Преодоляването на великоруския шовинизъм и великоамериканското високомерие ще доведе до преодоляване на „тероризма”
25.01.2011
Всички скърбим за невинните жертви на терористичните актове вчера в Московското летище, както и в Ирак и Афганистан всеки ден. Добре е да се замислим за причинителите.
Тероризмът не е ново явление – той съществува от векове и обикновено основа причина за терористичните актове са актовете на агресия и подтисничество на една нация към друга, на един етнос към друг, на една религия към друга. Трябва разбира се да уточним, че видимото не отразява същността. Не съществува самопроизволно действие на едните към другите (нация, религия, етнос) – то е предизвикано винаги от управляващите ги, които преследват своите егоистични икономически интереси и като правило грабят и подтискат и собствените си народи.
Добре би било да предпазим България от такива явления и от невинни жертви на тероризма. Първото условие за това е неучастието в агресивни войни на чужди империи срещу други народи.
Благодарение на нашите правителства България е участвала през последните 42 години в 3 агресивни войни респ. военни интервенции – срещу народите на бившата държава Чехословакия през 1968 и срещу народите на Ирак и Афганистан през новия век. Не трябва да се забравя и престъпния акт срещу турския етнос в самата България, наречен цинично „възродителен процес” и проведен в пълно нарушение на принципите на научния социализъм от тоталитарно-комунистическия режим.
Всяка класа по своему третира т.н. „национален въпрос” и различните позиции са изцяло описани в историческата литература.
През последните години сме неми свидетели на тероризма на чеченските терористи. Техният произход е от държавата Нохчийн, наричана още Чечения или Чечня. За тази държава знаем следното:
След като между 10-я и 13-я век под грузинско влияние е направен опит за християнизиране и чеченците са се противопоставили, през 16-я век се разпространява ислямът, към който се присъединяват мнозинството чеченци.
Руското влияние в Чечня започва през 16-я век, когато през 1559 е построена казашката крепост Тарки. По това време чеченците са живеели само в южната планинска част, а северните равнини са били постепенно населени едва през 17-я и 18-я век. След като до 1801 Русия е защитавала православните страни Грузия и Осетия от Османците, бива построено Грузинското военно шосе, което е минавало покрай Чечня. То е представлявало най-важната стратегическа връзка на Русия с Южен Кавказ, но постоянно е било нападано от архаично структурираните чеченски и ингушетски племена, което е струвало живота на много пътуващи и е пречело на икономическото развитие чрез Русия. Редица опустошителни походи в руските губернии Ставропол и Краснодар, когато са били отвлечени и превърнати в роби големи части от християнското население, са предизвикали руснаците към наказателни експедиции, които са се превръщали в продължителни войни.
Планинските народи в района са се съпротивлявали яростно. По време на т.н. Муридски войни от 1834 до 1859 те са били предвождани от легендарния за кавказците Имам Шамил, дагестанец. След неговото залавяне през 1859, съпротивата продължава до 1864, когато руските офицери завладяват страната. По време на тези войни там е заточван два пъти заради свободолюбието му и великият руски поет Михаил Юриевич Лермонтов (1837-38 и 1841, когато загива на дуел).
Руската власт се е простирала по това време само в няколко военни бази, разположени около военното шосе. В планините част от населението е продължавала да оказва съпротива.
По време на Руско-турската война (1877-78) кавказците отново се надигат срещу Русия. Това въстание е потушено. Руската окупация предизвикала емиграционна вълна, която продължила до края на 19-я век. Хиляди кавказци заминали за Турция и други страни в Близкия Изток. В превзетите градове и села били заселени казаци и арменци. По времето на Руската царска империя Чечня е била част от Област Терек на империята.
След Руската революция, през 1921 Чечня става част от Съветската планинска република (ГАССР), през 1922 – Автономна област Чечения, през 1934 – заедно с Ингушетия става Чеченско-ингушетска автономна област, а през 1936 – Автономна съветска република към Руската федерация.
Една година преди смъртта си Ленин написва „директива” за болшевишката партия, в която посочва пътя на справянето с великоруския шовинизъм, отнасяйки се остро към престъпните актове, извършени от Орджоникидзе, Дзержински и Сталин срещу кавказките народи. След смъртта му ръководната клика начело със Сталин, го поставя в Мавзолей, а самата тя и нейните ученици съсипаха социализма, включително и по националния въпрос, завещавайки на „съветските” народи пробеми и за следващия век.
През февруари 1944 НКВД депортира 408 000 чеченци и 92 000 ингушети във вагони за животни към Казахстан и други части на Средна Азия. По време на депортирането загиват 13 000 човека.
Написаното от Ленин през 1922, колкото и да го ненавиждат редица хора днес (едни с право, други поради манипулация), не е лошо да се прочете.
