА НА ДЯНКОВ ЗА НАУКАТА Е ВРЕДНА
Проф. Николай Витанов - Искат да заменят ракетен двигател с каруца -30-01-2011
Учен на най-висока научна длъжност, с три доктората и зам.-директор в БАН получава 375 лв. заплата, открехва един от най-младите професори у нас
29. Януари 2011
Николай Витанов е роден на 2 декември 1963 г. във Велико Търново. В България има 13 учени, станали професори на възраст под 45 г. Той е последният от тях. Завършил е физика в Софийския университет. През 1994 г. става доктор по физика, специализира в Германия математика. Там също защитава докторантура, специализира в институтите "Макс Планк". През 2004 г. специализира във Франция, през 2005 г. - в Япония. Всяка година по няколко месеца работи в "Макс Планк". През 2007 г. става доктор на науките. От 2010 г. е професор, от края на 2010 г. е зам.-директор на Института по механика при БАН, отговаря за връзките с бизнеса.
- Специализирали сте по цял свят, а работите тук. Според вас достатъчно високо ли е нивото на науката и на научната среда в България и в БАН конкретно?
- Нивото на учените у нас е високо, учудващо за мен ние все още имаме потенциал да правим наука. Условия обаче няма никакви. Сред причините за това на първо място е ниското финансиране. Днес тук непрекъснато ни се повтаря: "Не говорете за пари!" Напротив - проблемът е в парите. И го казвам точно и ясно. Аз с това се занимавам, непрекъснато виждам как се развиват нещата в другите страни и те винаги са свързани с пари. Просто на Запад непрекъснато се говори за пари. Проблемът тук е, че държавното финансиране е много малко, а частния бизнес никакъв го няма. Затова и стратегията за науката, чийто проект просветното министерство качи на сайта си, е обречена на провал. В нея пише, че до 2020 г. държавното финансиране трябва да стане 0,6% от БВП, а частният сектор да дава за наука 0,9%. Т.е. реално общото финансиране през 2020 г. я ще е 0,6 на сто, я няма да е. Държавата няма да иска да финансира, а аз не смятам за възможно българският бизнес до 9 години да дава 0,9 % от БВП за наука. Най-много да стигне до 0,2 - и това дори е много оптимистична прогноза.
Докато това нещо не се оправи, не може да има никаква база за сериозна наука. Ще го кажа иначе. Българската икономика седи тук, на земята, икономиката на знанието е някъде горе, на орбита. Значи ние трябва да отидем на орбитата, за това ни трябва ракетен двигател. А ракетният двигател са българската наука и БАН. Какво правим ние, монтираме ли ракетния двигател на ракетата, че да отидем там? Не. Ракетният двигател е демонтиран и ние гледаме - ако продадем от него някакво парче, ще вземем някакви парици, сгради и прочее. После друго парче ще продадем и накрая - няма да имаме ракетен двигател. Ама ракетният двигател бил скъп, затова я да караме ние с каручка. Само че с каручка няма как да стигнем до орбита. Ракетният двигател е скъп, но ако го използваш както трябва, ще те заведе в Космоса, където искаш да отидеш.
- Вие лично разбрахте ли с какъв мотив се иска разрушаване на БАН? Аз досега смислена причина не съм чула.
- За мене мотивът е неразбираем. Навсякъде в света има такива системи от институти - дали са обединени в академия или в център, но това са системи от институти, които се занимават само с наука. Причината е проста: там са се убедили, че това е по-ефективно. Един пример е Айзенхауер. Когато руснаците го изпревариха и пуснаха първи спътник, той какво направи? Даде космическата програма на някой университет? Не, той създаде НАСА - организация, в която хората се занимават само с наука.
- Дянков обаче ви обвинява, че не сте ефективни. Давал пари само срещу резултати. Вярно ли е, че БАН не е ефективна?
- Напротив. Ние имаме най-високата ефективност в Европа, а може би и в света по научна продукция на единица вложени пари. И държавата, и обществото, и частният бизнес са големи длъжници на БАН. Вие няма да намерите нито една организация на Запад, която произвежда научна продукция толкова евтино. При това положение да седнеш да обвиняваш българските учени, че не си вършат работата, и то при положение че ти не можеш да използваш научните им резултати така, че те да носят полза за икономиката, извинявайте, за мене това е признак на некомпетентност. Казвам го много меко, друго си мисля в действителност.
- Каква е тогава причината, каква е философията на това разформироване на БАН? Никой не иска да чуе и да признае реалните факти, управляващите остават глухи за каквито и да било професионални аргументи.
