Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2017 16:20 - Съществували ли са волжките българи
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1018 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.01.2017 16:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Съществували ли са волжките българи

През декември 2007 г. президентът на Татарстан Шаймиев каза в словото си пред IV конгрес на Световния конгрес на татарите“:

„ … Време е да прекратим нашите вътрешни спорове за това, какви сме ние: татари или българи ... “.

Това е накарало млади татари да помислят: Ta има ли още хора, които сериозно да считат, че ние сме българи, а не татари? А ако има такива хора, то какви са основанията им да мислят така?

Нека да потърсим спокойно отговорите на тези въпроси.

Откриваме следния документ:

„ През 1552 г. московската армия одържа блестяща победа – превзе Казан. Най-после завърши многовековната борба на Рюриковичи с държавата на волжките българи. Волга е московска река ...

Впоследствие историците ще създадат мит за покоряването на „Казанското ханство“ – „последната опора на на татарите-завоеватели“.

Но самият Иван Василиевич (Грозни) отлично е знаел, кого той покорява. В документите няма и помен за „татари“. Иван Грозни е покорил Българското царство. (Гримберг Ф.Л. Рюриковичи или семисотлетие „вечных“ вопросов“, М.: Московский лицей, 1997, стр. 308).

Както авторитетно свидетелства великият руски историк Н.М. Карамзин: „Нито един от сегашните татарски народи не нарича себе си татари, но всеки се нарича с името с особеното име на своята земя.“ ("История государства Российского", СПб, 1818, т.3, стр.172).

В частност, по отношение на волжките българи нещата стоят именно така.  „Самите жители на Казан и неговия район до самата Октомврийска революция не са преставали да се наричат българи“ (История Казани, Книга I. - Казань,Татарское кн.изд-во.-1988. стр.40). По такъв начин в момента на създаване на татарската република през 1920 г. на територията на създаваната република, а и в цялата Казанска губерния никакъв „татарски народ“ не е и съществувал, както и никога в историята не е съществувала и държавност с названието ТАТАРСКА.

В Руската империя етнонимът „татари“ е носил събирателното название на тюркоезичните мюсюлмански народи. Царското правителство е наричало „татари“ най-различни народи, като задкавказките татари (азърбайджанците), планинските татари (карачаевци и балкарци); ногайските татари (ногайци); абаканските татари (хакаси); казанските татары (българи); кримските татари (кримци). Към днешна дата този имперски етноним е закрепен официално само за поволжките българи.

„След образуването на Татарската АССР в състава на Съветска Русия всички българи официално започнали да наричат „татари“, българската култура – „татарскa културa“, а българския език – „татарски език“,...“ (Нурутдинов Ф.Г-Х. "Родиноведение", Методическое пособие по истории Татарии, Казань,1995г., стр.159).

След 1920 г. казанските татари исползваха названието татари, в условията на жестокия съветски режим беше невъзможно да се използва друг етноним. (профессор Н.Давлет, „О проблемах национального самосознания татар в 20 веке.“, в книге „Академик М.Закиев“, Москва,1998г., стр. 46).

През април 1946 г. в Москва се състоя специална научна сесия при АН на СССР, посветена на проблема за етногенезата на казанските татари. Тя беше организирана от отделението по история на АН на СССР. В работата на сесията взеха участие известни учени-историии, археолози, етнографи, езиковеди и др. специалисти, сред които такива известни като М.Н. Тихомиров, Б.Д. Греков, Н.К. Дмитриев, А.Ю. Якубовский. Един от основните докладчици, историкът и археологът А.П. Смирнов, посветил целия си живот на изучаването на Волжка България, засягайки въпроса за етническото самосьзнание на народа, подчерта, че „татарите“ от векове наричат себе си българи.

Известният езиковед Л. Заляй установи, че езикът на съвременните татари представлява естествено и пряко продължение на езика на волжките българи.

Забележителният тюрколог А.Ю. Якубовский отбеляза, че „населението“ на Тарската република, заемащо територията на бившата Българска държава, не се е махало от там, от никого не е било изтребвано и живее до ден днешен“; „ние действително с увереност можем да кажем, че етническият състав на татарите или на Татарската автономна република представляват древните българи ...“.

Главният извод на този научен форум изложи академик Б.Д. Греков: съвременните татари по своя произход нямат никакво отношение към монголите, татарите са преки потомци на българите, етнонимът ТАТАРИ представлява историческа грешка (По кн.: Каримуллин А.Г. "Татары: этнос и этноним", Казань, 1989г., стр. 9-12).

Защо тогава Световният конгрес на татарите се придържа към тази погрешна позиция, провъзгласявайки основния идеологически постулат:  „името татари ни е дадено от историята и то вечно ще се запази у нас“? (II съезд ВКТ, резолюция).

