При какви условия би рухнал социализмът в Китай - след разпадането на съветския комунизъм?

在什么条件下中国社会主义将灭亡 - 苏联共产主义垮台后？

Съветският комунизъм взе властта в Русия и другите заграбени от Руската империя държави през периода на революцията от 1917 г. и гражданската война, продължила до 01.07.1923 г. с потушаване на съпротивата на последните части от старата руска армия начело с генерал Анатолий Пепеляев.

С различни промени и преживявайки редица перипетии, този режим продължи официално до разпадането на СССР – 26.12.1991 г.

Този комунизъм управляваше бившата Руска империя в продължение на 74 години – започна с надежда на много обикновени хора, увлечени от първоначално пропагандираните идеи на Ленин, Троцки и тяхната първоначална група и приключи идеологически и практически с икономическото рухване на съветската държава.

Китайският комунизъм като теория започна в условията на власт на съветските комунисти в съседната държава, със създаването на Китайската комунистическа партия през 1921 г., мина през много етапи, повлиявани през цялото време както от промените в КПСС, така особено и от вътрешните събития в страната, свързани с агресията на Япония и САЩ, гражданските войни и вътрешнопартийните противоречия в ККП.

През 1949 г. китайските комунисти дойдоха на власт в условия, съвсем различни от руската обстановка през 1917-1923 г. Първата особеност и различие е създаването и съществуването на т.н. „освободени райони“ под властта на ККП начело с Мао Дзъдун през периода 1935 – 1949 г. В тези райони жевееха десетки милиони хора от китайския и други етноси: през 1945 г освободените райони имаха обща територия 1 милион кв.км. и население около 100 мил. души.

Втората особеност на китайския комунизъм е относителната, а в по-късните периоди и цялостната независимост на Китайската комунистическа партия от КПСС и подчинените й партии на страните от съветския европейски блок, създадени в резултат от окупацията на съветската армия във връзка с разгромяването на хитлеристката държава. Всеки, който познава добре историята на ККП и дейността от 1935 до 1956 г.  на нейния ръководител Мао Дзъдун, знае, че Мао никога не се подчини на Сталин и Коминтерна и успяваше с хитрости да заобиколи нарежданията на Комунистическия интернационал, който по същество беше многостранен филиал на КПСС. Това в голяма степен се отнася и до кадровата му политика в самата ККП. В същото време васалните компартии главно в Европа, а след Втората световна война основно в Източна Европа, се надпреварваха да демонстрират вярност към „великия Сталин“ и подчинената му своеобразна империя с феодални управленчески елементи. Достатъчно е човек да прочете свръхподмазваческата статия на българския комвожд Вълко Червенков по случай 70-тия рожден ден на „вожда на всички народи“, публикувана в партийния орган в. „Работническо дело“ от 18 декември 1949 г. или да се запознае с дейността на унгарския комръководител Матиаш Ракоши, известен навсякъде като „най-добрият ученик на другаря Сталин“. След смъртта на Сталин Мао и групата му се развихри – веднъж положително, друг път с тежки икономически и политически грешки и даже престъпления, които са добре известни както на всички нас, така и на самите китайци.

Но едно е сигурно – през този късен период Китай и ръководството му се измъкнаха от подчинението към Съветската държава и партия и васалната  принадлежност към блока от държави в Източна Европа, както и от каквото и да било  пагубно взаимодействие с единия от двата военни гиганта, САЩ.

Третата особеност на китайският комунизъм е неговото съществено различие от комунистическата идеология на Третия комунистически интернационал – и новата китайска идеология никога не е загубвала традиционния си корен, водещ към великите китайски философи като Конфуций и техните учения. Това често беше открито охулвано от т.н. „братски комунистически партии“, подчинени в една или друга степен на Съветската си „майка“ - КПСС.

Всичко това днес е до болка известно на нормално разсъждаващите комунисти, некомунисти и антикомунисти. И какво от това?

