Какво правят с убит човек всички, които не са диваци ...

Първо за диваците:

Едни от тях го изяждат ...

Други диваци го скриват за после ...

Трети диваци го хвърлят в океана ...

Първи пример:

Когато диваците в „страната на вечното щастие” (ЧК) на 14 август 1918  убиха мъченически Василий, архиепископ Черниговски и Нежински , изхвърлиха тялото му от моста на Кама в реката. Беше намерено и погребано от селяни, а после изкопано и изгорено от болшевиките ...

Втори пример:

Когато диваците в „страната на бъдещия фюрер” на 15 януари 1919 убиха зверски Роза Люксембург, защото според тях е била престъпник, отрязоха главата и крайниците й след изтезанията и хвърлиха тленните й останки в центъра на Берлин в река Шпрее ...

Трети пример:

Когато диваците в моята страна, накарани от диваците на „страната, в която так вольно дишит человек”, обесиха на 16 декември 1949 след зверски изтезания бившия първи секретар на комунистическата партия Трайчо Костов, в качеството му на „шпионин, бандит и враг на народа”, скриха тялото му в дън земя, за да не може никой и досега да го открие ...

Четвърти пример:

Когато диваците в страната на Ян Хус (един мъченик изгорен на католическата клада в името Господне) по нареждане от Москва убиха на 3 декември 1952 генералния секретар на Чехословашката компартия и един от ръководителите на Словашкото национално въстание срещу Хитлер, Рудолф Слански заедно с министъра на външните работи Владо Клементис и още 8 други държавници, те изгориха телата им и разпръснаха пепелта им, за да няма и следа, която да пречи на строителите на тоталитарния социализъм ...

А сега за истинските християни, мюсюлмани и други вярващи:

Те погребват тялото на убития от тях или дават тази възможност на близките му ...