Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2014 13:36 - Интересна извадка от книгата на Благоев „Принос към историята на социализма в България” (1906 г.)
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 637 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Интересна извадка от книгата на Благоев „Принос към историята на социализма в България” (1906 г.)

Стр. 92 - 94.

... След свършването на Сръбско-българската война тя (Русия) употреби всички усилия да омаловажи победата на България, да представи Батенберг за размирник на Балканския полуостров и да осуети печалбите от победата. И наистина българското правителство бе принудено да сключи мир със Сърбия без всякаква контрибуция, без да си повърне разноските по войната, предизвикана от Сърбия. За самото съединение тя употреби всички средства да не се признае формално от Турция, в които и успя, като осуети и стремлението на Батенберга и правителството, щото за генерал-губернатор да се признае последният. Това поведение на Русия даде много материал за агитация против Батенберга и правителството. Но още по-голям материал за агитация против последните даде на руската дипломация и на русофилите в България опитът на правителството да сключи с Турция един отбранителен военен съюз, който явно визираше Русия.

Русофилите, а именно цанковистите в Северна България и „съединистите” или „лъжесъединистите” в Южна България, и преди съединението бяха слепи оръдия на руската политика в България и на Балканския полуостров. Но при съединението, и особено след свършването на Сръбско-българската война и сключването на мира, те се предадоха на руската дипломация с всичкото си безумие. Подпомагани от руските дипломатически агенти в България, те, като използуваха дипломатическите несполуки на правителството и поведението на Русия през това време, почнаха открит поход против Батенберга и явна агитация за свалянето му като едничко средство да се умилостиви Русия към България. Работата се представляваше така: Русия дигнала своето покровителство от България, защото била сърдита на Батенберга, който се бил съединил с нейните заклети врагове, на които издал нейните политически и военни планове, тъй щото, додето той е княз на България, тя не щяла да повърне своето покровителство, без което България не можела да съществува. Тази русофилска агитация проникваше през 1885 г. все по-дълбоко в масата и възбуди русофилското й чувство до такава степен, че Каравеловата народно-либерална партия се видя принудена да предприеме нещо за „помиряване” с Русия. Образува се един голям военен заговор за свалянето на княз Батенберг, начело на който стояха цанковистите и каравелистите. За тоя заговор е знаело както правителството, тъй и неговите близки привърженици; обаче те нищо не предприеха за осуетяването му. На 9 август 1886 г. княз Батенберг бе свален от престола и изпратен в Русия.

Свалянето на Батенберга предизвика възмущението на по-голямата част от офицерството и няколко дни след свалянето се почна контрапреврат, начело на който се тури Ст. Стамболов, председател на Народното събрание, и целта на който беше да се повърне изпъденият княз. И наистина княз Батенберг биде повърнат, но след няколко дни по искането на Германия, Австрия и Русия той напусна България завинаги. Оттук натъй се започна борбата за национална самостоятелност.

След доброволното напущане на България от Батенберга настъпи едно настроение на умилостивяване на Русия, на руския цар. За тази цел като кандидат за княз на България се изтъкна един от датските князе, роднина на руския цар. Обаче Русия искаше, щото до избирането на нов княз България да се управлява от един руски комисар, царски пратеник, и като кандидат за българския престол препоръча един грузински княз. Очевидно стана, че Русия искаше да направи от България една руска провинция. Тя даже се опита да натрапи на България свой комисар за управител, като прати един генерал, който да предизвика смут, да свали регентството, което управляваше до избирането на нов княз. Това явно стремление на Русия да подчини под своя власт България я раздели на два непримиримо враждебни лагера: на „черни души” – предатели, и „патриоти”. Към първите спадаха всички русофили – цанковисти и каравелисти, които се опираха върху русофилската маса; към вторите – голямото мнозинство от офицерството, чиновничеството, учителството, изобщо интелигенцията, особено младата й генерация – основното учителство, студентството и всички лумпенбуржоа. С други думи, България се раздели на русофили  и  русофоби.

След като не сполучи да свали чрез агитацията на своя пратеник генерал регентството и да вземе управлението в ръцете си, Русия започна да заплашва България с окупация. За да подкрепи русофилите и чрез тях да произведе бунтове, Русия изпрати в Бургас няколко военни парахода. Но това само още повече засили русофобите. В късо време България се покри с патриотически организации, с дружини „България за себе си”, един вид народна милиция за защита на отечеството от предателите. Начело на тия дружини застана почти всичко живо от интелигенцията. Цялата млада генерация на интелигенцията се увлече в тях. Борбата на русофобите против русофилите наистина взима характер на борба за запазване националната самостоятелност от посяганията на Русия и на нейните приятели вътре в страната, които действуваха чрез военни съзаклятия, въоръжени чети и убийства, устроявани с руско злато.

Всъщност борбата за национална самостоятелност се продължаваше от 1886 д0 1892 година. От последната година започва вече борба за свалянето на така наречения „стамболовистки режим”. Но през времето на националната борба незабелязано продължаваха измененията на социално-икономическия живот на България. Към 1892 г. оплакванията за пропадането на земеделието и занаятите и за нуждата от „модернизирането” им, от индустрия и модерно земледелие все по-често се появяват на страниците на вестниците и списанията. Ще рече, процесът на разлагането на дребното производство се чувстваше вече ясно и се констатираше открито. В същото време индустриалното производство, като в текстилната индустрия и в някои свързани със земледелието индустрии, като брашнарството, пивоварството и пр., забелязано напредваше. Концентрирането на търговския и лихварския капитал, концентрирането на недвижимите имоти в ръцете на едри владетели и развитието на модерни начини на производство в земледелието и занаятите към 1892 г. дотолкова бяха напреднали, че вече стана нужда от изложба за насърчаването им. Самият стамболовистки режим много спомогна за концентрацията на капиталите и имотите. При него множествои лумпенбуржоа, голтаци граждани, станаха богати и имотни буржоа. Стамболов от един лумпенбуржоа през този период стана владетел на милиони и на големи имоти. Слад избора на днешния княз (ИГ - става дума за Фердинанд) и поемането му на държавното управление се захваща ерата на държавните заеми, придружени с купуване военни материали и построяване казарми, железници и пр. Всичко това стана един източник за обогатяване на близките партизани и на предприемачите. Но всичко това, от друга страна, подкопаваше и стамболовисткия режим.. Самото развитие вече започна да се бунтува против него. Макар борбата с Русия и да се привърши със запазване националната самостоятелност, макар и положението на княза в България да се беше вече закрепило, то все продължаваше да бъде ненормално, като непризнато от другите държави официално. Това положение внасяше несигурност в отношенията вътре и вън, особено несигурност в положението на княза и в отношенията му към другите държави. Всичко това без съмнение много пречеше на по-нататъшното развитие на страната. Едно изменение в това положение стана належащо. Недоволството против Стамболовия режим растеше и постепенно към 1894 г. против него се създаде едно общо движение за свалянето му. То се поддържаше от всички политически групи в страната и от самия дворец. В 1894 г. Стамболов падна и настъпи нова ера за развитието на България.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2548238
Постинги: 2877
Коментари: 877
Гласове: 759
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031