Все пак към днешна дата е налице един неопровержим факт – съветският тип комунизъм рухна в Съветския съюз, България, ГДР и другите страни от „Блока“, рухнаха като образувания даже самият СССР и споменатият Блок, докато в същото време в Китайската народна република, която съществува официално вече 67 години, а фактически – вече 79 години (1937-2016) и то ръководена от една комунистическа партия, е налице; в периода от 26 години насам в света изчезнаха почти всички други компартии, които управляваха страни. Остана само една – свръхсталинистката и диктаторска партия от феодален тип на Северна Корея.

Естетсвено възникват въпросите:

Защо стана това тук в Източна Европа и можеше ли да не се случи точно по този начин?

Защо това не се случи в Китай, който не само не рухна икономически и политически, но даже за четвърт век, в обстановка на непрестанни реформи, обосновани от забележителния Дън Сяопин, и бурно развитие на икономиката, достигна и надмина по покупателна стойност брутния вътрешен продукт както  САЩ, така и Европейския съюз.

Горният текст отговори всъщност отчасти, но недостатъчно пълно на тези въпроси.

Маркс направи точен икономически анализ в края на ранния капитализъм.

Следващият етап – развит капитализъм в Западна Европа и САЩ и полуфеодализъм в повечето от останалите страни – беше анализиран от много икономисти от различни позиции, включително от позицията на марксисткия подход. В този етап стана и Руската революция, като при нейното продължение във властовата й фаза не беше взета под внимание една основна мисъл на Маркс, установяваща накратко следното:

Една обществено-икономическа система може да се промени в нова, само когато настъпят условията за това. В Русия нямаше все още развит капитализъм – нито по отношение на икономиката, нито по отношение на обществото.

            По-голямата част от текста на книгата на Ленин „Империализмът – нов стадий на капитализма“ се основаваше на анализите на най-видните тогавашни икономисти.

            Погрешно е да се мисли, че тогава е бил настъпил историческият момент за коренна промяна на капитализма и превръщането му в нов ред, наречен социализъм. Икономическият анализ на Ленин не може да бъде логичното основание за започване на революция, водеща непосредствено към основаването на нов икономически ред. Преди такава революция непременно се минава през продължителен период на еволюция в икономическата организация на обществото. Този период може да бъде наречен „Узряване на капитализма“ – той е свързан с разгръщане и използване на всички предимства на капитализма (т.е. капиталистическото пазарно стопанство) и преминаване през моменти на преодоляване на редица противоречия и рационализиране на обществото. Кризите, които възникват, все още могат да бъдат преодолявани в рамките на капиталистическото пазарно стопанство. Този период продължава повече от 100 години.

Едва, когато са се изчерпали всички възможности за по-нататъшно развитие на обществото по тази стара система и рамките на тази система станат тесни за новото обществено-икономическо състояние и стремеж на хората, настъпват обективните условия, които водят до обръщане (на латински „революция“) в ново качество, в нов обществено-икономически ред, който да е по-добър за обществото, следователно да бъде по-прогресивен. Наименованието му е без значение, по-важно е съдържанието на новата икономическа формация и нейния обществен облик. Сто години се напъвахме около нещо, което наричахме „социализъм“, но в резултат на тези усилия и жертви не достигнахме до устойчиво общество, което да запази един нов ред, поради това, че той би бил по-полезен за него.

В Китай беше осигурено едното от условията за продължителна устойчивост на обществото – провеждането на икономическите реформи и отварянето към света. Това стана през 20-годишния период след 1984 г. по инициатива и под първоначалното  ръководство на неформалния ръководител на Китай Дън Сяопин.

            И все пак остава един огромен, макар и засега теоретичен въпрос – заглавният въпрос за света, Европа и Китай, от решаването на който зависи бъдещето на всички:

При какви условия би рухнал социализмът в Китай - след разпадането на съветския комунизъм?

