Унгарското народно въстание срещу съветските окупатори (23.10.-4.11.1956)
ПРЕДИСТОРИЯ
След като през 1945 г. Съветската Червена армия освободи Унгария от националсоциалистическото господство, започна едно демократично народно движение, ръководено от комунистите. Унгарските комунисти се превърнаха в значителна политическа сила и бяха представени с двама министри във Временното национално правителство, в което участваха освен тях 3 социалдемократи, 2 министри от Партията на дребните селски стопани, както и 1 министър от Селската партия. Освен това 3 бивши военни и един благородник получиха министерски кресла. Най-важните постове бяха при това в ръцете на левите партии, докато останалите партии получиха относително незначителни места. Външният министър примерно беше без особено значение, тъй като всички взаимоотношения с чужбина трябваше да протичат през доминираната от СССР Съюзна контролна комисия.
Тъй като по онова време повече от половината Унгария живееше от селкото стопанство, един от първите проекти през 1945 беше провеждането на поземлена реформа, чрез която земята беше отнета от едрите земевладелци и дребните селяни получиха собствена земя. Едрите земевладелци загубиха по този начин политическата власт. Отговорен за провеждане на поземлената реформа беше тогавашния комунистически министър на селското стопанство Имре Наги.
Поради това че Унгария беше окупирана от съветски войски и СССР доминираше в Съюзната контролна комисия, докато се оформяха двата международни политически лагери, Унгария попадаше все по-силно в зоната на съветското господство.
На парламентарните избори на 15 ноември 1945 Партията на дребните земеделци получи 57 % от гласовете, а комунистите – само 17 %. Под натиска на Съветския съюз комунистите въпреки това участваха в новото коалиционно правителство с 4 от всичко 18 министри.
Съветските войски останаха в страната и след сключването на мирния договор на 10 февруари 1947 г., с обосновката, че трябвало да осъществяват контакт със стационираните в Австрия съветски войски.
Създаденият през март 1946 г. Ляв блок от комунисти и социалдемократи, членове на Националната селска партия и профсъюзни дейци решително застана против Партията на дребните земеделци. Комунистите чрез прилагане на „Саламената тактика”, чрез постепенно редуциране на демократичната система, все повече се настаняваха в държавната власт. Те си осигуриха решаващото влияние във Вътрешното министерство и измислените и действителните политически противници бяха сплашвани и отстранявани с помощта на политическата полиция.
Разкриването на измислени заговори водеше до политичски чистки и до изключване на дясното крило на Партията на дребните земеделци.
На 30 май 1947 г. мнистър-председателят Ференц Наги подаде оставка. Негов наследник стана Лайош Динйеш от лявото крило на тази партия.
На състоялите се вече при сплашване нови избори за парламент на 31 август 1947 г. Левият блок получи 61 %. Образуваното от Левия блок правителство на Народния фронт изпълняваше една комунистическа програма, макар че процентът на гласовете за комунистите беше достигнал само 22 %. Правителството извърши одържавяване на банките, мините, тежката индустрия и всички индустриални предприятия с повече от 100 служители.
На 12 юни 1948 г. Комунистическата партия се обедини със Социалдемократическата партия в Magyar Dolgozуk Pбrtja (MDP), т.е. Партия на унгарските трудещи се. Опозиционните партии в парламента изчезнаха чрез емиграция на техните ръководни представители и чрез отнемане на мандати.
СТАЛИНИСТКОТО ГОСПОДСТВО НА МАТИАШ РАКОШИ
УПТ се концентрира върху това да изгради комунистически държавен апарат.
На изборите през май 1949 г. листата на Народния фронт получи 95,6 % от гласовете. На 20 август 1949 г. Влезе в сила нова конституция, която следваше съветската конституция от 1936 г. Така Унгария се превърна в държава на „работниците и селяните”, при което беше въведен Президентски съвет (Президиум) в качеството на колективен държавен глава, който изпълняваше властовите функции между заседанията на парламента.
Създаденият към Матиаш Ракоши култ към личността беше обоснован със сталинистката теза за „постоянно изостряне на вътрешната и международната класова борба”. Цялата власт в държавата и партията беше съсредоточена в ръцете на Ракоши, който лично се определяше като „най-добрият ученик на другаря Сталин”.
Култът към личността водеше към атмосфера на терор от страна на службите на ДС. Състояха се голям брой показни процеси срещу измислени политически врагове. Жертви на тези процеси станаха и редица членове на компартията и на правителството, какъвто беше например екзекутираният през 1949 г. Член на Политбюро и външен министър Ласло Райк. Сред арестуваните е бил и поставения по-късно от съветските окупатори за първи секретар на партията Янош Кадар.
