Проф. Макс Оте – Европа е зряла за буря– 07.05.2012

Както някои от Вас знаят, аз съм немски и американски гражданин. След 10-годишен престой от другата страна на Атлантика, намерих за необходимо да приема и гражданството на приемащата страна. И въпреки това – както се е случило и с професора-икономист Фридрих Лист през първата половина на 19 ве – отново се завърнах в германия. Тук е моята Родина.

Понастоящем един картел от рейтинг-агенции, инвестиционни банки и други играчи  обстрелва бурно Европа. Континентална Европа имаше кредитнобазирана банкова система, която почиваше върху доверие и устойчивост. Естетсвено случавха се и по-големи или по-малки неуспехи. Но действително големите кризи – 1929, 2008 – дойдоха от англо-саксонския регион.

         Кредитнобазираната система се основава за разлика от борсовоориентираната система върху дългосрочни връзки между кредитора (банката) и кредитополучателя (фирмата). Вложителите обаче не могат да очакват никакви екстремни, а нормални печалби. Банките вземаха своите решения по кредитите децентрализирано – пазарно-стопански – т.е. сами. Днес собствеността на вложителите е отнета чрез политиката на ниски лихви на националните банки. Кредитиращите банки биват тежко натоварвани чрез правилата Базел II и Базел III, докато ориентираните към капиталовия пазар изсмукващи банки и преди всичко сенчестите банки безпрепятствено могат да трупат печалби. Вследствие на това на кредитно-ориентираните банки чрез плановата икономика на рейтинговите агенции е надянат един тесен корсет.

         Тази ситуация и политическата слабост в Европа доведоха до това, че ние говорим за една „Евро-криза”. Масивни опрощавания на дългове, южните страни вън от евро-зоната (още никой не ми е обяснил с какво това би заплашило европейската идея), след това подкрепящи кредити – и всичко биприключило. Но така, както върви сега, ние ограничаваме демокрацията и се оставяме в паричната и финансова политика да бъдем под диктата на най-слабите държави в евро-зоната, както и на финансовото лоби.

         Като последица нивото на оценка на много от европейските акции е смешно ниско. Американските акции често – въпреки катастрофалното състояние в редица направления на САЩ – са повече от нормално и даже богато оценявани.

         Поради това аз очаквам през идните една до две години масирана вълна от поглъщания.

         В областта на автомобилостроенето нещата с оценките стоят обратно на казаното: тук теоретично немските компании биха могли да погълнат американските си конкуренти. Случаят с Даймлер е пречка за това. ..............