Промените и моето участие в БСДП-Варна (1990-1992)

         НАЦИОНАЛНИЯТ КОНТЕКСТ:

Както е известно, на 10.11.1989 г ЦК на БКП си проведе вътрешнопартиен преврат, одобрен от ЦК на КПСС, с който свали Тодор Живков от власт.

Последваха промени, които се оценяват като начало на демократичните промени в България, т.е. начало на преодоляване на дългогодишния режим на тоталитарен комунизъм, наричан още и „държавно етаблиран социализъм”.

През ноември и декември 1989 г бяха възстановени четири от партиите, съществували в България до окончателното въвеждане на тоталитарния комунизъм:

* На 14.11.1989 – РДП (Радикал-демократическата партия) – от Елка Константинова, Александър Джеров, Михаил Неделчев, Светослав Лучников, Александър Йорданов и др.;

* На 25.11.1989 – БЗНС „Никола Петков” – от 38 души с ръководство Никодим Попов, Милан Дренчев, д-р Сиво Чапаров, Иван Гинчев, Йосиф Петров, като за главен секретар през януари 1990 г бе избран Милан Дренчев.

* На 26.11.1989 - БРСДП-о (Българската работническа социал-демократическа партия – обединена) – от д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, Виолина Лулчева, инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Руен Крумов и Михаил Петков;

* На 19.12.1989 – ДП (Демократическата партия) – Борис Кюркчиев и Стефан Савов;

         На 7 декември 1989 г бе създадена опозиционната политическа организация СДС (Съюз на демократични сили) - като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел беше отхвърлянето на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България.

         От 3 януари 1990 до 14 май 1990 в София се проведе форум на ръководителите на БКП с ръководителите на опозицията (СДС) и други политически сили.

Кръглата маса започна на 3.01.1990 г като „Консултация на ръководството на БКП с ръководствата на общестените организации, творческите и други съюзи”, с водещи и активно участващи Андрей Луканов, Светла Даскалова, Славчо Трънски, Кръстьо Петков, Живко Живков, Александър Янков, Груди Атанасов, Георги Стоилов, Росен Карадимов, Лъчезар Аврамов, Благовест Сендов, Васил Иванов, Александър Лилов, Гиньо Ганев, Георги Гошкин, Константин Теллалов, Благой Пенев, Борис Цветков, Начо Папазов, Янка Брезовска, Георги Стоянов, Павел Матев, Елена Лагадинова, Лазар Лазаров, Стефан Илиев, Любен Генов, Иван Велинов, Любомир Кючуков и някой си Нейков.

После масата продължи с участие на БКП+БЗНС, СДС и други:

От БКП+БЗНС: А. Луканов, А. Лилов, Белчо Белчев, Георги Пирински,  Иван Ангелов, Тодор Кюркчиев; Светослав Шиваров, Светла Даскалова, Виктор Вълков; други: Благовест Сендов (председател на БАН), Любен Кулишев (безпартиен);

От СДС: Желю Желев, Петър Берон,  Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Димитър Баталов (Клуб на репресираните), Румен Воденичаров (Независимото дружество за защита правата на човека), Георги Аврамов (Екогласност), Константин Тренчев (Независима федерация на труда "Подкрепа"), Петко Симеонов (Клуб за гласност и демокрация), Любомир Собаджиев (Движение за гражданска инициатива), Петър Кънев и отец Христофор Събев (Комитет за защита на религиозните права, свободата и съвестта и духовните ценности), Емил Кошлуков (Независими студентски дружества), Елка Константинова (Радикално-демократичната партия), Георги Спасов (говорител на СДС).

Второто пленарно заседание на Кръглата маса (12-30.03.1990) се председателства от Александър Лилов и Желю Желев.

Третото пленарно заседание на Кръглата маса започна на 14.05.1990 в 18:13 ч и приключва на 15.05.1990 в 1:45 след полунощ, председателствано от А. Лилов, с активното участие на Петко Симеонов, Хр. Събев, Г. Пирински, Д. Луджев, П. Дертлиев, Ал. Янков, П. Корнажев, М. Неделчев, Ф. Боков, Кр. Неврокопски, Ив. Неврокопски, Е. Масларова, Димитър Попов, Е. Кошлуков, Ал. Йорданов и др.

Кръглата маса приключи дейността си с подписване на Споразумението за честни избори.

В изборите за 7-мо ВНС, които се проведоха на 10 юни 1990 г., БСДП участва като част от коалицията СДС. СДС постигна 144 депутати, от които група от 22-ма депутати от БСДП.

След силни протести президентът Петър Младенов подаде на 06.07.1990 г. оставка заради репликата ”Танковете да дойдат!”, изречена срещу демонстриращите на 14.12.1989 г.

