Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2010 12:23 - Помощ за Гърция или безсрамие на европейския финансов капитал и неговите политически слуги
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1431 Коментари: 0 Гласове:
0



Помощ за Гърция или безсрамие на европейския финансов капитал и неговите политически слуги

(около „мерките” за запазване на валутния съюз)

Отначало представителите на меродавните десни правителства в Европа говореха, че в никакъв случай няма да отпуснат пари за преодоляване на икономическия фалит на Гърция. Сега внезапно решиха и наложиха решение за предоставяне на милиарди за „гръцката криза”. Това е проблем, на който в никакъв случай не трябва да се гледа повърхностно, а да се установят причините и причинителите.

От позициите на финансовия капитал чухме как изглеждат нещата. По друг начин схващат истината автентично левите, за които проблемът се състои не само в това да се прогласуват „едни милиарди”, но и в това да не се забравя, как много милиарди от тях отново ще паднат в ръцете на спекулантите.

Европейската Левица, в която членуват левите социалистически партии, още през 2008 г говореше за заплашително настъпваща финансова криза, която никой не виждаше или се правеше, че не забелязва настъпването й. Немската Левица първа своевременно говореше в Бундестага и пред обществото, че от нея могат да произтекат държавни кризи и то кризи вследствие дълговете на определени държави. Достатъчно е да се видят няколко речи и интервюта на Оскар Лафонтен от това време и специално програмната му реч пред първия конгрес на Левицата, състоял се в гр. Котбус на 24/25 май 2008 г. 

Това, което сега ние съпреживяваме в Гърция, заплашва и други страни като Ирландия, Италия, Испания и Португалия. При всеки отделен подобен случай безотговорните десни правителства отначало мълчат и не правят нищо, а после изведнъж в рамките на една седмица предоставят милиарди, както например това стана в Германия, когато на банките бяха подарени 480 милиарда за една седмица. Това не бива и все по-малко ще може да остава незабелязано от населението на Европа и отделните страни от ЕС.

Нека да разгледаме хронологията на кризисните проблеми в най-развитата страна на ЕС Германия.

Във връзка с финансовата криза, която логично трябваше да доведе до сегашната криза, левите сили предложиха редица стъпки, които трябва да се осъществят, за да се предотврати или смекчи икономическият срив. На 16 март 2010 Левицата направи предложението, носещо краткото наименование „Еврозоната да се реформира – за да се предотвратят държавни фалити”. В тази програма бяха изброени редица необходими мерки. Никаква реакция от страна на управляващите, освен кратката декларация на Меркел: „Ние установяваме, че още нито едно евро или цент е отишло за подкрепа на Гърция. До този момент Гърция не е станала неплатежоспособна. А също и призрачните прогнози за неблагополучно развитие в други страни-членки не се реализираха. Добър европеец не е задължително онзи, който бързо помага. Добър европеец е този, който съблюдава европейските договори и съответното национално законодателство и помага така, че стабилността на еврозоната да не получи никакво увреждане.”

В първите дни на май е решено вече нещо друго – гласувани са помощи за милиарди. А Левицата беше отдавна предупредила и непрекъснато настояваше за това, да се забранят спекулиращите наоколо Хедж-фондове. Справедливостта изисква да не се забравя, че същите тези Хедж-фондове бяха допуснати от правителства на ПЕС-партии и Зелени партии.

Тогавашният коалиционен соцдемократически финансов министър Щайнбрюк беше декларирал: „Ние стояхме пред въпроса, да останем регионална класа или да се превърнем в световна класа”. Можем само да благодарим на този виден социалдемократ за „класата”, до която достигнахме!

Друго предложено от Левицата мероприятие беше: Целевите дружества (SPV) към банките трябва да бъдат поставени под контрол. И то беше пренебрегнато.

Освен това Левицата считаше, че има три големи частни рейтингови агенции, които вземат решения по всички показатели във финансовия свят, включително и по стойностите за държавите.  Агенциите бяха доказано корумпирани, подкупни. По тази причина искането беше: да се изгради една европейска държавна рейтингова агенция, която да е надеждна и на която може да се разчита. Отново отказ от десните.

Друго важно предложение от Левицата: да се забранят късите продажби (short sellings)! При тях се отива на борсата и се спекулира така, че курсовете да паднат. Тоест борсата се превръща в игрално казино, което, както знаем,не е бил първоначалният замисъл за борсата. А се получава така, че се осъществяват спекулативни печалби, които водят до кризата – затова и трябва да се забранят ss. Сегашният финансов министър на Германия Шойбле не иска да отговори, защо забранените за година и половина продажби от този тип отново са разрешени. А междувременно Гърция ги забрани.

