Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06 19:06 - Статия на немското военно списание Wehrfront, юни 1937 г., брой 24 за унищожаването на висшия команден състав на Съветската армия
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 529 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Статия на немското военно списание Wehrfront, юни 1937 г., брой 24 за унищожаването на висшия команден състав на Съветската армия

(80 години от началото на масовата сталинска чистка в Червената армия)

Превод на български: 04.06.2017

Безпристрастно оценявайки положението, ние ще стигнем до извода, че започвайки от 1929 г. Червената армия под ръководството на Тухачевски и началника на оперативния отдел на Червената армия Триандафилов (загинал при катастрофа със самолет през 1932 г.) е осъществила окончателния преход към реорганизация по западноевропейски образец. Отстраненият по съвет на Тухачевски дуализъм (командир—комисар), така силно пречещ на командването, отначало беше силно отслабен, а после съвсем изчезна и командирите на РККА станаха почти такива пълновластни командири, както и офицерите от западноевропейските армии.

Редом с това изчезнаха от високите им постове всички герои от Гражданската война и други невежества и бяха заменени на тези постове със специалисти. Декретът, допускащ синове на буржоазни родители до заемането на командни длъжности, значително повдигна нивото на образование на офицерите. Тази картина беше завършена със въвеждането на военните звания по западноевропейски образец.

В изпълнение на гореуказаните мероприятия през пролетта на 1937 г.  фактически всички висши командни длъжности в Червената армия (с изключение на народния комисар на отбраната) бяха заети от  специалисти и образователното ниво на офицерите беше значително повишено. Само Ворошилов остана начело на армията в качество на „парадeн генерал“.

Това съзнателно изтласкване на политиците от армията в полза на военната квалификация в ръководството не можеше (както за това не без основание се опасяваха ръководните кръгове) да не се натъкне на съпротивата на радикалните  елементи, а също на съпротивата на онези, които в прехода към строго дисциплинирана армия виждаха признак на контрареволюция по образец на Наполеон. Начело на тези лица още през 1935 г. застана Лазар Каганович, а с това беше определена и съдбата на армията и нейното ръководство.

На този човек, огромното влияние на който върху Сталин е известно на всички и на когото Сталин безгранично се доверява, му се отдаде лесно да убеди диктатора, че такава неболшевишка армия представлява огромна опасност за болшевизма. Когато след това новият ръководител на ОГПУ Ежов съобщи за разкриването на широкоразклонена контрареволюционна организация с най-способни ръководители начело, Сталин окончателно бе убеден и завоюван.

След съда, състоял се на 11 юни 1937 г., Сталин се разпореди на следващия ден да бъдат разстреляни осем от най-добрите командири. Така приключи краткият период на реорганизация на военното командване на Червената армия.

Лазар Мойсеевич Каганович излезе победител: висшите постове на военното командване отново бяха заети от безусловно надеждните герои на Гражданската война и невежества. Военната квалификация беше принесена в жертв на политиката и сигурността на болшевишката система.

          Поста на разстреляния маршал Тухачевски, бившият до това време началник на Генералния щаб на Червената армия, зае маршал Егоров, една безцветна личност. От селски син той с упорит труд се беше издигнал напред, но даже и в далечна степен не можеше да замени Тухачевски, макар че редом с Шапошников той безспорно представлява най-способният във военното ръководство на РККА.

          Борис Михайлович Шапошников, намиращ се през зимата на 1936/37 г. в списъците на отмиращата класа, зае мястото на Егоров в качеството на началник на Генералния щаб на армията. Някога полковник в царския Генщаб, с развети знамена преминал на страната на болшевиките, Шапошников представлява сега единственият и последен офицер от Генщаба на служба на болшевиките. Шапошников още в довоенното време беше считан за посредственост, и той в никаква степен не можа да се издигне и по време на войната.

За началник на Политическото управление на Червената армия на мястото на самозастрелялият се преди арестуването му Ян Гамарник беше назначен Смирнов, който след големите надежди, които отначало му се възлагаха, само след няколко недели изпадна в немилост. Назначението на негов приемник говори за това, че той може би е арестуван.

