Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04 17:07 - Основният източник за войната между император Никифор и хан Крум през 811 г.
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 452 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Основният източник за войната между император Никифор и хан Крум през 811 г.

            В своята История славяноболгарска отец Паисий Хилендарски пише следното:

„Като умрял Кардам, след него дошъл Крун, отбран, великодушен и благополучен във война. Тоя Крум бил езичник, но смирил много гърците и разширил властта на българската земя, защото няколко царе преди него били злополучни и надвити от гърците. Събрал панонските славяни, нападнал французката страна и убил Борна в Далматия. Сключил мир със западния цар, обърнал се срещу гръцкия цар и разорил всички предели на гръцката и французката земя. Цар Никифор изпратил царската хазна да събира войска срещу България. Когато генералът бил при река Струмица, тук се притекъл Крун, убил генерала и цялото войнство, ограбил цялата хазна, която носел за събиране на войска. В тая 808 г. взел от гърците град София, избил 600 000 от Никифоровата войска и безброй прост народ. Никифор събрал безчислено войнство, настъпил срещу България. Водел със себе си своя син Ставрикия. Така безбожно погубвал земята, откъдето минел. Имал намерение да разори цяла България и изгорил Круновия дворец. Крун изгубил надежда, помолил мир от Никифора, но Никифор не пожелал да се примири възгордял се от победата. Тогава Крун заповядал да се заградят тесните места и клисури и нападнал цар Никифора близо до Славомир, недалече от Никопол, и го разбил съвършено. Взел цялото имане, което Никифор бил пленил от Круновия дворец, от България и другаде. Българите убили тук цар Никифор. Крун заповядал и натъкнали Никифоровата глава на вила за показ – да помни всеки, че е победил гърците. След това заповядал да я обковат със злато и направил от нея чаша. Когато Крун имал голям пир, пиел от нея вино с българските велможи.“

          ПЪРВИЯТ ИЗТОЧНИК ЗА ТАЗИ ВОЙНА И МНОГО ДРУГИ БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИ СЪБИТИЯ:

„Χρονογραφία“ - Θεοφάνους (814)

          6295 (795 г.)

          При Никифор цар римски 1-ва година.

В същата година на 31 октомври в 4 часа през нощта Никифор патриций и генерал употребил употребил тиранска власт против благочестивата царица Ирина; така Бог наказа за многото наши прегрешения. На Никифор съдействаха Никита патриций и началник на военните корпуси, Сисиний патриций и негов брат и коварните и клетвопрестъващи Трифилии. С тях са били Леон патриций и квестор, Серантапихос, Григорий патриций син на Мусулакий, Теоктист патриций и квестор, Петър патриций; те измамили някои от началниците на войската. Пристигайки до медните врати, с внезапна лъжа ги уверили, че са изпратени от самата царица, за да провъзгласят за цар този Никифор, защото Аеций я принуждвал да провъзгласи за цар брат си Лео. Като повярвали на тази толкова нагла лъжа, те поздравили тирана за цар.

След това същите патриции отишли до великия дворец и влязли в него. Оттук разпратили по целия град нищожни хора и роби до полунощ да разгласяват за провъзгласяването на царя, поставили стража около двореца Елеферия, в който тогава се намирала царицата. Сутринта пратили хора за нея и я затворили в големия дворец; после се отправили към великата църква за коронясване на злодея. Целият народ от града се стекъл там, всички роптаели за извършеното, проклинали коронования и онези, които са му се радвали. Живели благочестиво и в съответствие с разума, са се удивлявали на Божия съд, как е допуснал Той, един свинар да лиши от престола онази, която се е подвизавала за православната вяра, че преданите й хора да се увлекат от сребролюбието, като: Лео патриций и сакеларий Синопски, богоненавистните Трифили и гореспоменатите патриции, които, обогатили се от нейните много и големи дарове, често са се хранили заедно с нея и с угодничество и със страшни клетви са я уверявали, че привързаността им към нея са над всичко в света; други пък като вцепенени от случилото се не са вярвали на очите си, а са приемали всичко за сън; други проницателни за бъдещето са прославяли миналото благоденствие и са плакали при мисълта за бедствията при настъпващата тирания, особено ония, които от опита си са познавали злото сърце на тирана. Но всички изобщо са били обхванати от някакво помрачаване и неутешимо униние; и повтаряйки всички тъжни думи на отчаянието, аз само бих увеличил своето слово.