在什么条件下中国社会主义将灭亡 - 苏联共产主义垮台后？

Това е въпрос на визия и той може да получи отговор само от хора с визия – визионери. За голямо съжаление те се раждат веднъж на 100 години или даже по-рядко, когато става въпрос за основни моменти в развитието на човечеството.

Специално по посочения проблем е известен само един визионер досега, с яснота на трактовката, дадена още през 1918 г., когато руският комунизъм тъкмо се е бил развихрил да покорява народа си и света в името на Доброто и справедливостта.

Мисля, че много хора в България по принцип не се интересуват от подобен въпрос, считайки, че им е „далеч от къщичката“ и затова може би не си струва да бъдат занимавани с него. Но – за китайците и китайските държавници това е основен въпрос за по-нататъшното съществуване и развитие на Китай от гледна точка на техните перспективни национални интереси. Аз считам, че истински перспективни са само онези национални интереси, които се преследват с отчитане на главната мисъл на всички основни религии в света: ОПИТАЙ СЕ ДА МИСЛИШ НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ, НО И ЗА ДРУГИТЕ ХОРА – за сегашните и за бъдещото поколение! Този вопъл против тяснонационалния и всеки друг вид егоизъм при нас е звучал от векове така:

„Обичай Ближния си, както себе си!“

            На китайските си приятели давам възможност да получат визионерския отговор на засягащия именно тях на първо време горепосочен въпрос и за тяхно облекчение ще изложа текста на китайски език (对这个问题的对未来的憧憬  - 我会给回答中文).

Продължение на 06.10.2016:

早在1918年罗莎卢森堡非常准确地分析了布尔什维克的错误。这种分析回答了一个问题 (为什么极权共产提出了社会主义的崩溃在每一个国家)。

第一个国家，这是大跌苏联。

            这句话从字逐字罗莎·卢森堡对中文和保加利亚语：

(1) 1917年11月著名的解散立宪会议事件在布尔什维克的政策中起了突出的作用。这一措施对于他们后来的立场是起决定作用的，在某种程度上是他们的策略的转折点。列宁和他的同志们直到十月胜利以前都激烈地要求召开立宪会议，正是克伦斯基政府在这件事上的拖延政策成为布尔什维克谴责那一政府的一个理由，为他们进行激烈攻击提供了口实。这是事实。托洛茨基甚至在他那本有趣的著作《从十月革命到布列斯特和约》中说，十月革命简直是“对立宪会议的挽救”，正象它挽救了整个革命一样。他继续说：“我们说，通向立宪会议的入口不是经过策烈铁里的预备议会，而是经过苏维埃夺取政权，我们这样说是完全正确的。”

(2) 在作了这些公开的声明以后，列宁在十月革命后的第一个行动就是解散这个立宪会议，而十月革命本来是应当成为通向这一会议的入口的。有什么理由能使他们决定采取这样令人迷惑不解的转变呢？托洛茨基在上面提到的著作里详细谈到了这一点，我们打算在这里引用他的论据：“十月革命前的几个月是群众向左转、工人、士兵和居民自发地涌向布尔什维克的时期，而这一过程在社会革命党内部表现为左翼通过削弱右翼得到加强。但是在社会革命党的党员名单上，老的右翼党员的名字仍旧占四分之三…

(3) 还有这一情况，即选举本身是在十月革命后最初几个星期的内举行的。关于已经发生的变化的消息比较缓慢地象同心圆那样一层层传播开去，从首都传到外省，从城市传到乡村。许多地方的农民群众对彼得堡和莫斯科发生的情况很不了解。他们投票支持‘土地和自由’，并且投票支持它在土地委员会中的代表，这此代表多半是站在‘民粹派’旗帜之下的。但是这样一来，他们就是投票支持了克伦斯基和阿夫克森齐也夫(Авксентиев)，而克伦斯基和阿夫克森齐也夫却解散了这一土地委员会并逮捕了委员会们… 这一情况使人对立宪会议已在多大程度上落后于政治斗争和党派组合的发展有了一个明确的概念。”