Защо всички противници на тази позиция М. Ш. Шаймиев в споменатата реч обявява за „ловци на разделяне на татарската нация“, за „попълзновения“ кото трябва и занапред активно да се пресичат? Та нали абсолютно е известно, че защитиницитена истинския етноним са волямото мнозинство.

Народът помни свото истинско име и иска да го върне, което се потвърждава от официалните данни: „В много писма от различни региони на старната Казанските татари молят да ги наричат „болгари“ или „булгари““ (Журнал „Известия ЦК КПСС“-№10, октябрь 1989г. Издание ЦК КПСС, Москва. Из „перечня просьб, регулярно повторяющихся в почте ЦК КПСС по вопросам межнациональных отношений“).

Такaва e иронията на историята: КПСС, болшевиките, след почти 70 години неволно признават, че през 1920 г. са извършили престъпление спрямо волжките българи, насилствено налагайки им царистко-имперската табелка „татари“ в качествoто на самоназвание. В страната действат редица обществени обединения, уставна цел на които представлява връщането на родния етноним. Сред тях са: Общественото движение „Болгарский Национальный конгресс“, „Булгарская община“ и др.

Очевидно, позицията на ВКТ и на президента на РТ не е обусловена от уважени към историческата памет на народа, към мнението на опонентите, явно противоречи на безспорното научно знание.

От тук следва, че тази автономна държава приндуждава волжките българи да се самонаричат татари. Скривайки истинската история и пресичайки „попълзновенията“ на привържениците на истинския етноним, тя ги заставя да се осъзнаят като татари. По такъв начин се нарушава правото им на свобода на мненията и убежденията, защитено от член 29, т. 3 от Конституцията на Руската федерация. А също така се навлиза в личния живот на гражданите, защитен от член 23 на Конституцията на РФ, вклщчващ в себе си и правото на защита на доброто име.

КАКВО ЛОШО ИМА В ТОВА?

Както пише академик А.Г. Каримуллин (стр.6), той „винаги е търсил контакти с хора от старото поколение и се е убедил, че в тяхната памет произхода на съвременните татари се свързва с българите-тюрки и тези хора с обида говорят за несъответствието между названието на народа и неговия произход.“

Фактическото положение на нещата с табелката „татари“  е било такова, че народът не го приема, счита го за ругателна, оскърбяваща достойнството дума. Класикът на „татарската“ литература Г. Ибрагимов свидетелства за това, че ако някого го наречеш „татарин“, той се хвърля с юмруци върху тебе, казвайки: защо ме оскърбяваш? (Ибрагимов Г. Сочинения в 8 томах, т.7, Казань, 1984г., стр.5).

Или казано накратко, „…такава националност като "татарин" никога в Историята не е имало. Думата "татарин" – това е само оскърбителна табелка ... " (Кандыба В.М. и Золин П.М. "История и идеология Русского народа", т.1.-СПб.: Изд-во "Лань", 1997, стр. 512). Това добре се потвърждава от пословицата „Незваный гость - хуже татарина“ (Неканеният гост е по-лошо от татарина).

Известно е, че  табелката «татарин» още през XI век е означавала наименование на врага, тъй като във «Великата хроника полска», рецензенти на която веднага са станали двама член-кореспондента на Академията на науките, а главен редактор е бил историкът В. Л. Янин, се казва следното: „Посоветовавшись с аббатом, они не вернулись на родину, но отправились в Рим и обратились со смиренной просьбой к папе Бенедикту IX, чтобы он приказал вернуть им их правителя, а также милостиво уделил бы ему пособие, чтобы тот мог взять себе жену, и, таким образом, Польское королевство не останется без наследника. Они ссылались так же на несчастья Польши, на поношение христианской веры, на пролитие крови в результате нашествия ТАТАР и других нечестивых народов, находившихся вокруг Польши, которые постоянно совершали набеги и вторжения».

ОПРОВЕРЖЕНИЕ: Бенедикт IX e станал римски папа през 1033 г. и е умрчл през 1046 г.! Така че, описаната по-горе история би трябвало да е станала точно в локализирания интервал от време – 1033-1034 г! Също така е известно, че по време на противопоставянето между Новгородската република и Московското царство воюващите страни са наричали своите противници татарски поганци! Тази оскърбителна дума, насилствено наложена на волжките българи от имперската власт като тяхно национално име, създава у сегашните жители на Татарстан социална атмосфера, унижаваща честта и достойнството, формира комплекс за непълноценност.

Това се потвърждава от изследванията на директора на Казанския психологичен център Р. Гарифулин:

(продължава)

....

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3442905
Постинги: 3435
Коментари: 877
Гласове: 912
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930