31.01.2023 - Подробният китайски анализ относно военните възможности на Русия
(подготовка на Източния Втори фронт на военните действия)
31.01.2023, 7:00, Пекин
Нестандартните стъпки на руския президент Владимир Путин обезкуражиха двама от „шумните съседи“ на Руската Федерация. Такива са изводите, споделени от китайските анализатори.
През последните седмици Русия се сблъска с безпрецедентен натиск от страна на САЩ и техните съюзници – в това число последни са и съседните на РФ държави, които поддържат антируската кампания на Запада,
Според думите на китайски експерти, сложната геополитическа обстановка по границите е принудила президента Путин да вземе твърди мерки. За това съобщи едно китайско издание.
Литва се включи в челния план на антируската борба. Един от най-активните участници в антируската кампания се оказа Литва. Тази прибалтийска държавица неотдавна ограничи железопътния транзит във важния за Русия регион, С това неприятните за Москва новини не приключиха, тъй като за себе си напомни още една съседка на Русия: Япония обяви разширяване на своите санкции, като въведе ограничения по отношение на редица финансови структори и физически лица на РФ.
Китай счита, че в такава ситуация на мястото на Русия много страни биха се замислили за капитулация пред противника.
Обаче Москва избра за себе си друг път и със своите нестандартни действия принуди шумните съседи „да си затворят устите“!
„След резките стъпки на Путин двамата шумни съседи на Русия млъкнаха“, забелязват китайците.
Руският президент в отговор на провокациите на съседни страни предприе решителни стъпки. Първо той публично обяви за успешното приключване на изпитанията на балистичната ракета „Сармат“, която НАТО преименува на „Сатана“ и анонсира нейното бъдещо разгъване във войските.
Представената бойна система се характеризира със забележителна бойна мощ, тя е способна да преодолява системата на противоракетна отбрана на противника, а нейната дългобойност е достатъчна за удар срещу всяка точка на САЩ, Европа или Япония.
Преди няколко дни Путин подписа Указ № 416, който се оказа нещо неочаквано за мнозина. Документът предвижда национализация на крупния проект за производство на сгъстен газ „Сахалин-2“.
Посочените две стъпки на Руския държавен глава имаха отрезвяващ ефект за противниците на РФ. През последната седмица се появиха съобщения относно искане на германските власти, които настояват за това, Литва да премахне забраната на транзит на товари. Съобщава се, че германските власти са обезпокоени от възможна ескалация с Русия и се опитват да снижат градуса на напрегнатост в региона.
Що се отнася до Япония, която имаше голям дял в проекта „Сахалин-2“, то там бяха обезкуражени от ставащото. В Токио се опасяват, че страната ще се сблъска с дефицит на енергоносители в момента на настъпващи студове,
„Русия показа на противниците си, че за битките тя притежава два коза – ядреното оръжие и енергоносителите“ – казват анализаторите в Китай.
Това е така да се каже по молба на женската аудитория, която не споделя съвсем мъжката увереност за стратегическата безопасност на Русия, не разбираща истеричността на Запада, който кара по пословицата „Вижда окото , а не вижда зъба!“. Отдавна биха разкъсали руската муцуна, но е страшничко.
А пък от 2022 г. е съвсем опасно, нали военното ръководство на Русия доложи, че първият полк с ракети „Сармат“ е застанал на бойно дежурство в състава на РВСН в края на годината. А в селцето Ясное под Оренбург вече започнаха да освобождават пусковите уредби в шахтите от остарелите междуконтинентални ракети „Войвода“, главни защитници на страната до преди няколко дни.
Забележителното е, че за 2 години (може би след избирането на Тръмп през 2024 г.) ще бъдат поставени на позиции около 50 такива ракети, чиято скорост е рекорда, което се видя от първото експериментално и официално изстрелване преди една година. Тоест изделието показа на невярващите, че придирчивото военно приемане веднага постави „Сармат“ в серийно производство с впечатляващ брой.
Казано накратко: ракетата „Сармат“ представлява уникална, нямаща аналози в света. Някакво нейно подобие би могло да се появи в САЩ за изпитания едва след 10 години. При това старата руска ракета „Войвода“, която НАТО нарече „Сатана-1“, също още не е надмината по ефективност!
Новата ракета е способна да носи по-голямо полезно натоварване (т.е. ядрени бойни глави), да лети по всякаква траектория (включително през Южния полюс), неуязвима е за системи на противоракетната отбрана при превантивен удар и е по-точна.
И още една положителна и отличителна от „Войвода“ черта: „Сармат“ носи не един тип бойно снаряжение, а няколко. Това би могло да бъдат обикновени балистични бойни блокове с термоядрени бойни заряди със средна мощност или хиперзвукови управляеми, сходни по характеристики с комплекса „Авангард“, ракети.
Колко са тези ракети, това е засега голяма тайна, но „запданите партньори“ са убедени, че в този агрегат могат да се поместят не по-малко от 4-5 „Авангарда“ с междуконтинентална далечина.
Несекретните данни дават малка информация, но все пак е известно, че масата на „Сармат“ е около 200 тона, той излита много по-бързо от „Войвода“, извежда в космоса полезен товар от 10 тона: бойното оборудване, специалната степен на отделяне на бойните блокове, всеки от които има собствени системи за насочване към целта и преодоляване на противоракетната отбрана на противника.
Най-неприятният сюрприз на „Войвода“ се състоеше в неговото коварство: на орбита, освен истинските бойни блокове, радари и спътници на противника фиксираха десетки леки и тежки лъжливи цели, блокове за създаване на смущения, всяка от които много правдоподобно, с висока тяга, се устремяваше към целите.
