За първия в света християнски манастир Свети Атанасий в с. Златна ливада, Чирпанско
Свети Атанасий Архиепископ Александрийски (ок. 296-373 г.), когото още ранната християнска църква почита като „Велик“ заради значителнияму принос в богословието, е считан за „Баща на православието“ и за приносителя на монашеството от Египет на европейския континент. Британският историк сър Джулиян Хъксли (Sir Julian Huxley) – един от големите авторитети с съвременната историческа наука, подчертава изрично тази заслуга на св. Атанасий за развитието на европейската християнска цивилизация в своите трудове още преди около 30 години.
Днес, след посещението и поклонението на 115-тия Александрийски патриарх Петрос VII (1040-2004 г.) през 2003 г. в манастира кпай с. Златна Ливада и хода на последвалите го български проучвания откриваме, че светецът по всяка вероятност лично е основал тази обител в далечната 344 г. Тогава Александрийският патриарх посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика (343 – 344 г.) и както четем в житието му, отсяда по пътя си близо до Берое (днешна Стара Загора) и основава манастир.
Това дело не е случайно – Свети Атанасий е един от големите радетели за чистотата на православната вяра и най-вече нейният постулат за Светата троица в борбата срещу актуалната в онова време ерес на арианството (отричащо божествената равнопоставеност на Иисус Христос). На нефо светата църква дължи разгромяването на арианската ерес и създаването на Никео-Цариградския символ на вярата (325 г.). А именно Мизия и Тракия, населявани тогава от траки и готи, са едни от основните арени на борбата между двете тогава основни течения в християнското вероучение. Мястото, където е основан манастирът, е избрано не само, защото е близо до стратегическия тогава път Константинопол – Сердика. То се анмира освен това в подножието на важна крепост, чиито останки се виждат и днес над манастира, а също така и до тракийския нимфей. Него ясно светецът „преобръща“ от езическо в християнско водно светилище – практика, типична за онази епоха на преход към новата християнска вяра. Явно основателите на такива обители, благодарение на дарбата си са умеели да откриват и освещават онези места, които днес наричаме лечебни енергийни центрове и които са едно от големите природно-исторически богатства на България.
Уникалността на този пръв и най-стар европейски манастир (следван от „Кандида каса“ в Шотландия, онован през 360 г.. и от двата манастира, основани през 373 – 375 г. от Свети Мартин в днешна Франция) се допълва и от постницата в скалите над него. Това е чудотворна дупка, обитавана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и усамотение, през които поклонниците минават за здраве и благоденствие. Такива постници са част от духовния и архитектурен ансамбъл обикновено на най-значимите манастирски обители, каквата например у нас е постницата на св. Иван Рилски до Рилския манастир.
В началото на 1980-те години по идея на Людмила Живкова е постропена нова, голяма сграда на манастира, която и по обем, и по архитектурна внушителност го нарежда и дне сред първенствуващите български манастири.
