81 години от края на най-голямата настъпателна операция на Народната революционна армия на Китай срещу японските окупационни войски - 5.12.1940
Тази битка носи названието 百團大戰 (Байтуан даджан – Битката на 100-те полка). Осъществена е от 8-ма армия под ръководството на Китайската комунистическа партия срещу японските окупатори. Битката започва на 20 август 1940 г. и приключва на 5 декември 1940 г. Осма армия е създадена на 22 август 1937 г. и приключва съществуването си през юни 1946 г. През това време е наброявала от 300 хил. до 1 мил. бойци. Японско-китайската война (7.07.1937 – 9.09.1945) е война между Китайската република и Японската империя.
Войната води до сближаване между Гоминдана (Националната партия) и Китайската комунистическа партия (Джунгуо Гунчандан) с цел създаване на Единен фронт на борбата против японската агресия.
При създаването на 8-ма армия за командир е назначен Джу Дъ , а за негов заместник Пън дехуй. В началото тази армия наброява 45 хиляди бойци и се състои от 3 дивизии - 115-та с командир Лин Бяо, 120-та с командир Хъ Лун) и 129-та с командир Лю Бочън.
Във втората половина на 1940 г. командването на 8-ма и Новата 4-та ярмия организира най-крупната за цялата война операция на комунистическите армии срещу японските войски – Битката на 100-те полка. В нея участват над 400 хиляди бйци. За три и половина месеца боеве народните армии извеждат от строя над 20 хиляди японски войници и офицери и завземат от противника територия с население над 5 млн души и японците се оттеглят от окупирания район. Опитът натрупан с тази операция довежда ръководството на ККП до необходимостта от преход към тактиката на малките акции срещу японците без провеждане на крупномащабни сражения. Мао е наричал тази тактика с една китайска поговорка: „Тих ветрец – ситен дъждец!“ (тази тактическа поговорка бях научил през 1962 г. от 4-ия том на издаваните тогава избрани съчинения на Мао. Мао познаваше блестящо древната китайска история и от два от неговите томове всъщност научих първите неща за историята на Китай и нейните забележителни творци).
През 1938 г. в 8-ма армия заедно с видните военни Пън Дъхуй, Джу Дъ, Пън Сюефън, Сяо Къ и други участваше и Дън Сяопин – бъдещият велик творец на огромните обществено-икономически реформи в Китай, които възстановиха в определен смисъл мястото на потъпканата в течение на около 100 години китайска държава.
Благодарение на ефективната афрарна политика, осъществявана през 1940-те години от ККП в контролираните от нея специални северозападни райони (Шънси-Гансу-Нинся и др.), комунистическите войнски чати имаха здрав и спокоен тил. Въвличайки в своите редици разнородни местни въоръжени формирования, а също и използвайки в свой интерес гоминдановския закон за военната повинност, 8-ма армия в края на войната повиши своята численост до 600 хиляди души (включвайки в това число и бойците от опълчението).
През лятото на 1946 г., след възобновяване на Гражданската война в Китай, на базата на 8-ма армия, Новата 4-та армия и Североизточната антияпонска обединена армия беше сформирана Североизточна народно-освободителна армия ( 东北人民解放军).
На 13 октомври 1948 г. тази армия чрез 3 преминавания през Великата китайска стена започна предислокацията си върху Северокитайската равнина. Прехвърлени бяха около 850 хиляди бойци, 100 хиляди коне, 1000 крупнокалибрени оръдия, 9900 други артилерийски оръдия и въоръжения, 100 танка и 130 бронирани автомобила.
Командващ на армията беше Лин Бяо, а политкомисар - Ло Жунхуан.
Съставът на тази армия включваше 2 корпуса. Вторият корпус включваше 12 колони с по 3 дивизии всяка, артилерийска колона и още 6 специални дивизии.
На 11 март 1949 г., 7 месеца преди окончателната въоръжена победа на армиите на Китайската комунистическа партия, Централният военен съвет при ЦК на ККП реорганизира Североизтоната армия в 4-та полева армия от Народно-освободителната армия на Китай.
В последвалите месеци НОАК се справи с войските на Гоминдана на Чан Кай-ши и подкрепящите ги САЩ и ги изтласка на остров Тайван, където те решиха, че това е Китайската република и оттогава е налице последното в историческо отношение разделение на китайската държава, просъществувала най-дълго време в световната история под едно и също име (Джунгуо – Централната държава) и с един и същ език.
Великият Дън Сяопин беше казал на едно историческо заседание на ККП, след смъртта на Мао, че през следващите 100 години Китай ще се развива икономически, а след тях ще реши дали да стои социализъм (това заседание беше по някакъв начин известено на немското списание Шпигел и то го публикува незабавно в един свой брой).