Постинг
04.12.2020 11:00 -
РАЗХОДКА ПО ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ВИДЕНИЦА
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2020 18:51
Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 04.12.2020 18:51
Преди да публикувам снимки от разходките ми тракийските светилища по Западните Родопи искам да отбележа, че те са съвсем различни от тези в Източните. Вероятно те са били обитавани от друго тракийско племе или държава, изповядаща различни културни ценности. Има и нещо друго обаче - едно е траките с кремъците си да стържат меките скали по Източни родопи, друго е това да сторват по скалите на Западните, където преобладава сиенита. Вероятно такава е била причината да са толкова различни останките от културата на траките по различните ругиони, имам предвид по Странджа и Сакар, където скалите са по-здрави от тези по Витоша. Така стана, че аз някак свързах интересите при пътуванията си с малко познати и труднодостъпни места, където античните останки са твърде много. Цитирам с. Равен в Източни Родори, построено върху такива останки и участъка от Балкана между Копрен и Миджур, където римските пътища са десетки от всички възможни категории.
Тези културни паметници в България са почти непознати, но са част от културата ни, от наследстрото , което имаме след като сме дошли тук, а има и друга версия, че не сме дошли от Татария и Монголия, както нагло и просташки твърдят макетата и русняците, а сме издънка на този славен народ, населявал някога днешните ни земи, генно утищожен от римляните, окрали и златото от гробните му могили.
След построяването на асфалтовия път от с. Борино до мутроблароците на балдъзата на Карадайъ в с. Чала, достъпът до това светилище стана доста по-лек, върви се около два часа от с. Чала до него, а красотата на Родопа тук е уникална. Рид със срещуположно течащи под него реки, утаени скали, които преминават в сиенитни. има места за нощуване, хората са с ;енностна система каквито са тези по Западните покрайнини, с изключение на депесебиринджиите от с. Борино, новият Правец. Ние нощувахм в хотел Мелиса, толкова симпатични стопани рядко могат да се срещнат.
Приятна разходка с мен!
Вероятно от тук е била пътеката за светилището на Дионисий, а този камък съдържа мед.
Останки от пътеката към светилището, било в по-късни времена село, макар да не ми е ясно как са живяли хората на такава височина. Тук обаче тази височина става за живеене, цитирам селата Чамла и Мурсалица на надморска височина 1700 м.
Камъни край пътеката, според мен воделирани от тракитте
Все крайпътечни камъни
Вече съм близо до площадката със светилището. Дионисий е представян като бог, който лежи в каменно легло или стои на камене стол и пие вино, като вечно пиян...
Вече навлизам в района на светилището
Вероятно и тук са се извършвали някакви ритуали
Стълбата е поствена да се покачи туристът - човек или жена, за да разгледа какви доправяни от траките камъни има около този, най-високият от групата.
На този стол е стоял Дионисий, вериятно пиейки вино...
?
Провиралото, такива в Западни Родопи има доста.
През това Провирало може да се преминемине само от долу, защото
минавайки през него човек се изкачва и ако се наложи ще се повърне леко заднешком. Заднешком да се върви и да се преодолява стръмнина е доста по-трудно.
Ритуална скала
Светилището се вижда от с. Чала, от ук се вижда селото. Турското наименование на върха е било Гьозтепе - Връх око. Ако въздухът е прозрачен, вижда се едва ли не половината от Западната Родопа.
Село Ягодина със старо име Балабан, което означава големшко село. То е на голяма височина, но условията за живот в региона му са прекрасни. Тук са имали ниви и пещерните хора, обитавали естесвения вход на Ягодинската пещера. Таково прекрасно кътче рядко има в страната.
Ягодинската Синаница, погледната от Гьозтепе. Стената на Мальовица е 127 м., толтова е и тази на Пиринкската Синаница, тази е към км.
?
?
Скалната група, център на това тракийско светилище
Само човек, интелигентен като Мая Манолова и умен като Румен Радев едновременно биха могли да отгатнат за какво траките са ползвали този камък, за да изравнят темето му.
И помаци и християни припознават тази скала за свята.
Силуетът на ника на блога ми е проектиран върху една скала
до вр. Хайдушки камък, нека ме има и тук...
Интересно е отношението на хората към свети места, припознати и като техни. Има един оброчен кръст до с. Голеш, Годечко, където идват румънци и оставят техни монети.
В центъра на скалната група съм.
Профилът на някакъв знатен трак?
От тук вероятно е изскоквал първосвещеникът и е започвал богослужението си.
От дълната страна на Провиралото съм.
Всичко свършва, свършва и това вълнуващо посещение на светилището. Тръгвам към с. Чала.
А сега тръгвам към рида зад селото, където е каньонът на Дяволската река, едно скално чудо.
© Къде днес обитават вандалите
НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ
Развитието на човечеството след Атлантид...
НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ
Развитието на човечеството след Атлантид...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18389