Друга двойнственост на управлявалите в коалиция с ХДС социалдемократи: докато представителят на ГСДП и външен министър Щайнмайер беше на власт, не пожела да въведе предлагания от Левицата Тобин-данък (т.е. така наречения данък върху трансфера). А сега, когато същия този господин беше изпратен в опозиция започва да защитава онова, което заедно със Зелените не допускаше да се случи!

Левицата на Лафонтен предлагаше неведнъж поемане на банките от държавата. Всъщност отчасти отва, което предлага и Обама. Това бяха предложения на партия Левицата към ПЕС-партията ГСДП – нищо повече от онова, което поне Обама, който не е ляв и не е социалист, прави в Америка. И сега ГСДП заедно с ХДС/ХСС се готвят да отхвърлят линия, подобна на тази на американския президент Обама и то по една елементарна причина: Чрез въвеждането на такъв подход държавата би получавала от всички частни банки, които директно или индиректно са получили държавни пари, годишно по 9 млрд евро и биха участвали по този начин в разходите. Но подкупната политическа класа не желае това. Тя гледа да осигури благодеяние на банкерите, ограничавайки техния принос до едно минимално отчисление, искано и от банките, които не са получили помощи, от спестовните каси, народните банки и системата на Райфайзенбанк. Това е несправедливо и неприемливо – последните не би трябвало да плащат, тъй като не са получили дарение от държавата.

По този въпрос дискусията между Левицата и ХДС/ХСС е много остра. Причината е че поради тази политика на десните, те обричат държавата на дълг, който евентуално да бъде изплатен за около 400 години (по 1,2 млрд годишно от подаянието на виновните банки, заедно с невинните в случая).

Левицата ясно се бори за това, банките и спекулантите сега да участват солидарно в разходите. Десницата се противопоставя остро на този неудобен за господарите й подход. Тя не е направила и не прави практически нищо срещу причините за кризата.

Резултатът е вече налице: примерно Дойче банк отново постигна голямата печалба: 2,8 млрд евро за първото тримесечие на 2010 г. Шефът й Акерман отново ще си получи бонуса от милиони. Случаят е ясен на всички здравомислещи и информирани в Германия и Европа и съдържанието му и обяснението за реализираната печалба трябва да се търси в разразилия се през 2009 г случай с фалита на друга финансова институция  - HRE и иска на DB към последната в размер на 10 млрд евро. Въпросът беше ясно докладван в Бундестага през последните дни. Загубиха данъкоплатците , от които трябваше да бъдат отнети или по-точно ограбени тези 10 млрд и да се подарят на DB.

Левицата на Германия продължава да предлага настойчиво на Бундестага приемане на шведския модел по банковия въпрос: Всички банки трябва да се одържавят, за да не поемат данъкоплатците само дълговете, но и приходите, поне дотогава, докато всичко, което е било отнето във форма на данъчни пари, се изплати обратно.

И така стигаме до проблема Гърция и Европа. Какво прави примерно огромната Дойче Банк, както и другите германски банки? Те получават от Европейската Централна банка кредити, за които трябва да платят един единствен лихвен процент. После си купуват гръцките държавни дългове. За тях получават междувременно 9 % лихви – една огромна печалба без какъвто и да било труд или услуга! После отиват обикновено до една застрахователна компания за фалити по кредита и сключват застраховка за случай, че Гърция не изплаща навреме; застраховката тогава изплаща парите. След което редица хора отиват до същата осигурителна компания и приключват конкурса. Ако мислите, че Гърция не може да изплаща навреме, внасяте 1 мил. евро и ако сте били прав, получавате изплатени 2 милиона евро. Ако не сте имали късмет, губите единия милион. Това са спекулативните балони, които след това излитат около нас. Поради това Левицата иска настоятелно: Застрахователните компании по фалити на кредити трябва да бъдат забранени – там се извършват недопустими престъпления.

Големите кредитори на Гърция са всъщност банките на Франция, Швейцария и Германия. Това, което десните управници спестяват да кажат е следното: Когато ние данъкоплатците от страните на ЕС  даваме пари на Гърция, тези пари се вливат обратно в немските и други банки. По този път се тръгна сега и това трябва да се каже открито!

