Илия Ганчев – автобиография – стр. 8

Регенсбург, 04.12.2016

          И така, на 22,5 години завърших ВНВМУ и на 5 октомври 1965 г. започнах по препоръка на Емил Станчев работа като конструктор в Секция „Механични уредби, устройства и системи” (бъдеща „Корабни силови уредби” на създадения през 1963 г. НИПКИК – Варна (Научно-изследователския и проектно-конструкторски институт по корабостроене).

          Беше страхотно интересно и работех с огромен ентусиазъм. Първо 2 години като конструктор, после се явих на конкурс и станах научен сътрудник. Заедно с колегите от секцията извършвахме теоретични и експериментални изследвания на силовите уредби на първите сериозни български кораби, строени по проекти на Института ни. По съвмествителство секцията се ръководеше отначало от Емил Станчев, а по-късно от Стефан Етърски – един способен инженер с практика корабното проектиране (преди войната беше следвал 2 години в Техническия университет в Хановер, а след това в Политехниката „Сталин”, т.е. ТУ – София). Той беше първият в България специалист-проектант на гребни винтове.

          На 6 август 1967 г. се ожених, а на 3 май 1968 г ни се роди син.

С жена ми се запознахме през октомври 1964 г, когато аз бях започнал 5-ти курс на Морското училище, а тя – 3-ти курс на Висшия медицински институт – Варна.

Запознаха ни двама наши общи приятели – Иван Дановски и Васил Маринов.

          През 1968 г. се явих на конкурс за редовна аспирантура (докторантура),

предвидена за Университета в гр. Рощок – ГДР.

Двамата, на които съм благодарен, че ме окуражаваха да се явя, бяха съпругата ми и кръстникът ни, инж. Пено Танев, който беше и мой колега – научен сътрудник в НИПКИК. Кръстницата ни е чехкиня (той е следвал в Бърненската политехника). Жена ми се грижеше за мене в периода на кандидатстването ми и правеше всичко възможно да се чувствам добре по начин, който едва ли е характерен за всяка съпруга, а при това тя беше бременна и освен това следваше медицината безусловно.

Конкурсът съвсем естествено беше обявен за партиец, но той се уплаши в последния момент от мене и другия кандидат и не се яви, вземайки си болнични. Имах късмет и спечелих убедително конкурса с разлика една единица от другия кандидат (6 срещу 5).

Трябваше да замина същата есен – но не би!!!

          Бройката без предупреждение беше „изядена” от едно номенклатурно синче  (по това време редовен студент в Рощок) – от Варна, с баща в Общинския „народен” съвет (тогава всичко беше „народно” – народна власт, народна милиция и т.н.!).

          Предизвиках, разбира се, проблем (ходих чрез екскурзия до панаира в Лайпциг чак в Българското посолство в Берлин да търся справедливостта) и на следващата година заминах за Рощок, за да си използвам законното право на спечелен конкурс.

          Едно малко отклонение във връзка със събитията през 1968 година и моите спомени, свързани с тях: на 13 август 1968 войски на Съветския съюз и страните-членки на Варшавския договор (с изключение на Румъния, която отказа) извършиха агресия срещу народите на Чехословашката социалистическа република и отстраниха по най-груб начин ръководителите й, с което нарушиха пътя на демократизация, започнат от една от държавите в лагера.
             ... продължава ...