Кратък преглед за извършените от мене през годините до 2013 изследвания на престъпленията на сталинската банда

Рощок-Варна-Регенсбург

            По принцип моите проучвания за престъпленията на тоталитарния комунизъм започнаха през средата на 1970-те години и продължиха особено интензивно през периода след вътрешнопартийния преврат осъществен в Българската комунистическа партия с решаващото влияние-натиск на т.н. „Преустройство“ (Перестройка), започнато от  бившия съветски партиен и държавен ръководител Михаил Горбачов.

            През 1970-те години ме занимаваха преди всичко „тежките нарушения на ленинските норми на партиен живот“, както тогава наричаха престъпленията, извършени от Сталин и неговите подвластни и започнати всъщност още от Ленин и Троцки и техните другари, като Зиновиев и Каменев. Тогава написах едно неофициално писание, нещо като брошурка по въпроса за култа към личността, след като проучих показните процеси, предизвикани от Сталин през периода 1949 - 1952 г. в Унгария, България, тогавашната единна Чехословакия и ГДР.

Най-голям подтик за това ми дадоха продължилите 3 години многобройни контакти в Източен Берлин с Лидия Шперлинг, съпруга на Фриц Шперлинг (1911-1958) бившия антифашист и председател на Баварската комунистическа партия и пръв заместник на председателя на цялата Германска комунистическа партия Макс Райман (1898-1977).

            Фриц Шперлинг след идването на национал-социалистите на Хитлер на власт е арестуван на 2.03.1933 г. и затворен за няколко месеца. След освожбождаването му той продължава активната си дейност против нацистката диктатура отмачало в самата Германия, през 1935 г. заминава за Москва заедно с тогавашната си приятелка Елвира Нипел, през 1937 г. му се ражда син Ернст, Шперлинг заминава за Швейцария, откъдето продължава борбата си срещу нацизма, а Ернст е изпратен в детски лагер в гр. Иваново до Москва, където между другото е бил заедно с едно от децата на Мао Дзъ-дун. Това Ернст ми разказваше през 1971 г., след като вече се бяхме запознали добре с втората му майка Лидия Шперлинг. След като Елвира умира още в Москва, Лидия, която вече е познавала Фриц, се омъжва за него и приема майчинство за Ернст.

            Фриц Шперлинг участва в основаването на „Движение Свободна Германия“. В Шейцария Фриц е арестуван заради „продължилата комунистическа дейност и пропаганда“ и е интерниран, като до 1943 г. остава индивидуално затворен. Спасява го от връщане в Германия опасността за смъртна присъда, висяща над него. Вместо това Шперлинг е вкаран в специалния лагер за леви екстремисти в Гордола (Тесин).

Скоро след разгрома на хитлеристка Германия, през юли 1945 г. Фриц Шперлинг се завръща в Германия и става председател на ГКП за провинция Бавария.

15-ят конгрес на ГКП през април 1946 г. го избира за член на централното ръководство на ГЕСП (Германската единна социалистическа партия, възникнала чрез до голяма степен насилственото обединение на ГКП и ГСДП на територията на Съветската окупационна зона, превърнала се през 1949 г. в ГДР). През 1950 г. е избран за заместник-председател на Макс Райман и отговаря за Бавария.

В резултат на затварянията му в лагери за интерниране здравето му се влошава рязко и той е поканен от ГЕСП в Източен Берлин, за да постъпи на лечение в правителствената болница на ГДР. Непосредствено със започване на лечението му в началото на февруари 1951 г. по поръчение на ГЕСП той е освободен от членство в централното партийно ръководство на ГЕСП, на 26 февруари 1961 г. е арестуван и вкаран в Следствения затвор на ЩАЗИ (ГДР-ската държавна сигурност) в Берлинския район Хоеншьонхаузен.

 Като обосновка за арестуването е посочено поведението му в швейцарска емиграция. Една законосъобразна заповед за арест обаче е изготвена едва след 2 години, на 17 април 1953 г. (т.е. един месец след смъртта на Сталин).

Запознат съм подробно с обстоятелствата по време на пребиваването му в затвора на ЩАЗИ в Хоенхаузен, както и действията и процедурите на съветското КГБ, двързани с разпитите денем и нощем с прилагането на методи на жестоки изтезания – единият от съветските гости-изнквизитори го е биел наголо с метална пръчка в областта на сърцето, знаейки, че Шперлинг е има вече сърдечен инфаркт. Фриц получава втори инфаркт. Неговият бивш състудент и приятел от Московската т.н. „Ленинска висша партийна школа“, единият от основните убийци на социализма в ГДР и ръководител на ЩАЗИ и по-късно член на Политбюро на Германската единна социалистическа партия армейски генерал Ерих Милке, лично го подлага на разпити и по информацията, която ми беше разказвала Лидия Шперлинг, веднъж го блъсва от стълбишето надолу, счупват се очилата му и други такива зверства. Всяко изтезание е продължавало около 2 часа, блъскали са го в главата, скубели са му косите ...

Накрая е е премествен от ЩАЗИ-затвора в Хоенхаузен в Щази-затвора в Берлин-Лихтенберг. След 2 години следствен арест, на 19 март 1954 г. той е осъден от Върховния съд на Германската демократична република като „ военопрестъпник, фашист и агент“, както и „заради престъпления спрямо мира“ на 7 години строг тъмничен затвор. Влиза в тъмничнния затвор на Бранденбург през май 1954 г.

Непосредствено след 20 конгрес на КПСС в началото на 1956 г. Шперлинг е „помилван“, но не е реабилитиран и му се забранява да напуска ГДР. В писма до ръководството на ГЕСП той настоява за реабилитацията си, както и за наказване на отговорните за неговите изтезания.

Фриц Шперлин беше реабилитиран посмъртно едва след промените през 1990 г. от Централното ръководство на преименуваната тогава ГЕСП в ПДС – Партия на демократичния социализъм.

На 21 април 1958 г., две години след освобождаването му чрез помилване, Фриц Шперлинг умира на 46-годишна възраст след тери сърдечен инфаркт. Погребват го на мемориалното „Гробище на социалистите“, което е към Централното гробище на район Фридрихсфелде. Недалече от неговия гроб е и гробът на единия от знаменитите убийци на социализма в ГДР, ЩАЗИ-генералът Ерих Милке ...

Леля Лидия, както ние й казвахме, ни канеше често на гости от Рощок (където аз разработвах дисертацията си, жена ми работеше в Университетската клиника на Рощок по специализацията си за педиатрия, а синът ми беше през тези години в детска градина и накрая на пребиваването – в първи клас) в Берлин. Сядахме до късно през нощта и я разпитвахме за всички преживелици и съдба, слушахме и често плачехме в момента от ужасите, които чувахме. Тя все ни повтаряше да не се разстройваме, но беше колкото поучително, толкоеа е непоносимо тежко да се чува всичко това, което някои и в България наричаха „някои грешки на партията и нарушения на законността“. Такива едни „грешки“ бяха и съдебните убийства на генералния секретар на Чехословашката компартия Рудолф Слански, на унгарския партиен ръководител Ласло Райк, на румънската ръководителка Ана Паукер, на най-интелигентния във висшия състав на БКП Трайчо Костов, прекия ръководител на антифашистката борба в България, обявен за фашист, предател и враг ...

Такова беше началото на моите проучвания за левия тоталитаризъм. Всяко проучване има своя мотив и мисля, че моят мотив беше изстрадан по определен начин.

Ще продължа за конкретните данни по проучванията и източниците, които са документални, а не разказани в някое прибързано журналистическо предаване, след рекламите. :)