Как Йосип Броз Тито става ръководител на Югославската компартия

(80 години от започване на масовите сталински чистки)

Кратък отговор: По характерния за тоталитарните комунисти начин!

Дoносникът Тито (Другарят Валтер от Коминтерна):

На 13 октомври 1936 г. Фридрих Валтер и Люци Бауер сключват граждански брак – Свидетелство за брак № 4666.

По това време Тито работи в Коминтерна и се казва Фридрих Францевич Валтер (съгласно работния му картон).

Истинското име на новата му (втора, след Пелагия) жена е Йохана Елза Кьониг. Тя е родена през 1914 г. в гр. Кемниц (който по времето на ГДР, до 1990, се казваше Карлмарксщат). От 1929 г. е член на Комунистическия младежки съюз на Германия, след което става член на ГКП. През 1934 г. е вече в СССР и участва в 3-месечен курс на една младежка школа в Москва.

Годеникът й Ернст Вабер е арестуван в Германия (вече хитлеристка) и тя остава в СССР под името Люци Бауер. Преди арестуването й работи като радиомонтьор в един Радиозавод, като постоянният й адрес е ул. Горки – 36, т.е. бившия хотел „Лукс“, квартира на голяма част от чуждестранните сътрудници на Коминтерна. Арестувана е на 20 септември 1937, обвинена е от комисия на НКВД и Главната прокуратура във връзки в един фашист, на 23 декември 1937 г. е осъдена от Върховния съд на СССР на смърт и е разстреляна на 29 декември 1937 г. в Бутово (тези данни се намират в подробен материал, издаден от германската партия Левицата през 2006 г. и отнасящ се за разстреляните от сталинските палачи в СССР граждани от немски произход).

          Полигоните за масови разстрели през 1937-38 г. Бутово и Комунарка край Москва имат печална известност: На обектa „Комунарка“ са попадали за разстрел представители на партийното ръководство и съветската номенклатура, офицери от Червената армия, инженери, дейци на културата и изкуството, служители на НКВД, а на объекта „Бутово“ са били разстрелвани всички останали „врагове“ – работници, селяни, свещеници, кулаци, углавни престъпници, бивши белогвардейци и други видове „антисъветски елементи“. Най-много хора са разстреляни тук на 28 февруари 1938 г. – 562 души.

          На Бутовския полигон за периода от 8 август 1937 г. до 19 октомври 1938 г. са разстреляни 20 765 души, като по имена са установени над 3000. От тях 5595 души (27%) са екзекутирани по углавни и смесени членове и досега не са реабилитирани. Реабилитирани са до октомври 2003 г. общо  15166 души (73%).

(За годеника на Елзе Кьониг - Ернст Фридрих Волвебер: 1919 – чл. на ГКП, 1921 – чл. на ЦК на ГКП, ноември 1932 – март 1933 – депутат в райхстага, осъден в хитлеристка германия на 15 г. затвор, 1936 – 1940 г. – организатор на саботажна дейност срещу кораби на фашистките държави, през 1941 г. арестуван в Швеция за подривна дейност и осъден на 3 г. затвор, 1944 – получава съветско гражданство и  изгонен в СССР, 1945 – в Кисловодск и Москва, март 1946 г. – върнат в Съветската окупационна зона (бившата ГДР), 1950 – зам. министър на транспорта на ГДР, 1953 – 1957 – министър на Щази на ГДР, 1958 – обвинен в антипартийна дейност и отстранен от ЦК на ГЕСП (истинската причина – издавал на съветското разузнаване информация за разногласията между ръководителите на ГЕСП, а Хрушчов предал тази информация на Валтер Улбрихт), починал 1967 г.)

Връщаме се към към Йосип Броз (в разглеждания период все още не Тито, а Фридрих Францевич Валтер):

          Когато през 1937 г. Йосип Броз фактически бе поставен в Москва за ръководител на Югославската компартия, започна масовото избиване на видните ръководители на тази партия.

          Първият разстрелян беше Войслав Вуьович – на 03.11.1936.

Следващите бяха разстреляни през 1937:

          Григор Вуйович (брат на Войслав), секретар на ЮКП (СЮК) и шеф на техническия сектор на отдела за международни връзки на Коминтерна – арестуван през юли 1937 и след това разстрелян.

          Милан Горкич, ген.секретар на ЮКП, член на Изпълнителния комитет на Коминтерна,  арестуван на 14.08.1937, осъден и разстрелян на 01.11.1937.

Иван Гржетич, чл. на ЦК на ЮКП, представител на ЮКП в Коминтерна, арестуван на 14.08.1937, осъден и разстрелян на 03.10.1937.

През 1938 г. следва екзекуцията на следващата група:

Филип Филипович, един от основателите на ЮКП и бивш първи секретар, арестуван през февруари 1938, през април 1938 г. осъден и разстрелян.

Антун Маврак, редактор на в. Борба (ЮКП), арестуван на 07.02.1938, осъден и разстрелян на 08.04.1938.

Никола Котур, секретар на СЮК, арестуван през март 1937, починал в лагер през 1938

Радомир Вуйович (брат на Войслав и Григор), чл. на ЦК на ЮКП, арестуван на 20.11.1938, разстрелян по-късно.

Камило Хорватин, член на ЦК и ПБ на ЮКП, арестуван на 07.02.1938, застрелян на 15.03.1938.

Степан Цвиич, оргсекретар на Младежкия коминтерн, арестуван, осъден и умира в затвора през 1938.

     През 1939 г. ръководството на ЮКП е довършено в Москва за един ден, както следва:

     Сима Маркович, един от основателите на ЮКП, бивш първи секретар на ЮКП, чл. на ИК на Коминтерна, арестуван на 19.07.1938, осъден и разстрелян на 19.04.1939.

     Джуро Цвиич, бивш генсекретар на ЮКП, арестуван през 1938 и разстрелян на 16.04.1938.

     Йован Малишич, 1928-31 генерален секретар на ЮКП, арестуван 1938, разстрелян на 19.04.1939.

     Владимир Чопич, съосновател на ЮКП, чл. на ЦК на ЮКП, арестуван през ноември 1938, разстрелян на 19.04.1939.

     Коста Новакович, съосновател на ЮКП и бивш чл. на ЦК, арестуван на 19.07.1938, разстрелян на 19.04.1939.

     Акиф Шеремет, арестуван на 19.07.1938, разстрелян на 19.04.1939.

Вилим Хорвай, арестуван на 03.11.1938, разстрелян на 19.04.1939.

Янко Йованович, бил е конкурент на Тито за поста генсек на ЮКП, арестуван на 03.11.1938, разстрелян на 19.04.1939.