- Ами... не знам каква философия следват. Вижте какво става в САЩ. Там вече се усетиха, че това, което сега ще кажа, ги съсипва и Китай и Индия ги надминаха. Обама вече говори съвсем нови неща. Но какво беше досега? Философията беше: държавата да се маха, а науката и университетите да си търсят пари. Е, откъде да си търсят? "Локхийд Мартин" например парите откъде ги взема? Продава военни самолети. На кого ги продава - на Пентагона. Ами Пентагонът да не е частна фирма? Значи тва пак е скрито държавно финансиране, с което "Локхийд Мартин" си финансира научните проекти. Уж частно, пък това са всъщност държавни поръчки, държавни пари. Докато у нас искаме перото наука да го махнем от бюджета, защото то не носело някакъв приход. Не мога да го разбера това нещо. Първо трябва да има цялостна система на науката, да е финансирана добре, да е станала научната разработка до технологичното постижение и патента - ами това са 5-6 години. Аз нямам скрупули, не могат да ме обвинят, че не съм полезен с науката си - като бръкнете в джоба си, може да има там нещо от мене създадено. За разлика, да речем, от някои други науки като египтология например.
Според мен философията е сбъркана. Цялата тази неолиберална философия е сбъркана. Дори САЩ променят политиката си, макар че там има откъде да си намерят пари, там има частни фирми, които спонсорират науката. Де ги тези фирми в България? Затова казвам, че не може да се вземат модели, които може да са работили за известно време зад океана - сега там се отказват от тези модели, защото Китай ги изпревари, а Китай има могъщо държавно финансиране за науката. Такъв неолиберален модел тук съвсем не може да работи. Затова прогнозирам: по този път тук ще настъпи пълен хаос в науката, пълен хаос в образованието. И да видим след три години какво ще стане с държавата. Аз никога не гледам какво се приказва, гледам какво се прави и съм все страшно неудобен. А това, което се прави, е разрушение.
- Но Дянков и Игнатов постоянно казват, че няма пари.
- Не е вярно това. Защо няма пари? Кой ги кара да свалят публичните разходи до 36 на сто от БВП? Ако държавата е нормална и разходите й стигат до 45%, както е на Запад, пари ще има за всичко - ще има 1-2 процента от БВП за наука, 3 процента за здравеопазване, 4-5 процента за социални дейности и пенсии, че и към 100-те милиона за подслушване, още 100 милиона могат да добавят. Освен това те не могат да си съберат приходите. Ако си съберат приходите, държавата веднага ще може да харчи поне 38%. След това може да мислят за вдигане на някои данъци. Всъщност аз не съм проверил дали данъците у нас не са вече достатъчно високи, защото те уж са ниски, но като поледнете за колко неща се събират такси, общият процент на данъците колко става?
- Каква е ситуацията в БАН в момента? Министрите от месеци отказват да отговорят на въпроса защо сред публичните институции единствено БАН не получава парите си за заплата...
- Първо, какво правят държавите в криза? Вижте г-жа Меркел с доктората си по физика какво прави в Германия. Аз във вторник заминавам там да работя. Там парите за наука не само че не намаляват, ами се увеличават. Те щом могат, ние защо да не можем? Защото тях ги управлява жена, а жените са по-интелигентни? Май така ще излезе.
В кризата трябва да има приоритети. Да се знае какво може да ни извади от кризата. Ние какво правим сега? На Дянков тактиката му е проста - първо Западна Европа да дръпне и тогава през износа ще дръпнем и ние. Това е заблуда. Веднаж стомна за вода, два пъти, на третия път като не дръпнем, ще потънем. Значи ние трябва да развием собствени високотехнологични производства! А как ще ги развием, ако нямаме такава организация, която да ги организира? Като съсипват БАН, те по този начин убиват бъдещето на страната. Университетите ни нямат този капацитет да поемат науката. Нямаме университет като Харвард. Една четвърт от Харвардския университет не може да се направи в България, защото бюджетът на Харвардския университет е няколко милиарда долара на година. Такива пари за наука у нас няма.
Това, което може в България да се направи, е следното. Имаме един университет, който е на сравнително добро равнище в международен план - Софийския университет. Имаме един научен център - БАН, доказано добър. За нашите условия - и най-евтино ще ни излезе - всички други университети по някакъв начин да се асоциират към тези два центъра. А тези два центъра да работят по-тясно заедно. Така с малко пари ще можем да постигнем максимален ефект. Но това пак са андрешковски номера, защото без пари няма да стане нищо. Да, аз говоря за пари, както в цял свят се говори за пари.
- Казахте, че отивате в "Макс Планк", за да си поддържате нивото, и второ - да си оправите малко материалното положение. Какво е материалното ви положение тук, конкретно, бихте ли казали?
- Ще ви кажа съвсем точно. Аз съм заместник-директор в момента, професор, голям доктор с три доктората, брутната ми заплата по принцип е 750 лв. Но това е, когато е цяла, когато са ни дадени парите за заплати. Но бюджетът на БАН беше орязан драстично и от четири месеца тя е наполовина, т.е. аз получавам 375 лв. месечно. Това заплащане не покрива дори само това, което върша като заместник-директор. Намерете в България в частните и държавните компании и организации един директор, чиято заплата е 300 лв., няма да намерите. Това го казвам за тези, които говорят, че ние гоним парите. Да, в тази ситуация аз давам научна продукция, но то е, защото съм глупак. Е, не съм съвсем, защото отивам навън за известно време и там ще ми плащат 30 пъти повече.