Съдебни процеси са били организирани срещу повече от 1 милион души, т.е. 10 % от населението на Унгария. Мнозина без съд и присъда са били хвърляни в концлагери и е трябвало да полагат принудителен труд.
С предварителното изпълнение на 3-годишния план разрушената през войната инфраструктура на Унгария официално е била въстановена. Но в този план механично са били възприети икономическите практики на Съветския съюз: така например инвестиции са изтичали главно в тежката индустрия. И това беше обосновавано с изострянето на класовата борба и произтичащия оттук страх от една нова война. В тази връзка не бяха отчитани потребностите на селското стопанство и на жизнения стандарт на населението. В селското стопанство принудителната колективизация доведе до намаляване на реколатата, така че Унгария като бивша аграрно-експортна страна даже трябваше да внася хранителни продукти.
Поради съветската окупация Унгария се намираше както политически, така и, направлявана от твърдо вярното на Москва партийно ръководство, икономически в пълна зависимост от СССР. Така например даже и след сключване на Мирния договор тя трябваше да получава съгласието на Съветския съюз за всяко външнополитическо решение. Не беше тайна, че унгарското стопанство трябваше да служи на пъро място на интересите на Съветския съюз.
РЕФОРМИТЕ ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА ИМРЕ НАГИ
След смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. Начело на СССР застана Никита Хрушчов. В рамките на антисталинистките чистки и Матиаш Ракоши трябваше да се откаже от част от своята власт. На 4 юни 1953 г. за нов министър-председател беше определен бившият земеделски министър Имре Наги. Начело на Унгарската партия на трудещите се обаче остана Ракоши.
Имре Наги решително се дистанцира от политиката на своя предшественик. Вместо да изгражда по-нататък тежката индустрия, Наги стимулираше селкото стопанство и леката индустрия. Селяните получиха право отново да напускат селскостопанските производствени кооперации. Жизненият стандарт нарастваше. Много от жертвите на култа към личността на Ракоши бяха реабилитирани, макар и тихомълком и без обезщетение.
Вътре в партията догматичната група на Ракоши се опитваше да саботира политиката на реформи. Имре Наги загуби тази борба и през април 1955 година отново беше свален, а няколко месеца след това и изключен от Унгарската партия на трудещите се.
Последва фаза на реставрация. През февруари 1956 г. Съветският партиен ръководител Хрушчов произнесе пред 20-ия конкгрес на КПСС своята т.н. „тайна” реч за влиянието на култа към личността и за сталинистките престъпления.
Като следствие от това в Унгария възникнаха искания за преразглеждане на партийната линия и наказване на виновните. Ръкодоството на партията премина от Матиаш Ракоши в Ерньо Герьо, който не беше по-обичан от Ракоши. Недоволството особено сред интелектуалците продължаваше въпреки опита за заблуда от страна на партийния връх.
С настъпването на есента на 1956 г. в почти всички унгарски университети възникнаха дискусионни форуми по примера на кръга Петьофи (дискусионен кръг от млади литератори, който след началото на 1956 все повече се посвещаваше на политически теми). От тези вътрешнопартийни дискусионни кръгове произтече после студентския протест.
Вдовицата на екзекутирания по нареждане на Ракоши бивш външен министър Ласло Райк поиска заедно с вътрешнопартийната опозиция препогребване на своя съпруг и реабилитиране на комунистите станали жертва на системата на Ракоши. Накрая правителството се огъна под обществения натиск и на 6 октомври 1956 година Ласло Райк беше препогребан.
В траурното шествие взеха участие хиляди граждани и дадоха по този начин важен политически знак. Студентите поискаха автономия за своите организации.
В град Сегед на 16 октомври 1956 се състоя възстановяването на бившия Съюз на висшите учебни заведения MEFESZ.
В същото време в Полша, след работническото въстание в Познан през юли 1956, на 21 октомври 1956 беше възстановен против волята на съветските другари за първи секретар на Полската обединена работническа партия изгоненият от партийното ръководство през 1949 и затворен за 3 години популярен ръководител Владислав Гомулка. Полша беше заплашена със съветска агресия. В противовес на това Гомулка обеща да запази тесните връзки със Съветския съюз.
Партийната реч на Гомулка беше отпечатана в унгарския партиен орган „Szabad Nйp” (Непсабадшаг). Вътрешнопартийната опозиция в Унгария се надяваше на подобен изход от кризата в Унгария.
