Статията на Лев Троцки „ХИТЛЕР И СТАЛИН“ – 06.03.1939
(Статията е публикувана в „Бюлетин на опозицията“ 17 месеца преди убийството на Троцки от агент на НКВД на 21 август 1940 г. в Мексико)
И.Г. – Забележка: ХИТРОСТИТЕ И ПОДЛОСТИТЕ ПРЕДХОЖДАТ ЗАСИЛЕНО ВСЯКА ВОЙНА ...
Пред последните месеци вестниците много писаха за тайните преговори между Берлин и Москва, за подготовката на политическо и даже военно споразумение във формата на икономически договор. Засега е трудно да се съди, кое именно е вярно в тези сведения. Във всеки случай съвсем безпогрешни симптоми свидетелстват. Че някакви преговори са се водили и се водят. Какъв ще бъде резултатът от тайнствените преговори, на сегашния етап зависи във всеки случай не от сталинската вярност към принципите на демокрацията, както не и от вярността на Хитлер към знамето на „антимарксизма“, a от международната конюктура. Споразумението на Сталин с Хитлер, ако то се е състояло, - а втова няма нищо невъзможно, - е способно да удиви само най-безнадеждните простаци от всеки род демократични „фронтове“ и пацифистките „лиги“.
Ние тук няма да започнем да се спираме на въпроса за това, в каква степен споразумението на Сталин с Хитлер или по-точно на Хитлер със Сталин е вероятно в близко време. Този въпрос би изисквал детайлен анализ на международната обстановка, във всички нейни варианти; но и в този случай би бил възможен само един много условен отговор, тъй като самите участници в играта сега едва ли могат с пълна определеност да кажат, накъде ще ги отведе тази игра. Но още преди споразумението между Москва и Берлин да осъществи на практика, то стана фактор във външната политика, тъй като с възможността му се съобразяват сега всички дипломатически центрове в Европа и света. Ще се опитаме накратко и ние да отчетем тази възможност.
Споразумението с империалистическа страна – все едно дали от фашистки или демократичен тип – представлява споразумение с робовладелците и експлоататорите. Временно споразумение от такъв род може, разбира се, да бъде наложено от обстоятелствата. Не може да се каже веднъж завинаги, че споразумения с империалистите не са допустими при никакви условия, както не можем да кажем на един профсъюз, че той няма право при никакви обстоятелства да сключва компромис с капиталиста. Такъв род „непримиримост“ би имала чисто словесен характер. Докато работническата държава е изолирана, нейните епизодични споразумения с империалистите в едни или други граници са неизбежни. Но е необходимо ясно да разбираме, че нещата се свеждат до използване на антагонизма между две шайки империалисти и нищо повече. Не може да става и дума за прикриване на такива споразумения с общи идеалистически лозунги, от рода на съвместна „защита на демокрацията“, лозунги, които не включват в себе си нищо, освен най-подла измама на работниците. Необходимо е, работниците от капиталистическите страни да не бъдат свързани с емпирични споразумения на държавата в класовата борба срещу своята буржоазия. Това е основно правило, което трябва най-стриктно да се съблюдава в първия период на съществуване на съветската република.
Обаче, въпросът за това, допустими ли са въобще споразумения на работническата държава с империалистическата, в това число и с фашистката и при какви именно условия, губи тук – в тази своя абстрактна форма – всякакво значение. Става въпрос за не за работническата държава изобщо, а за изродилата се, загниваща работническа държава. Характерът на споразумението, неговата цел и неговите граници зависят непосредствено от това, кой сключва споразумението. Правителството на Ленин се оказа принудено да сключи в Брест-Литовск временно споразумение с Хохенцолерните – за спасяване на революцията. Правителството на Сталин е способно да сключва споразумения само за интересите на управляващата кремълска клика и в ущърб на интересите на междуанродния пролетариат. Споразуменията на Кремъл с „демокрациите“ означаваха за съответните секции на Коминтерна отказ от класовата борба, задушаване на революционните организации, поддръжка на социал-патриотизма и, в резултат на това, разгром на испанската революция и саботаж на класовата борба на френския пролетариат. Споразумението с Чан Кайши означаваше незабавна ликвидация на революционното селско движение, отказ от последните состатъци на самостоятелност на компартията, официална замяна на марксизма със сунятсенизъм. Полуспоразумението с Полша означаваше разрушаване на полската комунистическа партия и изтрепване на ръководството й. Всяко споразумение на кремълската клика с чуждестранната буржоазия незабавно е насочено против пролетариата на страната, с която се сключва споразумение, както и срещу пролетариата на СССР. Болшевишката шайка на Кремълне може да живее вече по друг начин, освен отслабвайки, деморализирайки и подтискайки пролетариата навсякъде, докъдето достигнат ръцете й.