На 20.07.1990 г. СДС издигна председателя на БСДП д-р Петър Дертлиев като кандидатура за президент. След няколко кръга дебати и вътрешнопартийни игри на сили от БСП и от СДС тя беше провалена. БСП се страхуваше от Петър Дертлиев повече, отколкото от Желев! На 01.08.1990 г. Великото народно събрание избра Жельо Желев.

ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВАРНА:

През март 1990 г станах член на БСДП, възстановена във Варна от стария ДОСТОЕН социалдемократ г-н Димитър Славов.

Димитър Славов е син на известния деец на БСДП Крум Славов - депутат в 6-тото Велико народно събрание от 1946 до 3 септември 1948 г., когато е арестуван от комунистическата власт и осъден в набързо скалъпен процес на 10 години затвор. Излиза от затвора по амнистия през 1956 г.

Дъщерята на Крум Славов, Людмила Славова, обаятелен лидер на младежката социалдемократическа организация ССМ, е умъртвена жестоко по време на следствието в Държавна сигурност през месец септември 1948 г.

Синът на Крум Славов, Димитър Славов е изпратен за няколко години в концлагер в Куциян и Богданов дол.

През април 1990 започнаха предизборните митинги-концерти във Варна и страната. Веднага след изборите за 7-мо ВНС от 10.06.1990 започна формиране на нови органи на местната власт – временните управи, в които участваха представители на парламентарни партии.

С отчитане на Протокол от заседанието на варненските политически сили на 20.09.1990 г. бе определен Временният изпълнителен комитет на Община Варна. Ето текстът:

СДС вх. № 168 / 21.09.1990

ПРОТОКОЛ

Днес, 20 септември 1990 г., в гр. ВАРНА, област Варненска, на петото си поредно заседание ръководствата на политическите сили в община – варна, представени във Великото народно събрание НЕ СЕ СПОРАЗУМЯХМЕ да предложим на Председателя на Министерския съвет състава на временен изпълнителен комитете.

Като Ви предлагаме становищата и персоналните предложения на политическите сили, предоставяме на Министерския съвет на Народна република България да вземе решение.

За председател

Войно Иванов Войнов, СДС – БЗНС „Никола Петков”, юрист

         За зам. председател

Стелка Маринова Иванова, БСП, инженер

         За секретар

Христо Костадинов Грудев, БЗНС, юрист

         За членове:

Илия Костадинов Ганчев, СДС, БСДП, старши научен сътрудник

Емил Милев, безпартиен-СДС, архитект

Володя Борисов Дамянов, СДС, БЗНС „Никола Петков”, инженер-лесовъд

Николай Николов Чолаков, СДС, Зелена партия, проектант

Сава Иванов Ханджиев, БСП, инженер

Димитър Дечев Иванов, БСП, адвокат

Сийка Стефанова Папазова, БСП, театровед

Христо Парашкевов Христов, БСП, инженер

Димитър Тодоров Четников, БЗНС, инженер

Николай Панайотов Николов, Отечествена партия на труда, кин, н.с.

 - - - Движение за права и свободи

Варненски и Преславски митрополит Кирил – Отечествен съюз.

Златан Златанов – професор.

Министър-председателят Димитър Попов утвърди Войно Войнов за председател на ВрИК, т.е. за кмет на Варна. Отпаднаха последните четирима (Христов, Четников, Николов и митрополит Кирил), а бе добавен проф. Златанов (пулмолог).

В този състав Временната управа на община Варна работеше от 03.10.1990 до 20.10.1991 г., т.е. до редовните избори за обикновено народно събрание, след като 7-то ВНС беше приело новата Конституция на Република България.

Част от своята дейност в тази управа съм описал в публикацията си: Странички от дневника на Илия Ганчев – член на Временната управа на Варна 1990-1991 .

         На щатна длъжност в Общината бяха само кметът Войнов и секретарят Грудев, а останалите бяхме на обществени начала, т.е. без заплащане, с оставане на дотогавашните си работни места (за мене това беше Научно-изследователският и проектноконструкторски институт по корабостроене – НИПКИК-Варна, ул. Осми приморски полк, 128)

Следващите парламентарни избори бяха проведени на 13.10.1991 и спечелени от СДС с малка разлика пред БСП.

В онези години БСП беше прясно преименуваната БКП – членовете й си бяха все от комунизма и не искаха да чуят за социалдемокрация. Сега БСП е не само социалдемократическа, но председателят й е даже председател на всички евро-соц-демократи! Нищо че 2/3 от членовете й са си, както те обичат да казват, „4-то поколение социалисти” ... А децата им, горките, от нужда станаха капиталисти ...