Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2012 11:08 - За рационалното икономическо развитие – съгласно трактата ГУАНЦЗЪ
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 698 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.01.2012 11:13


За рационалното икономическо развитие – съгласно трактата ГУАНЦЗЪ

(Трактат ГУАН-ЦЗЪ за владетеля Гуан Чжун)

Д-р инж. Илия Ганчев

 

         (Накрая съм посочил откъси от трактата относно обосновката на данъчната политика и отношението към лихварството, но първо няколко общи данни за това велико древнокитайско произведение на управленческата мисъл)

 

ГУАНЦЗЪ е един от най-крупните древнокитайски философски трактати (от около 130 000 иероглифи), обединяващ произведенията на различни автори, главно от 4-3 в. пр. Хр., и състоящ се от 8 тематични раздела в 24 свитъка ("цзюан") и 86 глави, от които 10 глави са изчезнали.

В първоначален вариант е възникнал в средата на 3 в. пр. Хр. в академията Цзися на Царство Ци, окончателно е оформен от Лю Сян около 26 г. пр. Хр. и за първи път е напечатан през 13 век.

Наречен е на името на Гуан Чжун (или Гуан Иу, Гуан Цзъ), главен министър на Царство Ци през 645 г. пр. Хр., прославил се със своите социално-политически и икономически реформи, които са се превърнали в тласък за развитието и практиката на ЛЕГИЗМА (法家), философската школа от епохата Чжанго.

Гуан Чжун от една страна е бил привърженик на организиране на икономиката с помощта на държавен контрол върху цените и монопол върху солта и желязото, а от друга – пръв в Китай е издигнал концепцията за управление на страната въз основа на закони, които трябва дa  следва и самият господар ("Законът е бащата и майката на народа", гл. 16).

Този трактат съдържа широк спектър от знания: философски, социално-политически, икономически, исторически, природонаучни и др.

Съгласно социално-икономическата концепция на трактата «Гуан-Цзъ» разумното държавно регулиране на икономическата система въз основа на единен юридически закон, а също върху високото морално-етично ниво на народните маси и тяхната просветеност представляват фундамента за социалната хармония и безопасност на страната.

Легистската опора на закона като основа за социалната регулация е обвързана с конфуцианската обективизация и морализация: законът не е оръдие в ръцете на господаря, а стояща над него сила (гл. 46), ("законът е и любов към народа", (гл. 6).

 Водещ социално-икономически принцип в ГУН-ЦЗЪ е "цин чжун" (установяването на баланс) и е изложен в глави 80-86.

Този принцип за стабилизация на стопанството чрез пускане на пари и натрупване на стоки изразява идеята за държавния контрол върху икономическия живот и представата за законосъобразния характер на общественото битие.

«Чжи го» («За управлението на държавата«, гл. 48),

 «Го сюй» («За държавните натрупвания», гл. 73),

«Шан го гуй» («За количествните норми на стопанска дейност», гл. 74),

«Шан цюан шу» («За властването над количествата блага в старната», гл. 75).

«Ди юан» («Категории земя», гл. 58),

«Чен ченма»(«Отношение на чиновниците», глава 68),

«Ши юй»(«Беседа за трудовата повинност», глава 71),

«Хай ван»(«За господаря, управляващ приморските владения», глава 72),

«Шан чжи шу»(«За цифровия отчет на постъпленията в княжеството», глава 76),

«Ди шу» («За цифровите разчети относно земята», гл. 77 ),

«Цинчжун цзя» («За стабилизацията на стопанството–ч. 1», гл. 80),

«Цинчжун и» («За стабилизацията на стопанството–ч. 2», гл. 81 ),

«Цинчжун дин» («За стабилизацията на стопанството–ч. 4», гл. 83 ),

«Цинчжун у» («За стабилизацията на стопанството–ч. 4», гл. 84).

«Цзюн чен шан» («Управляващият и поданиците(ч. 1)», гл. 30),

«Цзюн чен ся» («Управляващият и поданиците(ч. 2)», гл. 31),

«Съ ши» («Четирите времена на годината» гл. 40),

«Мин фа» («Ясните закони», гл. 46).