(4) 这一切是十分精彩和很有说服力的。只不过人们一定会奇怪，象列宁和托洛茨基这样聪明的人竟没有从上述事实得出最简单的结论。既然立宪会议早在决定性转折点即十月革命之前很久就已选出，并且就其组成来说反映了已经过时的旧状态，而不是新的形势，那就自然要得出这样的结论，即他们正是宣布过了时的、也就是说生下来就是死胎的立宪会议已经无效，并且立即举行新的制宪议会的选举！他们不想也不应当把革命的命运托付给一个反映了昨天的克伦斯基的俄国、反映了动摇和同资产阶级联合的时期的会议。那么好吧，只剩下一件事了，立即召开一个从已经更新、已经前进的俄国产生的会议来代替它。

(5) 托洛茨基不是这样做，而是根据十月间召集的立宪法会议这一特殊的有缺陷的情况得出一般性的结论，认为任何由普遍的人民选举产生的人民代议机构在一切革命期间都是无效的。

(6) “由于为争取政府权力进行了公开和直接的斗争，工人群众在极短的时间内积累了大量的政治经验，迅速地从本身发展的一个阶段提高到另一个阶段。国家愈大，它的技术设备愈不完善，民主机构的笨重的机制就愈不适应这一发展。”（托洛茨基上引书，第93页）

(7) 我们在这里已经看到“一般的民主机构的机制”这说法了。针对这种说法首先需要强调，这种对代议机构的评价表现出一种多少有些公式化的、僵硬的观点。一切革命时代的历史经验恰恰是与这种观点明显矛盾的。按照托洛茨基的理论，任何一个由选举产生的会议永远只反映它的选民正好在他们走向票箱的那一时刻的精神状态、政治成熟程度的情绪。因此民主机构总是选举日的群众的映象，正如赫歇尔[11]星空图所展示的天体始终不是我们朝它注视时的那个样子，而是它们从无限的远方向地球发出光信息的那一时刻的那个样子。已经当选的人同选民之间的任何活生生的精神关系，二者之间的持续的交互影响在这里都被否认掉了。

(8) 这同全部历史经验有多大的矛盾啊！历史经验告诉我们的却与此相反。人民情绪的活的流体始终包围着代议机构，渗透它们，指引它们。否则我们怎么有可能在每一个资产阶级议会里都有时看到“人民代表”非常有趣的疯癫行径呢？他们突然受到一种“新的精神”的鼓舞，唱出了完全出人意料的调子。为什么每当工厂、车间和大街上发出喧嚷声时，连最干枯的木乃伊有时也象年青人一样行动起来，而形形色色的小谢德曼 (Scheidemann)一下子就在自己的胸脯里找到革命的声音呢？

(9) 群众的情绪和政治成熟性对当选的机构施加的这种始终生机勃勃的影响难道恰恰会在一次革命中，由于党派标志和竞选名单仍是僵死的老一套就失去了效力吗？恰恰相反！恰恰是革命通过它的火热激情创造了稀薄的、振动着的、敏感的政治空气。在这种空气中，人民情绪的波浪、人民生活的脉搏立刻就以极其奇妙的方式对代议机构发生作用。一切革命的最初阶段的那些著名的、动人心魄的场面恰恰总是以此为基础的，那时，老的反动的或极端温和的、在旧制度下根据有限的选举权选出的议会突然成了革命的英勇代言人，成了冲锋陷阵的人。著名的英国“长期议会”是一个典型的例子，它在1642年被选出和召集，坚守岗位达七年之久，在它的内部，人民情绪、政治成熟性、阶级分裂的一切变动以及直到顶峰的革命进程中的一切变动，从最初在一个跪着的“代言人”率领下恭恭敬敬地同国王进行小规模冲突直到取消贵族院、处死查理和宣布共和国为止，都得到了反映。

(10)

（全文如下）Продължението в част 2.

Част 2 - 第2