Между другото по-рано беше поискано от банките в Германия, Швейцария и Франция да използват възможността за сторниране на исковете си към Гърция. Ако те бяха направили това, южната ни съседка би започнала вече да се справя с кризата. В такъв случай нямаше да се налага да се гласуват помощни пакети в размер на милиарди. С такъв подход, обяснен подробно от Левицата и персонално даже от проф. Курт Биденкопф, виден деец на ХДС, член на ръководството на Института за икономика и общество в Бон, експертен сътрудник на бившия германски канцлер Хелмут Кол, днешните християндемократи и християнсоциални не се съгласиха. Те не реагираха и на известното писмо от 20 февруари 2010 на БАФИН (Федералния консултативен център за финансов и банков контрол), в което кризата беше предсказана). Десните просто бездействаха! Те отлагаха всичко, по което днес станаха много бързи по простата причина, че поради идеологически и лобистки основания се въздържат от това, най-после да сложат приоритета на политиката спрямо финансовия свят и да кажат: Така повече не може да се действа.

            Управниците на Германия посочиха на Гърция път за изход от кризата, какъвто те изключват за самата Германия: да намалят пенсиите, да увеличат възрасттта за пенсиониране, да понижат заплатите, да повишат ДДС. Това не само социално е непоносимо, но чрез него безотговорните политици организират една рецесия, една тежка икономическа криза. А после трябва да се плащат милиарди във вид на помощи. Пътят, който се препоръчва на Гърция, е глупав и неадекватен и левите партии и движения не бива да се съгласяват с него.

            Привържениците на истински левите идеи съзнават, че практическите действия на двете големи народни партии и свободно блуждаещите демократи-либерали не дават възможност да се направи разлика в гласуваните от тях решения. Това се отнася както за отделните европейски страни, така и за политико-икономическото поведение в европарламента. На думи различни, но „по делата им ще ги познаете!”

Общи в агресивната война в Афганистан – общи във формалните подаяния-залъгалки за хората на наемния труд, безработните, пенсионерите и социално-слабите – винаги плуват заедно е консенсусния сок. Такъв път е всъщност движение към задънена улица за европейските народи и човечеството!

            Всъщност, ако погледнем относително ситуациите в недоразвитата Гърция и силно развитатата страна със суперпечалби за финансовия капитал Германия, ще забележим и общи тенденции в развитието: Германия е тръгнала да върви по същия път, както и Гърция, след като са налице обективнте факти за последните 10 години, през които реалните доходи се снижиха с 11,3 %, а реалните пенсии – с 8,5 %. Това поставя цяла Европа пред неясно, но не много благоприятно бъдеще.

            В резюме, ние в Европа се нуждаем от следните няколко политико-икономически стъпки – и това е единствената база за сериозно обединение на отделните леви помежду им и на сливането на интересите на тези леви с мнозинствата на суверена – хората, намиращи се извън подстъпите на хищническия дворец на финансовите капиталисти:

            Първо, забрана на спекулативните инструменти – късите продажби (short sellings) и застрахователите на фалитите по кредити;

            Второ, забрана на Hedge-фондовете, получили ужасното наименование „скакалци”, а целевите дружества на банките (SPV) да бъдат поставени под контрол;

            Трето, създаване на една държавна европейска рейтингова агенция, която да отстрани продажните гигантски частни агенции;

Четвърто, Гърция трябва да прекрати за години напред какъвто и да било внос на въоръжения;

Пето, Гърция и други страни-членки на ЕС най-после трябва да въведат справедливо данъчно облагане за свръхпечелившите, суперзаможните, банките и крупните фирми. Крайно необходимо е вече на вътрешните пазари на тези страни да се въведе данък-оборот за борсите, а за международните финансови сделки – Тобинданък (данък по трансфера);

Шесто, всички страни-членки на Европейския съюз трябва да въведат широк контрол върху банките, както го предложи Обама за САЩ, за да могат печалбарите от кризата най-после да започнат да плащат за предизвиканите от тях щети. Накратко казано – СПЕКУЛАНТИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ПЕЧАЛБАРИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОКАНЕНИ ЗА РАЗПЛАЩАНЕ!

Седмо, ние в Европа се нуждаем от едно икономическо правителство, за да могат в Европейския съюз стъпка по стъпка да бъдат прокарани и достигнати определени стандарти. Необходима е съгласуваност по данъците, заплатите, екологичните и социални минимални стандарти.

 

Д-р инж. Илия Ганчев

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3187270
Постинги: 3334
Коментари: 877
Гласове: 873
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031