Стивън Роуч за перспективите на световната икономика

Резюме на интервюто на Роуч (Stephen Samuel Roach)

Пекин, 14.03.2016

Понастоящем световната икономика преживява сложни времена. И главният проблем  това е отслабването на глобалното търсене, заяви в интервю за китайския официоз Стивън Роуч (Stephen Roach) от Йелския университет (САЩ) и бивш председател на Morgan Stanley за Азия.

            Осем години след като се разрази финансовата криза, ръстът на световната икономика остава много слаб, особено в развитите страни на света.

Общият обем на търсенето в най-крупните развити страни нараства с анемични темпове, доколкото агресивната политика по стимулиране на икономиката в значителна степен се провали.

Смегчаването на парично-кредитната политика простимулира финансовите пазари, но това не доведе до значителен ръст на търсенето или на ръста на реалната икономика.

Анализирайки показателите на  крупните икономики, Роуч отбелязва, че САЩ трябва да икономисват повече и по-малко да изразходват. Понастоящем нормата на спествяване на гражданите в САЩ е 5%, което е по-ниско от средната норма на спестяванията от 9% за последните 30 години на 20 век.

            За последните 8 години средният годишен ръст на икономиката на САЩ е бил 1,5 %, а през последните 12 години сме били свидетели на ръст от 3,6%.

Отчитайки безпокойството на американските потребители относно личните дългове, Америка трябва да се съсредоточи повече върху баланса на домашните стопанства.

            Роуч счита, че японската икономика понастоящем се е плъзнала обратно към рецесията. Така таречената „Aбе-номика“ (икономическатa политика, провеждана от японския премиер Синдзо Абе), всъщност лошо работи в дадения момент или поне работи не така, както отначало се е предполагало. Тази програма е трябвало да обхване и монетарната, и фискалната, и структурната реформа. Но както се изясни, предприетите мерки в парично-кредитната сфера не са се съпровождали от структурна реформа. Средният темп на ръста на икономиката на Япония през последните 3 години е бил 0,7%, което не се отличава съществено от темповете на ръст от 0,8% през предишните 20 години.

            По мнението на Роуч, икономиката на страните от  Европа в цялост не е нараствала през последните 8 години, нея постоянно са я задържали дълговите кризи в Италия, Португалия, Испания, Гърция и Ирландия. Европейските страни също така са обременени от банкови проблеми и от последствията от непълната координация  на фискалната политика. Затова, въпреки че еврото е отслабено, това не е позволило да се стимулира икономическият ръст.

            Роуч подчертава също, че Китай трябва да икономисва по-малко и да разходва повече.

Той счита, че забавянето на темповете на икономическия ръст в тази страна отразява 2 феномена: ПЪРВО, проявява се слабостта на световната икономика, която оказва значително върху експорта на Китай. ВТОРО, Пекин се е съсредоточил върху структурната реформа, която е насочена към трансформация на икономиката - от преработващата промишленост към сферата на услугите и от стимулиране на експорта и инвестициите към увеличаване ан потреблението.

Въпреки че такива структурни промени неизбежно ще доведат до забавяне на икономическия ръст, Роуч запазва своя оптимизъм по отношение на перспективите на китайската икономика.

            Оценяйки политическия курс на крупните икономики в света, Роуч отбелязва, че най-малки успехи са успели да постигнат Евросъюзът и Япония.

Китай определено постига успехи в трансформацията на своя модел за развитие в посока на потреблението. САЩ не са постигнали желания прогрес в това отношение и твърде много са се опирали на парично-кредитното стимулиране. Ако проблемът с продължаващото забавяне на ръста не бъде решен, то „икономическите показатели ще остават слаби“. Eкспертът съветва Вашингтон да се съсредоточи върху дългосрочната фискална политика.

            По думите на Роуч, през последните 10 години приносът на Китай в ръста на световната икономика е бил двойно по-голям от приноса на   всички развити страни взети заедно.

 Отчитайки, че забавянето на ръста на БВП на Китай означава снижаване на въздействието върху ръста на световната икономика, даже и при ръст от 6% КИТАЙ КАКТО И ПРЕДИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА БЪДЕ СПОСОБЕН ДА ВНАСЯ ПО-ГОЛЯМ ДЯЛ В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА, ОТКОЛКОТО РАЗВИТИТЕ СТРАНИ.