Моето лично мнение за пропуснатият път на България от 1990 до 2015

1. Първоначалната приватизация трябваше да бъде масова - по обратния път, т.е. щом собствеността е създадена по комунистически, първо по комунистически ще бъде върната с формите на ООД и АД. Комунягите на върха и милицията не бяха съгласни с това, защото нямаше да могат да обогатят себе си, децата и внуците си.

 2. Едновременно с този процес България трябваше много тясно да се свърже икономически с най-развитата германска провинция Бавария - това беше правилният подход на иначе грешния Тодор Живков - той го беше поел с помощта на Франц-Йозеф Щраус, поради което (като една от причините) „съветските другари“ го махнаха.

 3. Взаимоотношенията с Турция и Русия трябваше да се развиват икономически едновременно с оглед интереса на България. Това беше спасителният път и за тогава и за момента.

4. С помощта на капитал от западните страни и участието на Китай още в 1992 година трябваше да се последва примера на великия Дън Сяопин и да се изградят 1, а скоро след това и още 2 - 3 ЗОНИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО И ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ.

Чак тогава 5 - евентуално влизане на България в ЕС, а за НАТО можеше да шикалкавим, докато не „ни оставят на мира“ с помощта на Китай и Русия – Русия, „принудена от нас“, би дала мило и драго да не сме в НАТО ...

Тези 5 неща, модифицирани като идеи, в днешния момент също са приложими, ако не се правим на двоицата „КОМУНИСТИ-АНТИКОМУНИСТИ“, а се нормализираме в името на РАЦИОНАЛНАТА УСТОЙЧИВОСТ! Ще бъде по-трудно, но е възможно – след като сами сме си създали проблем, трябва да си го преодолеем ...

По отношение на някои неща - за да тръгнем напред, се налага да се върнем малко назад.