Тогава станала неестествен промяна във въздуха, който изведнъж станал суров и мрачен, като при това непоносимият студ в есенното време чсно показвал за бъдещата му жестокост и непоносима злоба, особено към ония, които са го провъзгласили. На следващия ден той заедно с някои патриции влязъл при царицата, намираща се под стража, с обикноваена за своята подлост добрина, с която измамил православните, се заоправдавал пред нея, че той против волята му е бил издигнат на престола, който никак не желаел; проклинал онези, които са го принудили за това, против нея са злоупотребили, както Юда уверявал Господ след вечерята и във всичките си постъпки доказвал, че той е точно негов подражател.  Показвайки черните си бутуши, той казал, че обича да ги носи въпреки царските обичаи. Коварно  съветвал да бъде спокойна, кълнял се, че тя ще има всякакво спокойствие, което е прилично за царицата от страна на роба и няма да почита своето нещастното си унижение. Съветвал също да не скрива от него никакви царски съкровища, осъждал страстта на користолюбието, все едно, че не можел да я търпи; но той бил силно заразен от тази страст и като ненаситник в златото поставял надеждите си.

Мъдрата и боголюбива царица Ирина, колкото и да е била поразена от внезапната промяна на съдбата й, като жена, но с благородство, с велика мъдрост на своя вчерашен роб и клетвопрестъпник, а днес злобен изтребител и безсрамен тиранин: аз съм уверена, че Бог, който е издигнал мене осиротялата и недостойна издигната на царския престол и сега причината за падението си предписвам на себе си и на своите прегрешения. Във всичко и всячески да бъде благословено името на Господ: снишавайки се пред Царя на царете и Господа на боговете, предоставям на Господ да съди за способите на твоето повишение и вярвам, че без Господ нищо не се случва. Често са идвали до мене слухове за достойнството, в което ти сега си облечен и последствията доказаха, че тези слухиве са били истинни; те са ти известни; ако пък аз се бях увлякла от тях, то безпрепятствено бих могла да те убия. Но вярвайки в твоите клетви и щадейки много твои съумишленици, аз съгреших пред Бога, но и тогава се предавах на волята на Онзи, чрез когото царете царстват и силните властват над земята. Сега аз ти се покланям, като на благочестив и от Бога поставен цар; моля те да пощадиш моята слабост и да ми отстъпиш построения от мене дворец Елефтерия като утешение в моето безпримерно бедствие.

Никифор й отговорил: ако желаеш, да направят това за тебе, то се закълни пред мене с цялата Божествена Сила да не скриваш никакви царски съкровища и аз ще изпълня твоето прошение и ще ти предоставя всевъзможна прислуга и спокойствие. Тя му се заклела, че няма да скрива от него нищо; и изпълнила това. Но той, получавайки желаното, веднага я изпратил на остров Принцип, в обителта, която тя устроила: в това време посланици на Карл се намирали все още в града и станали свидетели на всички тези събития.

Ненавистният тиран, насладил се на властта, даже и за кратко време не могъл да прикрие лицемерието от вродената му злоба и сребролюбие: уж в намерението си да пресе неправосъдието, той учредил в Мангавра злостно и неправосъдно съдилище. Целта на тирана била не да окаже справедлиост на бедните, а както показали събитията, да унижи чрез този съд висшите правителствени хора, да ги затвори в плен и цялото им имущество да вземе за себе си; така и направил. Виждайки всеобщото огорчение срещу себе си и опасявайки се, че споменът за благочестивата Ирина, те отново ще я призоват да царства, през ноември при настъпването на най-жестока зима, безжалостният диктатор не я съжалил, а я заточил на остроб Лезбос и заповядал да я държат под силна стража и да не допускат никой да се вижда с нея.

На 30 април починал Никита Трифилий, както казват отровен с отрова от Никифор.

 На 4 май в петия ден от седмицата Никифор се отправил към Халкидон и, пътувайки върху най-кроткия и обучен кон, по Божието провидение паднал от него и счупил десния си крак.