Студентите стигнаха в своите искания по-далече от вътрешнопартийната опозиция. По подобие на революцията от 1848 г. студентите от Техническия университет на Будапеща (който днес се нарича Технически и икономически университет) съставиха на 22 октомври една ДЕКЛАРАЦИЯ, в която те поискаха граждански права и свободи и прламентаризъм, както и национална независимост.
За да направят своя каталог от искания, който съдържаше между 10 и 16 точки, по-известен, избрани от тях представители го отнесоха в другите ВУЗ-ове, в предприятия и до регионалните власти и институции.
След като Унгарското радио отказа да предаде в ефир исканията, студентите призоваха към демонстрация за 23 октомври, за да покажат своята солидарност с реформите в Полша и да подчертаят собствените си искания.
В ХОДА НА ТАЗИ МАСОВА ДЕМОНСТРАЦИЯ ЗАПОЧНА УНГАРСКОТО НАРОДНО ВЪСТАНИЕ.
Какво беше по това време (1956) положението в СССР и света?
След споменатата реч на Никита Хрушчов съветското ръководство започна някои промени в обществената и икономическата политика, които бяха наречени тогава „десталинизация”.
Започна т.н. „период на размразяване”: външно- и вътрешноплоитически се появи определено намаляване на напрежението. Хрушчов нареди много от наказателните лагери (ГУЛАГ) да бъдата отворени и да се освободят невинно арестуваните. Цели народи (чеченци, ингушети, черкези, чуваши и др.) бяха реабилитирани. Десталинизацията доведе и до някои политически развития, които предизвикаха загриженост у съветското ръководство. Нарастващата либерализация в няккои държави от Източния блок накараха консерваторите в съветското ръководство да се обезпокоят, дали десталинизацията нямала да постави нещата „извън контрол”.
В Полша партийният ръководитело Владислав Гомулка беше сменен, в Унгария отново беше ударено рамо на Ракоши в противовес на Наги.
В същото това време светът беше обезпокоен от Суецката криза: Великобритания и Франция заедно Израел се приготвиха за окупация на Суецкия канал. На 24 октомври 1956 трите държави подписаха тайно споразумение – подготовката я криеха тогава даже и от САЩ. На 29 октомври Израел започна нападението; на 31 октомври Великобритания и Франция започнаха да бомбандират египетските летища.
За да се избегне ескалация на конфликта, САЩ решиха заедно със СССР да се подготви „Uniting-for-peace-Resolution” (тя прехвърля вземането на решение по резолюцията на ОС на ООН без възможност за право на вето от посточнните членове на Съвета за сигурност). На 2 ноември 1956 ООН настоя Израел да прекрати военните действия и да се изтегли зад линията на примирие, а на 4 ноември започна създаването на миротворчески войски на ООН.
На 5 ноември 1956, т.е. един ден след започване на агресията в Унгария, СССР заплаши Франция и Великобритания, че ще унищожи агресорите с прилагане на сила, за да се възстанови мирът в Близкия изток. Хрушчов даже спомена за военно неосъществимото – да разруши западните столици с атомно оръжие. Тогавашният съветски министър-председател Булганин заплаши остро Израел и изтегли посланика си от Тел Авив. Цялата авантюра приключи на 7 март 1957 г.
Това че по едно и също време Великобритания и Франция се опитаха чрез военна агресия да си върнат Суецкия канал и премахнат египетския режим, а съветската Червена армия разгроми Унгарското народно въстание, даде повод на трите страни агресори да поставят случилата се агресия срещу унгарския народ на една дъска със своята срещу Египет.
Съвпадението по време на тези две събития дойде добре дошло за СССР.
ХОДЪТ НА УНГАРСКОТО ВЪСТАНИЕ
То продължи основно от 23 октомври до 4 ноември. Но и след това се провеждаха преследвания и разгроми на последните съпротивляващи се групи.
На 23 октомври студентите искаха тази демонстрация да се превърне в начало
на по-нататъшно поставяне искания, свързани с полтически интереси. Те развълнуваха унгарциите, които с хиляди се присъединяваха към демонстративното шествие.
Отначало шествието изглеждаше да е приключило на площад „Josef Bem” от страната на Буда, където бяха и прочетени исканията на студентите. Независимо от това, че не бяха използвани никакви усилватели, все повече хора прииждаха към това масово събиране.
Една част от демонстрантите обкръжи сградата на парламента и голяма част от сградата на Радиото в Пеща, от другата страна на Дунав. Там те поискаха да прочетат декларацията си по държавното радио. В този момент обаче беше открит огън върху демонстрантите. С помощта на унгарски войници демонстрантите се снабдиха незабавно с оръжие, така че да могат да се отбраняват. Тогава те щурмуваха сградата на радиото.
. . . . .
(продължава)
