Към въпроса за националностите или за автономизацията

Владимир Илич Улянов (ЛЕНИН), декември 1922

.....

Аз вече писах в своите произведения по националния въпрос, че за нищо не става абстрактната постановка на въпроса за национализма въобще. Необходимо е да се различава национализмът на угнетяващата нация от национализма на угнетената нация, национализмът на голямата нация от национализма на малката нация.

По отношение на втория  национализъм почти винаги в историческата практике ние, националите от голямата нация, се оказваме виновни за безкрайното количество насилие, и даже нещо повече – незабележимо и за себе си извършваме безрайно количество насилия и оскърбления, - струва си само да си припомня моите волжски спомени за това, как при нас третират чуждородниците, как поляка не го наричат иначе, освен „полячишка”, как татарина не го подиграват иначе, освен „княз”, украинеца – „хохол”, грузинеца и другите кавказки инородци – като „капказки човек”.

Затова интернационализмът от страна на угнетяващата нация или така наречената „велика” нация (макар и велика само със своите насилия, велика само така, както е велик един подтисник) трябва да се състои не само в съблщдаването на формалното равенство на нациите, но и в такова неравенство, което би възмездило от страна на угнетяващата нация, голямата нация, онова неравенство, което се натрупва във фактическия живот. Който не е разбрал това, той не е разбрал действително пролетарското отношение към националния въпрос, той си е останал в същност на дребнобуржоазна гледна точка и затова не може да не се свлича ежеминутно към буржоазна гледна точка.

Какво е важно за наемния работник? За наемния работник е не само важно, но и съществено необходимо да осигури максимум доверие в класовата борба от страна на инородците. Какво е необходимо за това? За това е необходимо не само формално равенство. За това трябва да компенсира така или иначе чрез своето общуване и своите постъпки по отношение на инородеца онова недоверие, онази подозрителност, онези обиди, които в историческото минало са му нанесени от правителството на „великодържавната” нация.

Мисля, че за комунистите не е необходимо това да се разяснява повече и по-подробно. И аз мисля, че в дадения случай, по отношение на грузинската нация, ние имаме типичен случай, когато предпазливостта и отстъпчивостта изискват от наша страна наистина пролетарско отношение по въпроса. Онзи грузинец, който се отнася пренебрежително към тази страна на нещата, пренебрежително се хвърля в обвинения за „социал-национализъм” (тогава, когато самият той представлява истински не само „социал-национал”, но и груб великоруски намордник), такъв грузинец всъщност нарушава интересите на пролетарската класова солидарност, поради това, че не задържа развитието и заздравяването на тази солидарност така, както националната несправедливост, и към нищо не са така чувствителни обидените национали, както към чувството за равенство и нарушаване на това равенство, даже и поради небрежност, даже и във вид нашега, към нарушаването на това равенство от своите другари наемни работници. Ето защо в дадения случай е по-добре да се пресоли в посока на отстъпчивост и мекост към националните малцинства, отколкото да се недосоли. Ето  защо в този случай коренният интерес на пролетарската солидарност, а следователно и на пролетарската класова борба, изисква, ние никога да не се отнасяме формално към националния въпрос, а винаги да отчитаме задължително разликата в отношението на работника от угнетената (или малката) нация към угнетяващата (или голямата) нация.

Ленин (Записано от Мария Володичева на 31.12.1022 г.

Продължение на записа от 31 декември 1922 г.

....

нужно е примерно да се накаже др. Орджоникидзе (казвам това с толкова по-голямо съжаление, като се има предвид, че принадлежа към групата от негови приятели и съм рабитл с него зад граница в емиграция), а също да се доразследват или разследват отново всички материали на комисията на Дзержински във връзка с поправянето на онази грамадна маса неправилн ости и пристрастни съждения, които там несъмнено са налице. Политически отговорни за цялата тази наистина великоруско-националистическа кампания следдва да се определят, разбира се, Сталин и Дзержински.

... трябва да се въведат най-строги правила относно употребата на националния език в другонационалните републики, влизащи в нашия съюз и да се проверят тези правила особено щателно. Няма съмнение, че под предлог за единство на железопътната служба, под предлог за фискално единство и т.н. у нас, при современния наш апарат, ще проникват маса злоупотреби от наистина руски характер. За борбата с тези злоупотреби е необходима особена изобретателност, да не говорим и за особена искреност от тези, които ще се заемат с такава борба. Тук ще потрябва детайлен кодекс, който могат да съставят успешно само националите, живеещи в дадена република. При което не бива да се заричаме по никакъв начин от това, в резултат на цялата тази работа на следващия конгрес на съветите да се върнем назад, т.е. да оставим съюза на съветските социалистически републики само във военно и дипломатическо отношение, а във всички други отношения да възстановим пълната самостоятелност на отделните министерства.

............

Ленин 31.XII.22 г. –записано от Мария Володичева, секретарка на Ленин.