На 19 юли, в четвъртия ден от седмицата в 1 часа, патриций Варданес, източен военачалник, наричан Турк, бил провъзгласен за цар на задграничните легиони; макар дълго да се отказвал, се съгласил и дошъл в Хрисополис, не бил приет от гражданите му и се върнал в Малагина. Но боейки се от Бог, знаейки, че по негова вина не са убивани християни, писал на Никифор и получавайки от него писмена честна дума и подпис, до който се подписали и светейшият патриарх Тарасий и всички патриции, че той ще бъде приет без вреда и наказание, както и всички, които са негова страна, на 8 септември в полунощ тайно напуснал войската си, пристигнал в Кий витински, в обителта на Ираклий, подстригал се, надянал монашеско облекло и се отправил за остров Проти, на който устроил манастир, надявайки се, че лютият Никифор ще уважи дадената от него страшна дума и няма да му навреди с нищо. Никифор обаче отначало му отнел цялата собственост и по същия предлог хванал в плен всики началници и богати владетели в провинциите, а и някои от столицата, а войската оставил без полагащото й се. Но каква дума може достойно да изобрази онова, което в тези дни той е направил с Божието разрешение заради нашите грехове?

На 9 август се поминала царица Ирина, в изгнанието на остров Лезбос, а тялото й било пренесено на остров Принцип в обител, която тя самата била построила.

          6296 (796 г.)

          През декебри същата година Никифор коронувал за цар своя цин Ставракий чрез ръцете на светейшия патриарх Тарасий на възвишението, устроено във великата църква; този син нито по вид, нито по сила, нито по разум не бил годен за толкова високо достойнство. Никифор, никогда не интересувайки се от истината, изпратил няколко ликаоняни, или по-точно лица с вълчи нрав, на остро Прот, заповядвайки им през нощта да пристанат на острова и да ослепят по-гореспоменатия Варданион, все едно без той да знае и после да избягат в църквата. След това произшествие силно се огорчили и патриархът и целият сенат и всички боящи се от Бога.  Нечестивейшият Никифор, правещ всичко за показност, а не за Бога, дал заповед да бъдат избити всички най-важни ликаонян, видимо уж да отмъсти за Варданион. Освен другите беззакония той имал особено душевно качество, с което бил измамил и преди царстването си мнозина. Но толкова по-смешен бил той в очите на хората, които знаели нещата и в течение на седем дни не можел да промени ненавистта в лицето, помрачено винаги от двуличното безсрамие, но лукаво плакал, в царските си покои – неговите сълзи били винаги готови по веноподобно свойство. Това не останало скрито от народа.

 През август той се отправил на поход срещу арабите, срещнал се с тях в Красос фригийски, влязъл в сражение, бил разбит с големи загуби, а самият той едва не попаднал в ръцете на неприятелите, ако не са били някои от най-храбрите от началниците да го спасят от бедата.

          6297 (797 г.)

През тази година, когато в персия настъпили размирици и вождът на арабите се отправил натам, за да възстанови мира, Никифор, ползвайки се от безопасността, построил Анкира в Галация, Тиваза и Андрасон; изпратил също отряд в Сирия, който не само че нищо не направил, но и постигнал много загуби.

          6298 (798 г.)

Първата година Константинополския еписков при Никифор.

          През тази година на 25 февруари светейшият архиепископ на Константинопол Тарасий преславно завършил живота си; тялото му било пренесено до Понтийския пролив и погребано в манастир, основан от самия него, в четвъртък на първата седница на поста; а на 12-ти април във великото възкресение на пасха бил ръкоположен за светейши патриарх Никифор, секретар по искане на целия народ и царете. Но Платон и Теодор, игумени на Студийския манастир, не се съгласили с ръкополагането на Никифор, силно се съпротивили и замислили разкол, изтъквайки благословната причина, че от миряните не мже изведнъж да се издигат за епископство. Никифор, царят, поискал да ги изгони от града, но се въздържал по съвет на някои, които му казали, че не е похвално ръкополагането на патриарх да става заедно с изтребването ан толкова велика обител, в която Теодор е учредил 600 монаха. Впрочем ръкополагането на патриарх из средата на мираните за църквата не е било нещо ново и е измислено не безпример.

В същата година Аарон, вождът на арабите, искал да завоюва римски земи с огромни сили, наброяващи триста хиляни черноризци, сирийци, палестинци и либийци. Като пристигнал в Тиана, той построил храм на своето богохулие и с обсада превзел крепостта Ираклея, много силна, както и Тиваза, Малаконея, Сидиропалос и Андрасос. Изпратил отряд от 60 хиляди, който стигнал до Анкира, и виждайки я, се върнал.