А сега бойните глави на „Сармат“ ше се отправят по глобални траектории (например и през полюс) нататък, откъдето тях не ги очакват.
Единственото, което противникът може да види, това е изстрелването на „Сармат“. По нататък настъпва стратегическо объркване, огромните радари на системата за предупреждение за ракетно нападение започват да отказват, не успяват да оценят масивите от постъпваща информация от множеството цели и възможните траектории на многото орбити. Те окончателно затихват, когато бойните блокове се изплъзнат от полезрението.
Някой може да си помисли денонощно да държи из океаните разни видове флот и да създаде ешелонирана система за проследяване, плътно насищайки ракетоопасните направления. Уви, това е теория. А възможностите на наземните и корабните радари по далечина на откриване са несъпоставими!!!
А траекториите на бойните блокове на „Сармат“ са непредсказуеми, те могат да поставят смущения и да облетят „купола“ на системите за откриване. Когато става въпрос за секунди, такъв темп на вземане на решения за противодействие няма да издържи и най-съвременната система. Тоест непреодолимото възмездие срещу потенциалния антируски агресор е осигурено!
И още нещо съществено:
Един от главните козове на бойните блокове на „Сармат“ е хиперзвукът. Способността на материалния обект да маневрира в атмосферата със скорост минимум пет пъти превишаваща скоростта на звука (тоест „число на Мах“ 331 м/сек).
Междуконтиненталните балистични ракети отдавна могат да достигат 25 Маха, но в безвъздушно пространство (Космоса), още щом се появи съпротивлението на въздуха, полетът става неуправляем, което позволява да се пресметне траекторията на падане и да се унищожи обекта.
Имено поради това хиперзвукът отдавна се разглеждаше като военният ключ за стратегическо доминиране над потенциалния противник. Това е скорост, точност и неуязвимост!
Хиперзвуковите ракети са способни непременно да поразят всяка тояка на планетата в рамките на един час. А за сметка на маневрите и корекция на курса по време на полета такива боеприпаси прелитат направо в отворения прозорец. Ракетата се носи в атмосферата, обкръжена от плазмен облак, недостъпен за нанасяне на поражение от която и да било известна досега (или проектирана) система на Противоракетна отбрана, тези средства не успяват да сработят!!!
Появяването на тези серийни „Сармат“ – са си направо мат (без шах), абсолютно оръжие за решаването на най-различни стратегически задачи, В момента нито един „център за вземане на решения“, военно-политическо ръководство на която и да е страна или ключов възел за управление и военен обект не успяват да се евакуират, както и да преминат през дублиращи протоколи на „ядрена война“. Тях просто ще ги парализират, общата тежест на ответния удар се снижава или става равен на нула.
Ето в какво се заключава главният ужас на евентуалния противник на Руската федерация – скоростта и точността на „Сармат“, който може би сполучливо е наречен от северните американци и техните досегашни съюзници „Сатана“.
При бойните блокове на съвременните междуконтинентални ракети кръговото вероятно отклонение или радиусът на кръга, в който той попада с вероятност 50%, е 250 метра. Тук става въпрос за предишните руски „Войводи“, спрямо които древните „Минитмени“ и „Трайдънти“ са три пъти по-плитко. А „Сармат“ гарантирано попадат точно в целта, с максимално отклонение няколко метра.
Другият проблем на известния противник е неуязвимостта на спящите „Сармати“, доколкото те са разположени в шахтните пускови уредби на „Войводите“, способни да издържат едва ли не пряко попадение върху ядрения припас;
Западните ядрени припаси само при извънредно чудо могат да изпълнят такъв трик, ето защо вероятността за унищожаване на шахтите на руския „Сармат“ се оценява на 0,2 %.
И това разбира се е в случай, че ракетите преминат „КАЗ“ (Комплекса за активна защита). Решението е съвсем просто: летящата бойна глава среща плътен облак от метални стрели и топчета с диаметър 30 мм, на височина до 6 километра.
Летящите с начална скорост до 2 км/сек, в залпа присъстват до 40 хиляди поразяващи елемента – стоманен непреодолим облак!
Другият осезаем кошмар на „Сармат“ за противника и неговата русофобска публика се състои в разширените (в сравнение с „Войвода“) параметри на маневриране на бойните блокове, при намаляване на техните размери и тегло – тяхната способност „да се стелят“ над повърхността на земята.
Ако всички междуконтинентални ракети отначало наберат височина, летят в безвъздушното пространство, а после започнат да се снижават по класическата балистична траектория, тогава хиперзвуковите припаси на „Сармат“ преминават от точка А в точка Б по права линия.
Това е скъпоценно време, а широчината на управляемата маневра е неуязвимостта. Вече не е нужно да се слага в бойния блок ядрен заряд, достатъчен е „кинетичния припас“ – висока балванка примерно с тегло 1 тон. Полезният товар в бойната част на ракетата е 10 тона, т.е. могат да се натоварят доста такива заряди.
Силата на взрива в точката на стълкновението е по-нощна отколкото няколко стотин килограма тротил, които попадайки точно в целта и гарантирано я неутрализират.
Всичко казано означава, че руските ракети със стратегическо предназначение са способни без прилагане на ядрено оръжие, изключително по координати, да неутрализират в рамките на Земята всякакви видове цели в течение на 30 до 40 минути.
Посочените факти парализират доктрината на известния противник за превантивен ядрен удар в различните сценарии, броят на които е малък.
Появяването на бойния „Сармат“ на езика на военните стратези означава „гарантирано нанасяне на неприемливи загуби на противника чрез минимално количество ракети.“
NATO-Verluste in der Ukraine bis 14.01.2...
NATO-Verluste in der Ukraine bis 14.01.2...