Кога се правят големи (т.е. ляво-десни) коалиции в страни с нормални политици?

Т.н. „Големи коалиции” се правят по един или няколко от следните мотиви:

* като наложително решение, когато поради властово равновесие (патова ситуация) не могат да се създадат никакви еднозначни мирогледно обосновани парламентарни мнозинства, преди всичко в страни с голямо партийно разнообразие;

* като защитно решение срещу агресивни малки или странични за обществото партии,

* поради външно-политически или общополитически кризи.

Примерите в Германия, наложили се при преодоляване на икономически сътресения:

Първата ГОЛЯМА КОАЛИЦИЯ (1966-1969)

През 50-те години западногерманския политически ландшафт беше доминиран от ХДС. При възникналата политическа криза вследствие на някои афери Аденауер изхождаше от това, че ГСДП би го признала като канцлер, за да стигне до правителството. Някои от водещите християндемократи възнамеряваха да въведат заедно с ГСДП т.н. избитарелна система на мнозинството.

Накрая се стигна до коалиция между ХДС/ХСС и Св.ДП.

Първата голяма коалиция се случи, след като коалицията ХДС/ХСС+Св.ДП се разпадна. ХДС/ХСС проведоха преговори с ГСДП и създадоха коалицията на 1 декември 1966 г. Канцлер: Георг Кисингер (ХДС), вицеканцлер и министър на външните работи Вили Брандт (ГСДП).

Трите основни задачи на първата голяма коалиция бяха:

1. Саниране на бюджета и намаляване на държавния дълг, както и ликвидиранев на първата рецесия след 1945.

2. Трябваше да бъде възстановен изцяло националният суверенитет чрез окончателна замяна на окупационните власти.

3. Двете главни партии се опитваха да въведат в Германия избирателна система доминирана от мнозинството по английски или американски модел. От това в заключение през 1968 се отказа ГСДП.

Втората ГОЛЯМА КОАЛИЦИЯ (2005–2009)

След федералните избори от 18 септември 2005 не можеха да се създадат никакви коалиции, водещи до устойчивост в държавата. Възникнаха всевъзможни противоречия, които бяха преодоляни чрез преговори между ХДС и ГСДП.

На 11 ноември 2005 бе изготвен окончателен вариант на коалиционен договор. Партийните конгреси на ХДС и ГСДП одобриха коалицията с голямо мнозинство, на 18 ноември коалиционният договор беше подписан от тримата партийни председатели и на 22 ноември Ангела Меркел беше избрана за федерален канцлер. Решаващата роля тогава при проведените преговори се падаше на Ангела Меркел като представител на ХДС и ХСС и Франц Мюнеферинг като председател на ГСДП.

         Задачите пред коалицията бяха следните:

1.     Достигане на балансиран бюджет, т.е. на бюджет без поемане на нетокредити, до 2011.

2.     Увеличаване на ДДС на 19 %.

3.     Преподреждане на взаимоотношенията между Федерация и провинции.

4.     Създаване на краен склад за леко и средносилни радиоактивни отпадъци и по този начин решаване на проблема с 90 % от произвежданите атомни отпадъци.