Подразделяне на икономическото развитие на цикли на Кондратиев 

Циклите на Кондратиев са периодични цикли на съвременната икономика.

Открити са от руския и съветски икономист Николай Кондратиев (1892-1938).

(През 1926 Кондратиев публикува в берлинското списание „Archiv fьr Sozialwissenschaft und Sozialpolitik” статията си „Дългите вълни на конюнктурата”)  

Усреднено тези цикли се случват веднъж на 50 години с възможно отклонение 10 години (т.е. от 40 до 60 г). Те се състоят в редуващи се периоди между най-високото и най-ниско развитие. Много икономисти не признават съществуването на такива „дълги” вълни.           

Изследванията и изводите на Кондратиев са се основавали на емпиричен анализ на голям брой икономически показатели от различни страни за достатъчно дълги интервали от време, обхващащи 100 – 150 години. Тези показатели са: индексите на цените, държавните дългови книжа, номиналната работна заплата, показателите на външнотърговския оборот, добива на въглища, злато, производството на олово и чугун и т.н.

* 1. цикъл - от 1803 до 1841-43 г. (падане-връх-падане)  Според други: 1780 – 1949 г: Ранната механизация, начало на индустриализацията в Германия; парните машини. Предполага се, че в Англия е имало и един по-ранен цикъл.

* 2. цикъл - от 1844-51 до 1890-96 г.  Според други: 1840 – 1890 г: Втората индустриална революция, Железниците, Бесемеровата стомана и парните кораби. В Средна Европа – периода на грюндерството (Австрия, Германия).

* 3. цикъл - от 1891-96 до 1929-33 г.  Според други; 1890 – 1940 г: Електротехниката, Тежките машини, Химията

* 4. цикъл - от 1929-33 г. до 1973-75 г.  Според други: 1940 – 1990 г: Автоматизация, Базисни иновации: Интегралните схеми, Ядрената енергия, Транзисторите, Компютрите и Автомобилите.(Падът 1978 и 1983 г се обясняза с наслагването на кратки цикли.)

* 5. цикъл - от 1974 до 2018 г.   Според други: от 1990 до ...?: Информационните и комуникационни технологии, глобалното икономическо развитие.                       

Откакто премина 4-ят цикъл, „стопанското чудо”, до около 1990 г и процентите на растеж ставаха по-ниски, то от 1990 г нарастването на показателите на икономическия растеж ставаше все по-забележимо. Световният икономически растеж, който през 2006 беше 5,6 %, достигна по този начин времената на икономическото чудо.            

Това дава възможност да се направи извод, че 2004 е началото на периода на възход на 5-я цикъл. Международният валутен фонд прогнозираше за идните 5 години малко под 5 %. Този цикъл можеше както и 4-я да донесе една пълна трудова заетост и едно ускорено развитие. Както и при предишните цикли, световното стопанство можеше да бъде подобрено и обновено, можеха да бъдат осъществени пробиви във важни научни направления, които щяха да бъдат от полза за човечеството.           

Основните дискусии се водят върху това, какви технологии ще доминират 6-я цикъл на Кондратиев.  Първият, който оползотвори теорията на дългите вълни за прогнозни цели, беше Лео Нефиодов*, който по този начин предсказа и описа бъдещия 6-ти К-цикъл. Възможните според него насоки са следните:

• биотехнологиите
• нанотехнологиите
• технологии на базата на термоядреният синтез
• технологии на регенеративните енергии, на енергоспестяването, енергоийната ефективност
• психосоциалното здраве и компетентността

 

* Лео Нефиодов е роден през 1939 г. Завършил е специалност „Съобщителна техника” в Техническия университет в Дармщат. От 1965 до 1974 е работил в Сименс и IBM-Германия, а от 1974 до 2002 – в Изследователския център по информационна техника на Асоциацията Фрауенхофер (основния научен център на Германия). От 2004 е член на Работната група „Our Future Economy“ на Римския клуб.

Лео Неофидов е един от най-известните представители на ТЕОРИЯТА НА ДЪЛГИТЕ ВЪЛНИ и бива считан за най-авторитетния предшественик-мислител на информационното общество. Едновременно с изследователската си дейност работи и като съветник на германското министерство на изследванията и технологиите, както и на редица международни организации и частни компании.Има 90 публикации в научното направление „Информационно обшество”.Ето 6 от публикациите му в насока на К-циклите:

1  Der sechste Kondratieff - Sankt Augustin : Rhein-Sieg-Verl., 2006, 6. Aufl.  

2  Der sechste Kondratieff - Sankt Augustin : Rhein-Sieg-Verl., 2001, 5. Aufl.

3  Der sechste Kondratieff - Sankt Augustin : Rhein-Sieg-Verl., 1996

4  Der fьnfte Kondratieff - Frankfurt am Main : Frankfurter Allg., Zeitung fьr Deutschland, 1991, 2. Aufl.

5  Der fьnfte Kondratieff - Frankfurt am Main : Frankfurter Allg., Zeitung fьr Deutschland, 1990

6  Europas Chancen im Computer-Zeitalter - Mьnchen : Kindler, 1984

Ciklite na Kondratiev izrazvat razvitieeto na sveta obosloveno ot razvitieto na naukata i tehnikata no vav nikakav slu4ai ne moge da se izvede nqkakva zakonomernost svarzano sas ikonomikata. negovata razrabotka e interesna ot istori4eska gledna to4ka no tq ne moge nadlegno da obqsni ciklite.Ne 4e ikonomi4eskata teori moge,zastoto samata ikonomi4eska teoriq rabpoti sas ne dotam nadegni izmeriteli. Kriza ,spad,Ozivlenie,Podem-----------te sa svarzani sas ravistata na potreblenie a te sa svarzani sas ravnistatta na cenite i na dohodite . Toest vsqka promqna vav tqh namuira izraz vav zikli4ni kolebaniq na ikonomikata .Kogato ima nesavpadenie megdu AD (savkupno tarsene) i AS(savkupno predlagane) vav momenta preobladava mnenieto 4e amerikanskoto pravitelstvo sas svoqrta nedalnobidna pari4na politika e vinovno za krizata ,zaradi uveli4avaneto na pariu4nata masa vav obrastenie ,niskite R--lihveni ravnista na bankite i neobezpe4enite krediti sa doveli do golqma kreditna ekspanziq koqto e dovel do opredelen rasteg vav svetoven plan . No v momenta kopgato ne moge da se vrastat kredite nastapva kriza rqzak spad vav potreblenieto a ottam i kato sledstvi e i vav proixvodstvoto

Предсказаните от него цикли досега са се осъществили на практика,
а сега остава да видим и последният, предвиден в рамките на периода 2010-2020...