Също и третият заместник на Ворошилов, флагманът 1-ви ранг Орлов, беше сменен от неговия пост. За нов командващ на Червения флот беше назначен флагман Михаил Владимирович Викторов, който дотогава беше командвал морските сили в Далечния изток. Докато Орлов безусловно притежаваше военно дарование и беше оценяван от Тухачевски, същото не може да се каже за Викторов, който не се различава от средното болшевишко ниво.

Само 4-ият заместник на Ворошилов запази поста си. Именно командващият на ВВС Алкснис е този, който редом с Шапошников и Егоров се счита за един от най-способните червени командири. (Но и той май вече е арестуван)

          Особено катастрофално се оказа назначаването на новите командващи на военните окръзи. Възстановяването на дуализма и без това беше достатъчен недостатък, но той още повече се задълбочи от личните качества на командващите.

          Докато беше жив Тухачевски, на когото Ворошилов предоставяше пълна свобода за действие при назначаването на ръководството на Червената армия и при други мероприятия, единият от героите на Гражданската война, Будьони, заемаше незначителния пост на генерален инспектор на кавалерията, на който пост той не можеше да нанесе голяма вреда. Редом с Ворошилов той беше считан за един от най-поулярните парадни генерали от народа. Фактът, че този бивш вахмистър от царската армия, считан за един от най-малко интелигентните военни ръководители, получи поста командващ Московския военен окръг, представлява поразително доказателство за това, че след разстрела на 12 юни 1937 г. фактически не са останали ръководители.

Съветската военна преса неоднократно наричаше Московския военен окръг най-важния. И толкова повече не може да бъде разбрано от военна гледна точка назначаването на Будьони.

Ленинградският военен окръг, също спадащ към най-важните окръзи, получи прословут матрос, Павел Ефимович Дибенко, също един от героите на Гражданската война, който беше известен по това време особено със своите безпощадни грабежи, а от военна гледна точка съвършена нула, но от политическа гледна точка считан за особено надежден.

Редом с Московския и Ленинградския военни окръзи военната преса на Съветския съюз посочва като най-важни и Киевския и Белоруския военен окръзи. Те също получиха нови команващи: Киевският ВО получи бившия дърводелец Иван Фьодорович Федко, командарм 2-ри ранг. Него също го считат за един от най-малко интелигентните, но най-надеждните военни ръководители. В московските кръгове на Генералния щаб се шегуват, че и той, както и матросът Дибенко, по отношение на руския език се намира все още във военно-временно положение и пише „ако това е непременно необходимо“.

Белоруският ВО, който беше командван от много даровития командарм 1-ви ранг Уборевич, също разстрелян на 12 юни 1937 г., получи за командващ бившия работник Иван Панфилович Белов.

И накрая, казват, че освен Орлов в забрава е изчезнал и командващият Балтийския флот Муклевич. Официально за неговата съдба нищо не е известно. Доколкото обаче „Ленинградска правда“  писа неотдавна (по случай инспекцията на корабостроителницата) за изменника Муклевич, може да се предполага, че Муклевич вече не е между живите.

Заедно с всички други на 12 юни изчезна и многогодишният ръководител на „Осоавиахим“ Eйдеман.

          Като резюмираме гореспоменатите назначения, виждаме, че след разстрелите на 12 юни всички висши постове в Червената армия с малки изключения (Шапошников, Егоров) са заети от нови лица.

От 4-те заместници на Ворошилов трима са снети от постовите им, в това число и командващият Червения флот. Снети са и командващият Балтийския флот и ръководителя на най-голямата военна организация в Съветския съюз – Осоавиахим. Назначени са нови командващи в най-важните в случай на война военни окръзи – Московския, Ленинградския, Белоруския и Киевския.

По такъв начин, ръководството на Червената армия получи съвсем ново лице. Противно на кратката ера на Тухачевски отново на пръв план застанаха парадните генерали и героите от Гражданската война. Заедно с това чрез възстановяване на военните съвети и значителното засилване на полтическия апарат е възстановен дуализмът, отстранен в интерес на боеспособността на армията от разстреляния маршал Тухачевски.






Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2201563
Постинги: 2714
Коментари: 876
Гласове: 697
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930