Цар Никифор бил обхванат от страх и безпокойство, но в отчаянието си, тръгнал също натам и прикривайки с мъжество бедственото си положение, задигнал многотрофеи; изпратил при Аарон митрополитите Синадон, Петър, игумен Гуляй, и Григорий, иконом на Амастра да молят за мир. След много преговори накрая постигнали мир, като изплащали ежегодно на арабите по 30 хиляди монети, 3 хиляди изображения на главата на царя и 3 хиляди изображения на главата на сина му.

Като постигнал това, Аарон се зарадвал и си мислел, че вече е покорил Римското царство (т.е. Византийската империя). Било решено също, върнатите крепости да не се възстановяват. Но след заминаването на арабите царят тутакси построил крепостите и ги укрепил. Аарон, като научил за това, отново изпратил да се превземе крепостта Тиваза, изпратил флот в Кипър, разорил църквата, изселил жителите и добивайки голяма плячка, прекъснал мира.

 6299 (799 г.)

През тази година Никифор предприел поход против българите, но като стигнал до Адрианопол (сега Одрин), чул за размириците, които му готвели царедворците и легионите му и без нещо да успее да свърши се завърнал; свършил само едно нещо, че екзекутирал много съплеменници или ги изпратил в изгнание, лишавайки ги от именията им. Той изпратил оръженосеца Варданий с прозвище Анемана, да приведе към робство всички преселници, заминал за Тракия и се надявал да придобие немалко количество злато от ежегодните данъци, като всичко това правел за любимото си Злато, а не за Христос.

          6300 (800 г.)

През септември тази година Аарон, вождът на арабите, изпратил Хумеид с флот против Родос; Хумеид внезапно доплавал и като завладял острова, постигнал там голяма плячка, но крепостта не била превзета и останала запазена. На връщане него очевидно го е наказал Свети чудотворец Николай: когато пристигнал в Мора, Хумеид искал да разруши светинята, но разрушил вместо нея друга, която се намирала наблизо. Изведнъж флота бил застигнат от силна буря, съпровождана от вятър, вълни, гръмотевици и мълнии; много то корабите били разрушени,  богоборецът Хумеид признал силата на светеца и вече свръхестествено избягнал опасността.

На 20 декември Никифор след продължителен избор на девици в цялото си царство, за да ожени сина си Ставракий, накрая намерил за невеста родственица на блажената Ирина и макар тя да е била вече сгодена за един мъж, с който често е споделяла брачното ложе, той ги развел и я дал на нещастния Ставракий, безсрамно нарушавайки закона, както винаги, така и сега: намерили се още две девици, по-прекрасни от тази. Престъпникът в самия ден на брака пред всички ги поругал и се подложил на всеобщ присмех.

През февруари много от правителствените лица замисляли размирица срещу него и провъзгласили за цар Арсавир, квестор и патриций, мъж благочестив и образован. Злобният Никифор узнал за това, подложил на бичуване самия Арсавир, остригал го и го заточил като монах във Витиния, остналите подложил на инквизиции, прогонване и лишаване от имения, при това не само светски управници, но и свети епископи и монаси, служители на светата велика църква, синкела, сакелария и пазителя на архива – мъже почтени и достойни за уважение.

          6301 (801 г.)

          Първата година на Мухамед вожда на арабите.

          През март тази година вождът на арабите Аарон умрял във вътрешна Персия, а властта поел синът му Мухамед, който бил неспособне за нищо и против него се обявил брат му Авделас, с привържениците на баща си го нападнал откъм Харазан, ставайки виновник за междуособна война сред народа си. След това жителите на Сирия, Египет и Либия се разделили към различни власти, разрушили общественот облагосъстояние, погубили самите себе си, убивали, грабили, всячески разбойничели и против самите себе си, и против християните. Тогава църквите в Свещения град на Христос нашият Бог били опустошени, великите лаври, манастирът на светите Харитон и Кирияк, на святи Сава и други общежития на светите Евтимий и теодосий. Тази неразбория и беззаконно междуособно и наше избиване продължили с години. Теодор, игумен на Студийския манастир, брат му Йосиф, епископ Тесалонийски със затворника Павел и с други монаси се отказали от общуване с Никифор, светейшия патриарх заради Йосиф, който противозаконно венчал Константин и Теота. Цар Никифор използвайки този предлог, събрал много епископи и игумени и им заповядал да проведат срещу тях събор, който ги изгонил от манастира и града през януари.

