47 конгрес – проява на социално невежество, политически инат и партийна безпътица

Такова е моето впечатление от това, което чух на последните заседания на този конгрес. То във всички случаи се различава от мнението на огромното мнозинство делегати и гости, които са представители на т.н. „партиен актив” – едно самоизбиращо се и самопроизвеждащо се малцинство както след членовете и досегашните симпатизанти на БСП, така и сред множеството от привърженици на социалистическите идеи.

От 30-те изказали се ме впечатлиха (положително или отрицателно) 4 другари и 2 другарки:

1. БОЙКО МИТОВ от Красна поляна-София: при гласуването на дневния ред той предложи и обоснова необходимостта, конгресът да вземе решение за незабавен пълен отчетно-изборен цикъл в БСП. Отхвърлиха го 760 души, а 28 го одобриха!

2. ПЕТЪР ДИМИТРОВ от Варна (бивш министър на икономиката): Охарактеризира с всички възможни средства на хумора и сатирата Бойко Борисов и режима на ГЕРБ, често прекъсван от ентусиазирани ръкопляскания.

3. РАЙНА ВЕЛКОВА от с. Лисичково: разказа как БСП работи в Лисичково – ето 2 забележителни цитата от нея: „Една вечер младежите в дискотеката възкликнаха: Вие не сте били толкова лоши!”   ... „После възстановихме и клубовете за българо-съветска дружба”.

Това си е един добър призив към Путин и Медведев да възстановят Съветския съюз...

(Само 2 от забележителните за мене изказвания пред конгреса със сигурност могат да се оценят като „камък в блатото” – тези на Янаки Стоилов, член на Изпълнителното бюро на НС на БСП и ръководител на лявото крило в БСП и Захари Захариев - делегат от Панчарево-София)

4. Янаки Стоилов – „Бизнесът почти изцяло е обсебил политиката, не без участието на БСП” ... „Този конгрес е спокоен и рутинен, но в тези дни се решава съдбата на партията”.(Последва злобната реплика на Илияна Йотова, обвиняваща го в непочтеност, на която Стоилов отговори:„Извън тази зала ще ме разберат повече”)

5. Захари Захариев: Направи ясно и реалистично изказване относно истинското състояние в БСП и сравни конгреса с „панихида”, като използва същото сравнение, което е направил Тодор Живков по време на тържествата по случай 40-годишнината на ГДР през 1989 г.

6. Доц. Маруся Любчева (бивш евродепутат от БСП) – справедливо защити българската наука и образование и по-специално обоснова необходимостта от подкрепа за академичната наука в България.

Повечето от останалите изказвания бяха според мене бледи или конформистки, следователно незапомнящи се.

На фона на всичко това изглеждат любопитни приетите от конгреса тезиси: „България 2020 – европейска социална държава”, в качеството им на основни параметри за „левия” проект. Ще спомена само един ред, който ме озадачи, а именно на стр. 5:

„Пазарна икономика – да! Пазарно общество – не!”

Както е известно, другата нелицеприятна дума за „пазарна икономика” е „капитализъм”, а в програмата на БСП е записано макар и срамежливо (и само с две думи) като цел: „Преодоляване на капитализма”. Приемам добронамерено, че ръководният „другар”, който предложи тезисите, е  пропуснал да запише „социална пазарна икономика’, което не е същото. Само тогава БСП щеше да се представи като поне толкова „лява”, колкото бащата на „социалната пазарна икономика”(Soziale Marktwirtschaft) – десният, но страхотен бивш федерален финансов министър (1949-1963) и след това канцлер Лудвиг Ерхард!!!

Така поднесеният от това ръководство, а сега вече – и от този конгрес тезис, изисква по-сериозно разглеждане от компетентни икономически специалисти с автентични леви възгледи, т.е. от гледната точка на хората на наемния труд и свободните труженици, които не са експлоататори на наемен труд. Иначе, ще се окаже, че в България сме на път да постигнем непостижимият „класов мир”!

(Всички добре виждаме, как напоследък се разгоря „класовият мир” в целия европейски съюз).

На БСП и особено на ръководството й, ако иска да бъде действително лява партия, й трябват социално образовани, политически разумни и партийно ориентирани хора. Само такива индивиди, обединени в обществени и политичеки организации, могат да създадат СВОБОДНОТО ОБЩЕСТВО.

А свободно общество може да се нарече само такова общество, което е съставено от независими, самостоятелни индивиди, т.е. от хора с независимо и самостоятелно мислене. Първото необходимо условие за целта са задълбочени знания.

Преглед на природните явления по време на 47-я конгрес:

... Преди конгреса оживя Владимир Илич, дойде при гостите и упорито питаше „кой е виновен за кризата?” (Някои твърдят, че това бил Рачков, но аз мисля, че беше самият Илич!)

... По едно време от ляво надясно през средата на конгресната зала (разделителната линия между делегати и гости) премина светъл метеор – лъчезарно усмихнатата Татяна Дончева, естествено съпроводена от Желю Бойчев ...

... С езоповски незабележима усмивка кръжеше и Чичо Иво (Николов) и допускам, че се чудеше в разДУМие: „Ами сега – накъде?!” ...

... Краси (Премянов) прелетя целенасочено няколко пъти, но шепнеше ... тихо.

... Само в погледа на дошлия сред гостите кристалночист бай Велко (Вълканов) всичко беше ясно – той го беше изяснил отдавна и в една своя статия за химна на наемните работници – „Интернационала” ...

Конгресът приключи с приятното и интелигентно слово на Председателя Сергей, а навън ръмеше свежо върху НДК и посетителите му от сферите на политиката, културата и бизнеса. Един самотен продавач предлагаше последния брой на вестник „Искра” – орган на една от 6-те български комунистически партии...