Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2010 15:26 - Истината за социализма: ДВОЙНОТО ПОДЛО УБИЙСТВО НА РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 866 Коментари: 0 Гласове:
2



Истината за социализма: ДВОЙНОТО ПОДЛО УБИЙСТВО НА РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ

(Характера на обвиненията на апологетите на сталинизма срещу Роза Люксембург)

Най-яркият представител на линията на охулване на забележителната представителка на научния социализъм през 20 век е унгарският публицист Георг Лукач. Това той извършва в своето писание от 1923 г „Критични забележки към брошурата на Р.Л. „Руската революция”. Според него на Роза „й хрумва и нахвърля”, докато Ленин „обмисля и написва”. Прегледът на забележките на Лукач дава следната картина:

Книгата на Роза „имала предвид да разколебае не само авторитета на ГКП, доверието към политиката на Интернационала, но и теоретичните основи на болшевишката организация и тактика”. И, (тъй като Роза вече е била загинала още през 1919) някой видите ли се опитвал „да почерпи от нейното наследство теория за ликвидация на III Интернационал и неговите секции”, т. на комунистическите партии-членки.

Лукач прави ужасяващата от гледна точка на морала екстраполация, че, едва ли не, по-късно „възгледите на Роза биха получили по-нататъшно развитие в неправилно направление”. Така между другото през периода 1934-39 се „развиха” възгледите на голяма част от ръководителите на комунистическите партии, пребивавали в Москва, та стигнаха чак до концлагерите или бяха разстреляни по кратката процедура (Попов, Танев, Варски, Ганецки, Ленски, Радек, Уншлихт и много други).

Дългата словесна еквилибристика започва с думите: „Ето защо следва преди всичко да се оправим с тези възгледи”.

От една страна Лукач преписва на Роза, че тя по-късно променила възгледите си, което е абсолютна лъжа, видна и с просто око и опровергана в следващото му изречение „те (възгледите й) играеха роля даже в периода на създаване на (групата) „Спартак”. Следва словесната „канонада” в рамките на 20 страници. Основната цел е разкрита директно: „Следва само да се разкрие методологичният пункт, позволяващ ни с цяла крачка да се приближим към централния проблем на размишленията на Роза Люксембург: лъжливата оценка за характера на пролетарската революция.

Първото обяснение за грешките: „Можем да се опрем на това, че другарката Р. Люксембург, като почти всеки през 1918 година, е била недостатъчно осведомена за действителните събития в Русия”.

А дали Владимир Илич е бил по-добре осведомен за положението в Русия, бидейки дълги години в Швейцария, далече от родината си? И като е отишъл за малко до Финландия, оттам по-добре ли е разбрал истината, че настъпва „бой последен”. През 1916 г. Илич наистина написва една интересна книга, в която по правилен начин е събрал няколко стотин цитата от видни икономисти в началото на века по въпроса за същността на империализма, като общо взето се е съгласил с повечето казано от тях. Този сборник с цитати, допълнени с някои негови коментари, се счита за основно или едно от основните ленински гениални съчинения, дало основание на Ленин, Троцки и другарите им да започнат Руската революция през 1917 и да я проведат по-нататък в качеството й на перманентна революция, минавайки през 4-годишна гражданска война.

Критикувайки възгледите, изказани от Роза по отношение на болшевишката тактика и практика по аграрния въпрос, Лукач отново прави редица спекулации, чиято цел е да покаже, че, ако бяха се съобразили с нея, „болшевиките непременно биха станали заложници на своя неизбежен съюзник, буржоазията, както това фактически се случило с меншевиките и есерите”. За болшевиките дилемата се състояла при това в следното: „Да мобилизират ли за пролетарската революция разбудената енергия на стихийното селско движение или, противопоставяйки му се, безнадеждно да изолират пролетариата и да способстват за победата на контрареволюцията”.

След като прилючва победоносно с „грешните виждания” на Роза по аграрния въпрос, Лукач се впуска в мощна атака срещу грешните й представи и „неразбиране” за ролята на Партията. Това критикът обяснява с „недооценката за непролетарските елементи” в революцията, а оттук прави извода:

И това невярно съждение относно истинските движещи сили на революцията води до решаващия пункт на погрешната й постановка: до недооценка на ролята на Партията в революцията, до недооценка на значението на съзнателната политическа дейност в сравнение с елементарното движение, следващо необходимостта на икономическото развитие.” Тук наистина си струва да си припомним една изключително важна мисъл на Маркс относно възможностите за фундаментална промяна в обществото: „Един обществен ред никога не залязва, преди да са развити всички производителни сили, за които той не е достатъчно широк и нови по-високи производствени отношения никога не възникват вместо това, преди материалните условия за съществуване на същите да са покълнали в скута на самото старо общество.”

