Илия Ганчев – автобиография – стр. 9

Регенсбург, 04.12.2016

Аз бях информиран почти ежедневно от самото начало и даже преди събитията добре за това, какво се случва в Чехословакия, в домашни условия – от моята кръстница-чехкиня. Освен това намерих начин да се информирам и по свой път, а именно като четях редовно получаваните тогава вестници на комунистическите партии на Франция и Австрия, съответно „Юманите” и „Фолксщиме”. Следях често и новините в предаванията на ББС-Лондон. Тази агресия ускори корупцията на комунистическия вариант на социализъм и, макар и бавно, той тръгна уверено надолу – цели 30 години.

          Няколко дни след агресията във Варна стана едно културно събитие: беше открит модерният Дворец на културата и спорта. По време на откриването му Тодор Живков произнесе реч, в която дословно каза следното: „Аз добре зная, че част от интелигенцията е против нашата братска помощ за чехословашкия народ, но тоягата ще играе!”

          По време на чехословашките събития аз започнах да се отказвам от характерната за тогава сляпа вяра в Партията-ръководителка и реалния комунизъм. Започнах по свой път и начин, като хоби,  да проучвам цялостното явление, наричано „култ към личността” – и не само в България, но и в другите „братски” страни. Най-ценните материали успях да събера по-късно, по време на престоя ни в ГДР, благодарение на една от жертвите на сталинизма, за което ще отделя специално внимание (Фриц Шперлинг).

          В първите дни на септември 1969 г. кацнах в Университет Рощок, Специалната област (катедра) „Механика на твърдите тела”. Ръководителят  на СО „МТТ” проф. д-р Рудолф Постл стана и научен ръководител на работата ми по дисертационния труд. Винаги си спомням с благодарност за този човек и специалист и за възможността да работя до него. Той беше и почетен доктор на Ленинградския корабостроителен институт и четеше понякога там избрани глави от теория на вибрациите. Постл ми посочи при първия ни разговор няколко задачи като възможни теми за бъдещия дисертационен труд и ме попита какво смятам. Отговорих му, че са ми всъщност безинтересни и бих желал сам да предложа областта на разработката си – а именно „изследване на връзката между отделните видове вибрации в корабната силова уредба с дизелов двигател, предизвикани както от самия двигател, така и от гребния винт“. Той се съгласи по принцип, но при следното условие: в срок от 3 месеца до края на декември 1969 г. да изготвя писмен доклад в размер на около 15 страници, с който да докажа пред научните консултанти на Завода за корабни дизелови двигатели ДМР Рошок, че, първо, темата е важна за завода, и, второ, че аз съм човекът, който може да я разработи.

          Така и стана – и DMR (Dieselmotorenwerk Rostock) ми възложи чрез договор с Университета работата и я финансира отначало-докрай. През всичките 3 години и 10 месеца връзката със завода, приемането на междинните отчети и заключителния доклад се осъществяваше чрез главния му научен консултант д-р инж. Хайнрих Кюнцел. Той беше строг, конкретен и добронамерен към мене. Едно интересно историческо обстоятелство:
             ... продължава ...