«Синшу шан» («Изкуството на сърцето (ч. 1)», гл. 36),

«Синьшу ся» («Изкуството на сърцето (ч. 2)», гл. 37),

«Бай син» («Чистото сърдце», гл. 38),

«Шуи ди» («Вода и земя)», гл. 39),

«Ней е» («Вътрешна дейност», гл. 49).

(Някои специфични познания: История на китайската военна мисъл (гл. 17, 27); Педагогика(гл. 59); Календарна астрономия (гл. 8, 40); Математика (гл. 58); Хидрология (гл. 39, 57); География (гл. 77).

 

         В композиционенплан трактатът ГУАНЦЗЪ е написан във форма на въпроси и отговори, а също във форма на разгърнати многостепенни разсъждения. (ПРЕМИЕРЪТ ГУАН ЧЖУН Е ИМАЛ КАЧЕСТВЕН МОЗЪК!) За текста е характерен и стилистичния похват като паралелизма, въз основа на който са построени различенрод езикови конструкции.

 

Откъси от трактата:

         „ ... Пазарът е регулатор на всички стоки. Ето защо, ако всички стоки са евтини, няма да има излишни и печалби. А ако няма излишни печалби, това означава, че всички отрасли ще бъдат в ред. Ако всички отрасли бъдат в ред, то и цялото потребление ще бъде умерено. Затова и всички дела се реализират благодарение на грижите, които се полагат за тях. Те се завършват с упорит труд и загиват вследствие на пренебрежението към тях. ... Затова именно се казва: ... хората, свързани с пазара, са в състояние да знаят откъде произлиза порядъкът или безпорядъкът, вследствие на какво има много или малко стоки, макар и те самите да не могат да направят тъй, че да има много или малко стоки. Това именно се нарича учение ...”

 

         „ ... Княз Хуан запитал Гуанцзи: "Аз искам да въведа данък върху сградите ...  Какво е вашето мнение по този въпрос?

     - Това ще унищожи строителството. - отговорил Гуанцзи

     - Искам да обложа горите.

     - Това ще тури край на техния растеж.

     - Искам да установя данък върху шест вида добитък.

     - Това ще прекрати неговото развъждане.

     - Искам да обложа хората с данък.

     - Народът ще започне да се крие.

     - Как да управлявам тогава?

     - ... В едно семейство от десет души и десетте консумират сол. За един месец един мъж ще употреби най-малко 5 шена сол, а една жена на зряла възраст – най-малко 3 шена сол, докато едно дете консумира 2 шена. Ако се издаде заповед към цената на солта на всеки шен да се прибавя поне по една единица ... или по 2 единици..., тридесет монети от един човек на месец, това ще даде 30 милиона монети.

     ... Всяка жена трябва да има за работата си една игла и един нож. Всеки орач ... едно рало, един сърп и един плуг. Майсторът-колар трябва да има има един топор, едно шило, една пила, едно длето. Ако се заповяда към (цената на) иглата да се добави една единица, то 30 игли ще дадат толкова, колкото е данъкът, който се пада на един човек. Ако към цената на железния плуг ... (и т.н.)”

 

         „... Княз Хуан казал: Аз ще се погрижа за равновесието и бих желал да установя данък върху богатите търговци и лихвари в нашето княжество, за да мога да принеса полза на нашите бедни и заробени земеделци, за да не загубят те своето основно занятие ...

         Гуанцзъ отговорил: ... Заповядайте на четирима дейци да разследват от името на господаря лихварството по цялата страна и да донесат колко лихвари има и какв алихва вземат те ...”

         Интересни били резулатите от разследването, което направили пълномощниците на Господаря – и много приличат по характер на това, което е налице днес, в епохата на ФИНАНСОВАТА ОЛИГАРХИЯ, преуспяла наследничка на древните китайски лихвари ...




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3312231
Постинги: 3370
Коментари: 877
Гласове: 885
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031