Разглеждайки по-нататък критиката на Люксембург към ленинската политика по националния въпрос, Лукач заключава: „Критиката на Роза Люксембург е опровергана от самата история!

Бих казал само, че този „марксист-ленинец” е избързал с „историята”, призовавайки я още през 1923 (годината на написване на тези „Критични забележки”), защото тя, историята, извърши съвсем друго опровержение през (далечната за онова време) 1990 година:

Започналият под ръководството на Ленин, Троцки и техните другари социалистически експеримент приключи тогава под ръководството на Михаил Горбачов, сподвижника и наследника на Сталин-Хрушчов-Брежнев-Черненко, с последния акт по съветския национален въпрос – „разпускането” на „Союз нерушимый республик свободных” – за съжаление един горчив момент!

Малко преди края на своята „знаменита” критика срещу Роза Люксембург Георг Лукач прави опит да оцени основното теоретично произведение на Роза, написано през 1913 г., но отново извършва това в погрешен контекст, който е предназначен да оправдае практиката на руските болшевики в процеса на прокарване на т.н. „диктатура на пролетариата”, а всъщност диктатура на една партия или по-скоро на нейните вождове, съпроводена с безмерен терор и подтисничество:

„Именно Роза Люксембург в своята, за най-голям ущърб на пролетариата, все още недостатъчно известна и оценена класическа книга „Акумулацията на капитала” създаде теоретичната основа за познание на обективно-революционната същност на ситуацията.”

Следват отново софистки „разсъждения” върху неправилното отношение към болшевишките практики, което се било опровергавало от собствената й написана по-рано и спомената книга.

Този двуличен и подъл подход прилагаха десетилетия след това „научните” ковачи на сталинизма в „рафинираната” си разправа с „враговете с партиен билет”, които само за няколко дни ставаха и „врагове на народа” и отиваха там, където според Джугашвили им беше мястото.

Лукач и другите от този сорт се „променяха” с времето, разбира се успяваха да се задържат на висок пиедистал – в едни случаи държавен, в други – академичен, а в трети – като учители на народа по „марксистко-ленинска естетика”. По тази „класификация” Лукач стоеше и на трите пиедистала ...

Нашият блестящ мислител Георг Лукач действително е бил забележително интелигентен и ... удобен. Даже и когато по невнимание се е случавало да стане „неудобен”, той бързо се е съвземал и е намирал най-добрия изход за себе си.

Започнал живота си в семейството на унгарския еврейски банкер Йозеф Льовингер и виенчанката Адел Вертхаймер, защитил докторат в Хайделберг, минал през унгарското съветско правителство през 1919 като народен комисар по културата, живял в Москва от 1933 до 1945 (когато по едно време се спасил от сталинските репресии, като натопил свои партийни другари от немската партийна група на Съюза на съветските писатели), през 1945 година най-после се завръща в своята родина Унгария, работи успешно и с признание под ръководството на убиеца на унгарския социализъм Матиаш Ракоши (т.н. „сталински отличник”), става член на Унгарската академия на науките и изследва марксистката естетика и социология.

Всичко щеше да е доста последователно в този забележителен учен, ако не беше „объркал нещата” през 1956 г., когато в духа на новото време влиза в „контрареволюционното” правителство на Имре Наги като (пак) министър на културата. За кратко време, разбира се, тъй като своевременно пристигат съветските танкове, за да помогнат на унгарския народ, който като че ли е малоумен сам да си оправя съдбата, и арестуват министерския съвет. Скоро след това академик Лукач го пускат „без официална репресия”, а врагът Наги го домъкват от Румъния и го разстрелват.

На 86-годишна възраст Лукач умира в Париж през 1971 година. 52 години преди това зловещо загива в ръцете на капитала Роза Люксембург – блестящата представителка на научния социализъм през противоречивия и жесток 20-ти век.

Епилог: през 1990 г., в брой 14 на списание „Коммунист”, теоретичен орган на КПСС, излиза посмъртно любопитния за прочит трактат на Лукач „Демократичната алтернатива на сталинизма”...

Д-р инж. Илия Ганчев

23 срещу 24 ноември 2010



Тагове:   сталинизъм,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5642788
Постинги: 5026
Коментари: 877
Гласове: 1361
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031