Във Великобритания Коминтернът води сега агитация за създаването на „Народен фронт“ с участие на либералите. Смисълът на такава политика на пръв поглед изглежда съвсем неразбираем. Лейбъристката партия представлява могъща организация: лесно може да се разбере стремежът на социал-патриотичния Коминтерн да се сближи с нея. Но либералите представляват изцяло компроментирана и политически второстепенна величина; при това те са разбити на няколко групи. В борбата за свое влияние лейбъристите естествено избягват каквато и да е мисъл за блок с либералите, за да не приемат в себе си гангренозна отрова; те достъчно енергично – чрез изключването – се защитават от идеята за „Народния фронт“. Защо пък Коминтернът не се ограничава с борба за сътрудничество с лейбъристите, а изисква непременно включването в единния фронт на либералните сенки от миналото? Цялата работа е в това, че политиката на Лейбър-партията е твърде радикална за Кремъл. Съюз на комунистите с лейбъристите би могъл да приеме един или друг оттенък на антиимпериализъм и би затруднил с това сближаването на Москва с Лондон. Либералите вътре в „Народния фронт“ означават директна и непосредствена цензура на империзлизма над действията на работническата партия. Под прикритието на тази цензура Сталин ще може да оказва на британския империализъм всички необходими услуги.
ОСНОВНА ЧЕРТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА НА СТАЛИН ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ предсталява това обстоятелство, че той търгува с работническото движение, както с нефт, манган и други продукти. В тези думи няма и капка преувеличение. Сталин разглежда секциите на Коминтерна в различните страни и освободителната борба на угнетените народи като разменна монета при сделките с империалистическите държави. Когато му е нужна помощта на Франция, той подчинява френския пролетариат на радикалната бържоазия. Когато му е нужно да поддържа Китай против Япония, той подчинява китайския пролетариат на Гоминдана. Как ще постъпи той в случай на споразумение с Хитлер? Вярно е, че Хитлер не се нуждае особено от помощта на Сталин за задушаването на германската компартия. Състоянието на нищожност, в което тя се намира, е осигурено от предшестващата й политика. Но е много вероятно, Сталин да се съгласи да прекрати субсидирането на нелегалната работа в Германия: това е една от най-малките отстъпки, която ще му се наложи да направи и той ще я направи съвсем охотно. Трябва да се предполага също, че онази шумна, креслива и празна кампания против „фашизма“, която през последните години водеше Коминтернът, ще бъде взета под сурдинка. Достойно е за внимание това, че на 20 февруари, когато нашата америакнска секция мобилизира значителни маси от работници на борба против америакнските нацисти, сталинците, наопъки отказаха да вземат участие в тази контраманифестация, получила национален резонанс и направиха всичко зависещо от тях, за да принизят нейното значение и помогнат по този начин на американските привърженици на Хитлер. Това лежи в основата на тази наистина предателска политика: дали само консервативното тъпоумие и ненавист към IV Интернационал или също и нещо ново, например, свежа инструкция от Москва, която препоръчва на господата „антифашисти“ да си наденат намордници, за да не пречат на преговорите на московската дипломация с Берлин? Тази хипотеза съвсем не е така невероятна. Близкото бъдеще ще донесе проверката й.
С увереност може да се каже едно нещо: споразумението на Сталин с Хитлер нищо по същество не би променило в контрареволюционната функция на кремълската олигархия. То само би разголило тази функция, би й придало още по-предизвикателен характер и би ускорило разгрома на излюзиите и фалшификациите.
Политическата задача се състои не в това да се „измъкне“ Сталин от обятията на Хитлер, а в това, да се съборят и двамата.
Л. Т., Койоакан, 6 март 1939 г., БО № 75-76.
СЗО от 13 години препоръчва да се приема...
Шест батальона от въоръжените сили на Ук...