През същата година в Стромон давали заплати на войската; българите отнесли 100 хиляди литра злато, избили много войници с военачалника им и началниците; сред тях били началниците на много легиони и всички те загинали; българите заграбили обоза и се върнали.

Същата година преди празника Пасха Крумос, военачалникът на българите поставил лагер пред Сардикия, превзел я с хитрост и на честна дума, убил 6 хиляди от римската войска, без да се броят многото частни лица. Никифор ги нападнал на третия ден от страстната седмица на Спасителя, не направил нищо забележително, отказал да даде честна дума на началниците, спасили се с бягство и ги принудил да се предадат на неприятелите; сред тях е бил и Ефимий, оръженосец, опитен в механиката. Никифор между другото при великото свое безславие побързал да увери царствения град с клетвени грамоти, че той празнува деня на Пасха в двореца на Крумос; и желаейки да възобнови оставената Сардика, се опасявал от противоречието на народа и предложил на военачалниците и на началниците да уговорят народа, той да поиска от царя това възстановяване. Но този народ, знаейки от действията, че всичко това е подплатено с хитрост, се разбунтувал против него о против началниците в 6 часа и се насочил да разгромява шатрите им. Стигайки до царската шатра, той обсипал царя с толкова много ругатни и проклятията, че не може да понася повече неговото безмерно сребролюбие и злоустроена душа. Поразен от този внезапен бунт, той станал от масата и се постарал да успоки войската с клетви и уверения чрез патрициите Никифор и Петър. Това прекратило размирицата за кратко време; нещастниците забравили това, което било в ръцете им и възкликвали: Господи, помилуй, също като при земетресение или суша. Никифор, опитен във всички зли хитрини, с тайни дарове заслепил някои началници, а сутринта сам отишъл при войската. Лично разговарял с войните, със страшна клетва ги уверявал в своите грижи за тяхното благоденствие и в любовта си към тях, като към свои деца. После незабавно се отправил към столицата, като оставил за намиране бунтовниците патриции и Теодосий, по прозвище Саливар. Когато войската се върнала, той се престорил, че ще им раздава възнаграждение и екзекутирал много от тях чрез пребиване, остригване, изгнание, а много от тях заточил в Хрисополис, забравяйки всички големи и страшни клетви. Войниците в това бедствие нарекли преминаването през пролива огнената река.

6302 (802 г.)

          През тази година Никифор, продължавайки безбожните екзекуции и желаейки да унизи изцяло войската, заповядал да се направят християнски селища от всеки легион в славянските земи, именията на тези преселници да се продадат; тогава се видял истинският вид на пленничеството: мнозина излизайки извън себе си, избухвали в богохулство и желаели нашествието на враговете си, а други плачели над гробовете на родителите си и завиждали на мъртвите; някои за избавяне от бедствията се обесили. Никой не можел да понася това положение на нещата, но не се променяли макар, че всички виждали унищожаването на техните придобивки, постигнати с родителския труд, отчаянието завладяло всички, бедните стигали до отчаяние от тези бедствия и от онези, за които ще разкажем; богатите им съчувствали, но не можели да им помогнат и те самите очаквали още по-горчиви беди; всичко това запонало през септември и продължило до светата Пасха.

Тогава настъпило второто притеснение: той заповядал на бедните да се запишат за военна служба, да се въоръжат за сметка на околните жители, които при това трябвало внасят в хазната 18 монети.

Третото притеснение: да се надзирават всички и да се взема такса за всяко имение и освен това да се заплащат за хартията 2 кератия.

Четвъртото притеснение: заповядал да се премахнат всички обезщетения.

Пето: от първата година на царстването му да се изискват такси за дима от жителите на благотворителните домове, сиропиталищата, страноприемниците, приютите за старци, църквите и манастирите, излишните имения да се изземат под царска опека . . . . .

Шесто: военачалниците да наблюдават онези, които от бедност изведнъж са забогатели и и да вземат от тях пари, като от изобретатели на съкровища.

Седмо, ... Осмо, ... Девето, ... Десето, .......

6303 (803 г.)

          . . . . . .




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2601954
Постинги: 2889
Коментари: 877
Гласове: 761
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930