Образът на Бойко в Германия – гордост за нас!
Neues Deutschland, 10.05.2010 – рубрика СПОРТ, автор Michael Mьller, Sofia
Schach im Park, Schlacht im Staat (Шах в парка, битка в държавата)
http://www.neues-deutschland.de/artikel/170687.schach-im-park-schlacht-im-staat.html?sstr=boiko
Световният шампионат по шах в България е пред финала, но борбата в в страната продължава
Цицо демонстрира нерви. Рундът на зяпачите още малко се засилва в напрежението. Трифон с черните в края на играта внезапно има 3 пешки в повече. А сега отново белите. „Предай се!”, крещи един отзад. Обаче Цицо дърпа Df2, жертва царицата си и внезапно спасява още един пат.
Кръжецът около каменната шахматна дъска в градската градина на София оредява. Повечето кибици отиват сега при други играчи на съседните маси. Цицо и Трифон междувременно си стискат приятелски ръце. Като тях в тези пролетни дни следобедите ежедневно играят стотици в парковете на българската столица. Трифон специално е дошъл от Свиленград. „От една страна, малко да се оттърва от къщи, а от друга – имам абонаментна карта за световния шампионат.”
Само три знамена
Само на 5 мин пеш от шарените аматьорски игри тъкмо се дуелират защитниците на титлата Висванатан Ананд (Индия) и неговият български предизвикател Веселин Топалов.
..... (следва описание на битката им вчера) ....
За съжаление тук в София малко се усеща събитието. Освен трите знамена на стария армейски клуб, където се играе, само няколко спонсора показват на рекламни пана събитието.
..................
Българите биха желали да покажат какво се крие у тях. Но нека останем при актуалното световно първенство: Те имат, което се отнася и за ежедневната култура, понастоящем лоши примери: В началото на тържественото, даже помпозно откриване на световния шампионат по шахмат министър-председателят на България Бойко Борисов игнорира индийския защитник на титлата. Минаха почти 10 мин, докато премиерът се обърна към стоящия на три места от него световен шампион и го удостои с едно ръкостискане. Ханс-Валтер Шмит, шефът на тима при Ананд: „Такава недодяланост още никога не съм преживявал. Индийският посланик, стоящ до мене беше почти готов да загуби самообладание.” Между другото веднага и двамата конкуренти усвоиха този маниер. Едва при третата партия те си размениха традиционното ръкостискане след последния ход.
Нов микс, стара традиция
Една политическа класа, която гаменски и жадна за ефекти обича отвреме навреме да ръкомаха и под линията на пояса , си е българско ежедневие. Особено откакто Борисовата партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) от 10 месеца в почти самостоятелно господство държи в ръцете си страната. Този Бойко Борисов (на 50) е една скандално-мускулна смес от Берлускони на Италия и калифорнийския губернатор Шварценегер. Що се отнася до популизма и прагматизма, той прилича по-скоро на оня, на когото служеше преди 1990 г в държавния апарат на ДС, а след 1990 като шеф-бодигард: Тодор Шивков, за десетилетия първия човек в Народната република България.
Това общо впечатление затвърдява сега точно брошурният бестселър „Тайният проект Бойко Борисов” с фрапиращи факти. Това че издателството поради съдебна цензура трябваше да остави много страници бели и да създава трудности на документатора относно главата за фирмите и лицата, в чийто център стои премиерът, неназовани по причини за лична сигурност, прави книгата още по-скрита стока.
Борисовото любимо занимание е криминализирането на политическия противник; това между впрочем е единственото предизборно обещание, което той досега е изпълнил. Коментаторът на левия вестник „Дума” говори за една „битка в държавата”. Седмица след седмица изненаданият народ получава по телевизията водени във вериги при държавния прокурор ексминистри и служители на управлявалата преди това Българска социалистическа партия (БСП), респ. на нейните коалиционни партньори, „Турската партия” (ДПС). Отскоро е налице един парламентарен следствен доклад от 120 стр. издаден като „строго секретен”, но пък толкова по-прилежно посочван публично – относно „Дейността на кабинета Станишев”. В него правителството на експремиера и социалистически шеф Сергей Станишев се обвинява, че е сключило държавни договори, които не са били финансирани с над 2 милиарда лева (около 1 млрд евро). „Я напишете също така прилежно, какви са вашите приходи и разходи”, контрира Станишев тези дни по време на дебата в Народното събрание.
Но това едва ли ще се случи. По-скоро ексминистърът на отбраната Цонев и екссоциалната министърка Масларова са заплашени от няколко години затвор, в случай , че съдиите действително намерят за тях съответните политически присъди. Още по-лошо изглежда следното: Увеличават се обвиненията от страна на групи по човешките права, че „биват заличавани обстоятелствата за вътрешното министерство и полицията, особено ще се отнася до следствения арест и изпълнението на присъдите” (Кристина Найденова, Движение „Анна Политковская”).
При това всичко това досега е само сапуненият държавен вариант made in Bulgaria. Ако ултра-националистическата партия АТАКА, която по споразумение старателно подкрепя Борисовата власт в парламента и държавата, получи още по-голямо влияние, тогава „наистина ще летят парцали”. Така фронтовикът им Волен Сидеров предричаше многократно. Или също и глави. Един предизборен плакат на Атака показваше, как един силен български месия обезглавява дрекона със социалистическа и турска глава. Той вися още седмици след изборите недокоснат в центъра на София. Атака, едноименният борчески вестник на партията, тържествуваше между другото за новата управляваща коалиция в Унгария с голямото заглавие „България – пример за цяла Югоизточна Европа”. Там известният Йобик, сестринска партия на Атака, представлява комопонент от новата дясно-екстремистка власт.
Благороднически състояния
В буржоазните български медии ще намерите влиятелни коментатори и политически есеисти, които одобряват това развитие по същността му. Така например тези дни това можеше да се прочете в „24 часа”. Първо авторът се опитваше да прокара исторически паралели от Цезар до Де Гол, даже до Хитлер, Сталин и Мусолини („те също бяха отговор на хаоса в държавата”). После той одобрява актуалните национални обстоятелства: „Истина е, че една единна власт е определен момент е неизбежна и необходима.”
Тази единна власт се представлява понастоящем в България и навън преди всичко с самооглеждане в огледалото и акционизъм. Страстният борец по карате Борисов обича да се показва примерно със себеподобните. Или с бодибилдъри. Един той беше докарал на сцената даже при откриването на шахматния световен шампионат. Дали не можел да вдигне 300 км на банката, попита премиерът човека. Да, каза той, но не сега, защото не съм разгрял. Борисов поклаща глава като специалист и с разбиране. С него начело България май трябва да се облече топло.